СЕНКИТЕ

- Всичките. И тройна порция картофено пюре. Разбираш ли, трябва да улучиш правилната пропорция пюре-месо. Това е най-важното. Да не забравяме и хлебчетата. Ще си поръчам три кошнички.

Трез вдигна показалец.

- Знаеш ли от какво се нуждаеш? Да се нахраниш в „Сал“. Трябва да отидеш да опиташ храната в заведението на брат ми.

- За италианска храна ли говорим?

- Аха. Най-добрата в града...

- Мамка му...

Ругатнята, изтръгнала се от Ласитър, ги накара да се обърнат към него. Той обаче не ги забелязваше - очите му с необикновен цвят гледаха нагоре, сякаш на върха на стълбището започваше Второто пришествие.

В същия миг издайническа миризма изпълни ноздрите на Трез и изригна в тялото му, принуждавайки го да се обърне рязко...

И последната мисъл изхвръкна от главата му. Дишането му спря. Душата му - също.

Селена стоеше на върха на стъпалата, застлани с ален килим. Прелестната й ръка почиваше върху позлатените перила, тялото й изглеждаше някак сковано, сякаш не бе много сигурна за обувките или пък роклята, или дори за косата си.

Нямаше абсолютно никаква причина да се притеснява за каквото и да било. Освен ако не я притесняваше това, да изглежда убийствено.

Разпиляна по раменете й, дългата й тъмна коса се спускаше до кръста. Накъдрена от върха до основата, тя представляваше такова женствено великолепие, така възхитителна с изобилието и блясъка си, че Трез неволно сви ръце в юмруци и отново ги отпусна, защото искаше да я докосне, да я помилва, да вдъхне уханието й. И това съвсем не бе всичко. Лицето й бе единственото, което би могло да накара косата й да бледнее - кожата й сияеше, очите й грееха, пълните й устни бяха кървавочервени.

И разбира се, шибаната рокля.

Черна. С простичка кройка. Ниско изрязан корсаж и пола, която не стигаше дори до средата на бедрото. Не се доближаваше даже.

Селена протегна стъпало, пъхнато в изящна обувка с високо токче и продължаващо с невероятно тънък глезен и съвършено извит прасец, който го накара да изскърца със зъби.

Тя заслиза и Трез преглътна мъчително, докато всяка стъпка я доближаваше до него, така че да може да я докосне, да я целуне... дая има.

Човече, роклята й беше зашеметяваща. Тя следваше очертанията на хълбоците, на кръста, на гърдите й, набрана изящно в средата и на раменете. Не носеше никакви бижута, но и защо да го прави? Нито един диамант, изумруд, рубин или сапфир не би могъл дори да се доближи до нейното изумително съвършенство.

Когато стигна до последното стъпало, тя се поколеба и се огледа наляво и надясно, вероятно към Ласитър и Рейдж... всъщност те още ли бяха във фоайето? Кой ли знае. Кого ли го интересува.

Селена приглади... каква беше тази материя? Коприна? Вълна? Тафта?

Станиол? Хартия?

Вдигна ръце и отметна косата си назад, а после се смръщи.

- Не ти харесва, нали? Ще се преоблека. Канех се да дойда с...

Нещо го сръга отстрани.

- ...традиционна рокля. Ала момичетата решиха... - Тя погледна през рамо към жените, които стояха на върха на стълбището. - Мога да се преоблека...

Ласитър изруга.

Мамка му, да не си посмяла. Изглеждаш...

Горната устна на Трез се повдигна нагоре, разкривайки вампирските му зъби, които се бяха издължили. А после щракна с челюсти по посока на падналия ангел, сякаш беше немска овчарка. Или акула, изпробваща захапката си, преди да направи плячката си на парченца.

Ласитър вдигна отбранително ръце.

- Спокойно, мой човек. Канех се да кажа, че изглежда като някоя дрипла. Футболен съдия. Имитатор на Марта Стюърт. Да продължавам ли? Мога да опитам и с тъпите герои на „Дисни“. Има толкова много от тях.

Някой отново го сръга в ребрата, а после Рейдж се наведе към него.

- Трез - изсъска братът. - Няма да е зле да кажеш нещо.

Трез се прокашля.

- Аз... аз... аз...

Смътно си даде сметка, че жените на горния етаж започнаха да се поздравяват една друга, като надаваха тържествуващи възгласи и си пляскаха дланите, ала неговата кралица си остана загрижена.

Окей, трябваше да се вземе в ръце... преди лакътят на Рейдж да го е сръгал в черния дроб за трети път, а Селена да е изтичала обратно в спалнята му.

-Ти си... аз съм...

Подръпна яката на копринената си риза, въпреки че беше разкопчана.

- Харесва ли ти? - каза тя.

Единственото, което Трез бе в състояние да направи, бе да кимне. В момента буквално не бе нищо повече от хормони в черен костюм. Толкова красива бе тя в очите му.

- Наистина ли?

Още кимане.

- Аха. Наистина.

По устните на Селена се разля усмивка, а после тя погледна към групичката жени, които подскачаха възторжено и вирнаха тържествуващо палци.

Неговата кралица отново се обърна към него. Приближи се. Улови ръцете му и се повдигна на пръсти, за да прошепне в ухото му.

- Единственото, което не ми дадоха, е бельо.

Гола.

Отдолу тя бе чисто гола.

31

НИТО ЗА МИГ.