СЕНКИТЕ

- Лейла? - Куин изруга тихичко. - Виж, ти си голяма жена. Въпреки че носиш малките ми, нямам право да се бъркам в живота ти, освен ако не става дума за нещо, свързано с бременността. Просто искам да съм сигурен, че не те грози опасност. Заради теб самата. Заради малките.

Мамка му.

Сега бе моментът, помисли си Лейла. Трябваше да го направи сега.

- Чувствам се като хваната в капан - чу се да казва.

Между Кор и Братството. Между опасност и сигурност. Между желание и проклятие.

- Досетих се. - Куин кимна. - Пътуванията с колата. Често излизаш.

- Разхождам се.

- Къде?

- Навън. - Наум тя разигра най-различни сценарии, в които си признаваше всичко, разменяйки съществителни и глаголи, мъчейки се да намери начин да опише онова, което правеше, без да му изкара акъла. - Сред природата.

Куин прекоси стаята и намести една съвършено изправена картина на плачеща върба.

- Хората го правят, когато нещо ги измъчва.

Напълно си прав, помисли си Лейла.

Прескъпа Скрайб Върджин, искаше да му каже. Наистина... ала признанието беше заседнало в гърлото й. За първи път усети, че започва да се ядосва. На себе си. На Кор. На цялата проклета история.

- Докато се разхождаше ли, падна? - попита Куин.

- Да. - Тя си пое дълбоко дъх. - Беше глупаво. Спънах се в един корен.

Така близо до истината. Само дето най-важното бе затаено. Господи, това я убиваше.

- Повечето жени... - Куин се приближи до долния край на леглото й и като сложи ръце на стройните си хълбоци, се загледа в краката й. - Повечето жени имат партньор, с когото заедно да преживеят всичко това. Ще ми се аз да бъда този някой за теб. Както и Блей. Не искам да те разочароваме.

Страхотно, сега пък се просълзи, задето той дори за миг бе могъл да се усъмни, че не я подкрепя достатъчно.

- Ти си невероятен. И двамата сте невероятни. Наистина. Просто... толкова много неща се случват...

Поне това не беше лъжа.

- Още повече сега, с близнаците. - Той поклати глава. -Близнаци... можеш ли да повярваш?

- Не. - Лейла поглади корема си. - Не знам как ще се поберат. И така се чувствам огромна, а ми остават още колко месеца?

- Слушай, искам да знаеш, че аз съм насреща. Тук съм, от каквото и да се нуждаеш...

От съседната стая се разнесе пронизителна аларма и двамата се намръщиха едновременно и се огледаха, търсейки източника на звука.

- Това от стаята на Лукас ли идва? - попита Лейла. - О, господи, да не би...?

Викове в коридора. Тичащи стъпки. Гласът на Джейн, раздаващ заповеди.

- По дяволите, трябва да видя какво става. - Куин се втурна към вратата. - Трябва да помогна...

Той се втурна към стаята на брат си, а Лейла се надигна в леглото. Изправи се на крака.

Каквото и да се случваше в съседната стая, не беше нищо хубаво. И дяволите да я вземат, ако оставеше Куин да го посрещне сам.

32

РАЗПОЛОЖИЛА СЕ НА ЗАДНАТА СЕДАЛКА НА ГИГАНТСКИЯ мерцедес, онзи, който Фриц караше обикновено, както и сега, Селена се усмихваше толкова широко, че бузите й бяха изтръпнали, а челюстта я болеше.

Пред тях небостъргачите на Колдуел грееха като митични стражи в някакво фантастично царство и тя се приведе към прозореца, опитвайки се да различи онзи, към който отиваха, най-високия от великаните, техния апогей.

- Нямам търпение да видя каква е гледката от там. - Тя се обърна към Трез. - Толкова се вълнувам.

Когато той продължи да се взира в нея, без да отговори, тя се усмихна още по-широко. Не беше откъснал очи от нея от мига, в който беше слязла по стълбите; очите му непрекъснато я обхождаха цялата - устните й, гърдите, бедрата и прасците, обратно към косата, лицето, шията й. Възбудата му напираше в черния панталон. И въпреки че той се опитваше да я скрие със сакото си или с ръката, преметната уж небрежно върху бедрата му, Селена я усещаше така ясно, сякаш беше чисто гол. Приведе се към него.

- Ще ме целунеш ли?

- Нямам си доверие.

- Звучи заплашително. - Протегна се и гризна долната част на ухото му. - Опасно...

Стонът, изтръгнал се от гърдите му, бе най-еротичният звук, който някога бе чувала.

- Какво ще кажеш да се погрижим за това? - Сложи ръка върху възбудата му и той подскочи, изругавайки. - Това „да“ ли беше?

Докато той се облягаше назад, отърквайки хълбоци в ръката й, Селена погледна към предната част на колата, която благодарение на размерите на автомобила сякаш се намираше в друг окръг. Фриц беше приковал поглед в пътя пред тях, старото му набръчкано лице изглеждаше напълно погълнато от него. Навярно биха могли...

Без да откъсва тъмните си очи от нея, Трез заопипва вратата откъм своята страна. Миг по-късно нещо избръмча и плътна преграда ги откъсна от техния мил шофьор.

- Нямаме много време - каза Селена, отмествайки ръката му настрани.

- Не ни и трябва.

Трез бръкна в джобчето на гърдите си, извади сгъната бяла кърпичка и я тръсна, освобождавайки я от колосаната й твърдост.

Докато Селена освобождаваше ерекцията му.

Възнамеряваше да се наведе, за да го поеме в уста, ала той улови лицето й между голата си длан и онази, която сега бе обвита в тънката кърпичка, и я целуна. Езикът му проникна дълбоко, откривайки нейния.