СЕНКИТЕ

И отново закрачи напред-назад. Двамата със Селена трябваше да тръгнат в седем и половина и той бе възнамерявал да й помогне да слезе до гаража. Планът му обаче беше претърпял промяна - преди повече от час се бе качил на третия етаж, за да види дали всичко е наред, при което Хекс му беше препречила пътя, заявявайки, че не е добре дошъл в собствената си спалня. След това му беше подхвърлила един от черните му костюми, както и черна риза, елегантни черни обувки и копринени чорапи и черния му часовник „Одемар Пиге“.

След което бе затръшнала вратата под носа му.

Женска им работа.

Въпреки това се беше преоблякъл като послушно момче. След което бе слязъл във фоайето и бе зачакал.

Когато Рив изчезна на горния етаж, Трез си извади телефона и провери съобщенията си. Очакваше да открие нещо от Ай Ем, но съвсем в свой стил брат му знаеше кога да го остави на мира.

Трез му прати последните новини, съобщавайки му, че излиза със Селена и ще го потърси по-късно, след като се приберат. После се свърза с Големия Роб и Мълчаливия Том и им нареди да прехвърлят всичко, свързано с клубовете, на Хекс... при положение че тя успееше да се освободи от пълното преобразяване, което кипеше в стаята му. Тъкмо се канеше да прибере телефона си, когато видя, че е пропуснал едно съобщение.

От Рейдж. Братът се бе опитал да...

- Хей, готови ли сме? Къде ти е жената?

И като стана дума за Холивуд, братът слезе тичешком по главното стълбище, а оръжията му дрънкаха като коледните звънчета на човеците в изобилието от кобури, които все още не беше изпозакачил по тялото си.

- Тъкмо ти получих съобщението - каза Трез. - Извинявай, че не отговорих.

- Имаш си цял куп неща на главата. Няма проблем.

Двамата си стиснаха ръцете. Прегърнаха се. Потупаха се по раменете. Отстъпиха назад.

- Я се виж само. - Рейдж описа кръгче около него. - Изглеждаш страхотно.

Трез подръпна френските си маншети.

- Няма да излагам жената, я.

- Издокаран по този начин, тя ще е щастливка да застане до теб. - Рейдж спря пред него. - Виждаш ли, това се опитвам да обясня на моята Мери. Тя се мъчи да ме убеди да вкарам малко цвят в гардероба си... повтаря ми го поне от две години.

Братът потръпна, сякаш неговата шелан бе предложила да започне да носи женско бельо под кожения си панталон, и Трез се усмихна.

- Падаш си по черното, а, Холивуд?

- Тя иска да нося нещо, което да подхожда на очите ми. - Рейдж посочи невероятните си синьо-зелени очи. - Така де, и бездруго постоянно нося тюркоазено с тези двете. Защо да се повтаряме?

- Е, колко цвята има в гардероба ти?

- Не ми се говори за това. Твърде е потискащо...

Ласитър надникна от билярдната.

- Хей, момчето дракон... тъкмо дават „Проект подиум“, ако искаш да погледаш. Току-виж си се светнал за дрехите си.

Рейдж присви очи, отказвайки обаче да погледне към ангела.

- Не тече ли маратон от епизоди на „Спасени от звънеца“, които не искаш да изпуснеш?

- Не се заяждай със Зак. Той е като малкото ти братче, кралице на красотата. - Ласитър се приближи; златото по него обгръщаше русо-черната глава и издълженото му тяло с нещо като аура... а може би сиянието наистина беше аура. - Е, накъде сме тръгнали? В онзи твой клуб ли?

- Не.

- Бал на погребалните агенти тогава? С цялото това черно изглеждаш така, сякаш си тръгнал на погребение...

Движението на Рейдж бе толкова светкавично, че не можеше да бъде проследено с поглед. В един миг той стоеше до Трез, стиснал зъби, а в следващия лицето му беше на милиметри от това на ангела и ръката му го стискаше за гърлото с желязна хватка.

Думите му бяха толкова тихи, че Трез не можа да ги чуе, но миг по-късно ехидната арогантност се изпари от лицето и държанието на Ласитър.

Рейдж го пусна и отстъпи назад.

- Е, това се случи - измърмори той и като се отдръпна, се зае да закопчае останалите кобури по тялото си. - Най-добре да съм подготвен. Ще дойда с Мани.

- А, да. - Трез си пое голяма глътка въздух. - Хей, благодаря ти, че...

- Но само защото ми обеща пържола.

Веждите на Трез подскочиха.

- Моля?

- Пържола. Нали се сещаш, от крава? Месо? Рай в чиния? Все някога трябва да си опитвал?

- Запознат съм, да. Ала ти идваш да помогнеш с...

- Консумацията на пържоли. Ето защо ще дойда.

Възцари се неловко мълчание. В което Рейдж просто се взираше в него, сякаш искаше да каже, че не очаква никакви драми.

Което навярно бе най-полезното нещо, което би могъл да стори. Сякаш му подаваше спасително въже, с което да се измъкне от зоната на емоционална гадост, и Трез се вкопчи в него.

- Пържола, ясно. Ще си поръчате нещо от „Кръговрата на света“, така ли?

Рейдж потръпна, сякаш го бяха зашлевили.

- Е, добре де, очевидно не си наясно с това, което е зашеметяващ пропуск в образованието ти, но най-страхотното заведение за пържоли в Колдуел, „518“, е точно срещу небостъргача, в който се намира твоят ресторант. Планът е, докато ти и твоето момиче сте там горе и си правите готино, като се въртите в кръг, аз да съм на приземния етаж, нагъвайки филе миньон, ростбиф, бургер от японско телешко.

- Звучи добре. Реши ли вече кое ще си избереш?

Рейдж се намръщи.