СЕНКИТЕ

- Случи се с мен и Мери. Нуждаехме се от чудо и го получихме.

Мани се взираше през прозореца и като че ли не виждаше нищо от тъмната уличка пред тях.

- Аз не съм Бог. Доктор Джейн също.

Рейдж се намести в седалката си.

- Нужна е надежда. Те просто трябва да имат надежда.

33

ВРАТАТА НА КИЛИЯТА СЕ ПЛЪЗНА В СТЕНАТА И АЙ ЕМ СЕ ОБЪРНА. Ала и този път не беше С’Екс. Нито пък друго легло. Не бяха и още книги, които нямаше да прочете, одеяла, които нямаше да използва, нито възглавници, за които изобщо не го беше грижа.

Беше същата прислужница с друго ястие.

- О, я стига - процеди той и вдигна ръце. - Къде, по дяволите, е С’Екс?

Жената не каза нищо; просто се приближи е подноса, докато вратата се затваряше, заключвайки ги заедно.

Тя коленичи, а на Ай Ем му се прииска да изкрещи. И го направи.

- Няма да ям това! Боже, какво не е наред с вас! Единственото, което го спря да не грабне подноса и да го запрати през стаята, бе фактът, че майкен не беше виновна. Това, че С’Екс отказваше да го види, нямаше нищо общо е нея и да тормози проклетата прислужница, с нищо нямаше да му помогне да си върне свободата и да се прибере при Трез. Тя беше невинен страничен наблюдател, въвлечен в тази шибана история против волята си, също като него.

Ай Ем изпусна шумно дъха си и наведе глава. Отне му няколко мига, докато успее да се овладее.

- Съжалявам.

При тази дума тя вдигна рязко глава и за миг, особено когато долови миризмата й, му се прииска да можеше да види очите й. Каква ли форма имаха? Как ли изглеждаха ресниците й? Дали ирисите й бяха тъмни като неговите...

Защо, по дяволите, мислеше по този начин?

Отдръпна се от нея и закрачи наоколо.

- Трябва да се махна от тук. Времето изтича.

Майкен наклони въпросително глава на една страна и Ай Ем си помисли - не, няма да го направя.

Вместо това кимна към подноса.

- Ако искаш, можеш да я оставиш, а аз ще я изсипя в тоалетната, за да си нямаш неприятности, че не съм я изял.

И тогава тя проговори:

- Не е отровна.

Без абсолютно никаква причина, тези най-обикновени думички го накараха да се вкамени. Гласът й беше по-дълбок, отколкото бе очаквал; на раболепното й държание повече подхождаше някое високо, суперженско гласче. А в нейния имаше дрезгави нотки, които извикаха в главата му мисли за секс.

Необуздан секс. Онзи, от който жените прегракват, крещейки името на любовника си.

Ай Ем примига.

И изведнъж бе обзет от желание да покрие голото си тяло. Което беше глупаво. От самото начало знаеше, че тя е жена, пък и от самото начало беше гол пред нея. Поддавайки се на внезапния порив, той отиде зад паравана, където до вградената вана имаше купчинка хавлии. Докато увиваше една около хълбоците си, му се прииска да се извини, задето си беше развявал срамотиите пред нея.

Когато се върна, майкен отново опитваше супата и хляба.

- Можеш да престанеш - каза той. - Няма да го ям.

- Защо?

И пак този глас. Макар да бе изрекла една-единствена дума.

- Трябва да се махна от тук - промълви той. По цял ред причини. - Трябва да се махна.

- Нещо очаква ли те?

Ай Ем си помисли за Трез и Селена.

- Единствено смърт. Нали се сещаш, нищо особено.

- Моля?

- Виж, трябва да говоря със С’Екс. Ето какво трябва да направя. Ще му кажеш ли?

Не че би могла да му повлияе по какъвто и да било начин.

- Кой умира?

- Никой.

- Кой умира? Брат ти?

- Виж, искам да си вървиш. И не се връщай, освен ако не доведеш С’Екс със себе си.

- Кой?

И ето че отново се вкамени. Прислужниците никога не говореха властно, ала въпросът й бе прозвучал точно така. Разбира се, в момента бе в такова състояние, че бе способен да види неща, които изобщо ги нямаше... и да си извади напълно погрешно заключение.

- Дойдох тук за помощ. - Той вдигна ръце. - С’Екс ми каза, че може да ме вкара в палата, за да прегледам архивите на лечителите.

- За кого?

- Онази, която брат ми обича.

Майкен вдигна рязко глава.

- Той трябва да се обвърже с принцесата, не е ли така? Чух, че е Помазаният.

- Влюби се. - Ай Ем сви рамене. - Случва се. Или поне така съм чувал.

- И тя умира?

- Болна е.

Той отново закрачи напред-назад, усещайки как очите й го следват иззад мрежичката.

- Ето защо трябва да се махна. Брат ми се нуждае от моята помощ.

- Палачът е в траур.

Ай Ем я погледна и продължи да обикаля килията.

- Да, знам. Ала въпреки това бе достатъчно свободен, за да се срещне с мен навън. Сега, когато съм в палата, няма да му отнеме толкова дълго.

- Въпросът не е в това. По-рано си тръгна и никой не знаеше къде е. Дворецът иска той да вземе участие. Настояха той да се погрижи за кралицата. Сега е при нея.

Ама че късмет.

- Но в ритуалите има и паузи, нали? Не можеш ли да го хванеш през някоя от тях?

- Ами... навярно бих могла да те заведа при архивите?

Ай Ем бавно завъртя глава.

- Какво каза?

* * *

Най-дългото. Качване. С. Асансьор. В. Живота. Му.

Застанал до Селена в стаята за мъчения със стъклени стени, Трез упорито беше вперил поглед в затворените врати... и се молеше за някоя от онези чудесии за пътуване във времето от „Доктор Ху“, която да го изкара от това проклето място на секундата.