СЕНКИТЕ

Трез напъха ръце в джобовете на дънките си и мина зад линейката. През отворената врата видя огромен централен остров с две носилки на колелца, една след друга, обградени от цял куп медицинско оборудване, подредено в заключени шкафове със стъклени врати, които покриваха стените като етажерки за книги на стероиди.

- То е като миниоперационна - подхвърли Трез.

Мани кимна и отново се качи вътре.

- Това е идеята. Искаме да сме в състояние да лекуваме възможно най-бързо сериозни, потенциално смъртоносни рани, получени на бойното поле. Понякога да докараме пациентите тук или при Хавърс е прекалено рисковано.

Той се залови да отваря шкафовете, разкривайки изобилие от стерилни превръзки, стерилни хирургически инструменти, дори подвижен микроскоп, който можеше да се върти на Стойката си около двете легла.

Мани го погали, сякаш беше домашен любимец.

- Това бебче разполага и с портативен рентгенов апарат, както и с ултразвук. И като капак, цялата линейка е бронирана.

- Това беше приносът на моя съпруг - вметна доктор Джейн.

- Ви се погрижи и за компютърните системи тук.

- Така е - потвърди доктор Джейн, поглеждайки към своя колега. - Слушай, Трез ще изведе Селена на среща тази вечер.

- Страхотна идея. Къде ще ходите?

Трез описа кръг с показалеца си.

- Онова в небето. Дето се върти.

- А, да, сещам се - отвърна Мани. - В болницата му викахме „годежния ресторант“, защото лекарите именно там водеха приятелките си, когато бяха готови да им надянат пръстен на ръката. Страшно романтично местенце.

- Аха.

Трез се загледа в просторната вътрешност на подвижната операционна, мъчейки се да прецени дали тя го кара да се чувства облекчен, или ужасно потиснат. Добрата новина, предполагаше, бе, че с мигащите светлини и легендарното състезателско шофиране на Мани можеха да стигнат до центъра па Колдуел за около десет минути. Особено ако нямаше трафик.

Но ако това не беше достатъчно бързо? Ами ако Селена се нуждаеше...

- Трез? - повика го лекарят и той се отърси ог паниката, която се мъчеше да го завладее.

- Да?

- Защо да не дойда с вас... не, не като шофьор побърза да уточни Мани, когато Трез потръпна. - Ще паркирам зад сградата и ще бъда наблизо, в случай че ви потрябвам. Това бебче има фалшиви талони на вратите и на стъклата, разполагам и с цял куп подправени документи. Никой няма да ме закача, освен това ще взема един от братята, в случай че се наложи да изт рием паметта на някой човек.

Трез примига.

- Господи, не мога да те помоля да го направиш...

- Не си ме молил. Аз го предложих.

Трез продължаваше да се взира в свръхмодерната линейка. Не можеше да повярва какво бе готов да направи този мъж...

- Трез? - повика го Мани. - Хей, Трез, погледни ме.

Очите на Трез се обърнаха към него. Мани бе добре сложен като за човек, с тяло на спортист, което продължаваше да поддържа, след като се бе обвързал с Пейн, сестрата на Ви. Ала най-силното у него бе самоувереността му. Обучен в света на хората, бившият завеждащ на хирургичното отделение на болницата „Свети Франсис“ излъчваше неотстъпчивост и твърда решимост да стане на неговото, благодарение на които се вписваше отлично сред братята.

- Аз съм насреща - заяви той сериозно. - И двамата можете да разчитате на мен.

Протегна му ръка и за миг Трез не бе в състояние да стори нищо друго, освен да примигва. След това обаче я стисна с всичка сила.

- Не знам как бих могъл да ти се отблагодаря - отвърна дрезгаво.

- Просто върви и си изкарай страхотно с твоята жена. Само това ме интересува.

Доктор Джейн сложи ръка на рамото му и Трез се почувства смирен от подкрепата им. Както и обнадежден, че Ривендж все пак ще успее да открие нещо сред симпатите.

След като им благодари отново, той се върна в тренировъчния център. Доктор Джейн остана на паркинга, сякаш знаеше, че се нуждае от малко време, за да се съвземе.

Господи, главата му се въртеше.

И колкото и да беше странно, нямаше никакво желание да удави тревогата си в алкохол. Ни най-малко. Не изпитваше и нужда да излезе навън и да изчука стотина непознати мадами. Изобщо не искаше да се чуе с Големия Роб и Мълчаливия Том, за да види какво става в клуба, нито пък да разследва дрогата, която бяха намерили у онзи лесър. Не искаше дори да се качи на третия етаж на имението, да събуди брат си и да му разкаже какво става.

Чувстваше се странно празен. И това го плашеше.

Тази нощ трябваше да бъде специална за неговата кралица.

Трябваше!

30

КОГАТО СЕЛЕНА ИЗЛЕЗЕ ИЗПОД ДУША В БАНЯТА НА ТРЕЗ, БЕШЕ около шест часът вечерта. Беше спала като къпана през целия ден, усещайки единствено, че Трез бе наминал няколко пъти, за да я нагледа. В резултат се чувстваше по-добре, отколкото...

Прескъпа Скрайб Върджин, нямаше представа от колко отдавна.

Избърса се, уви косата си в хавлия и се пъхна в черния халат на Трез. Тялото й се губеше в изобилието от плат, който се разливаше по пода, а коланът бе толкова дълъг, че краищата му едва не се оплетоха в краката й. Въпреки това се чувстваше прекрасно в него, уханието на Трез я обгръщаше като прегръдка, меките дипли я обвиваха в топлина.