СЕНКИТЕ

Отиде до двойния умивалник, взе една от кърпите за ръце и избърса запотеното огледало. Под светлините в банята кожата й сияеше, бузите й бяха порозовели, устата й бе алена - резултат от секса, който бяха правили. А тази нощ щяха да правят още. Знаеше го, защото всеки път когато Трез влезеше в стаята, бе долавяла тъмното му ухание - обещание за онова, което предстоеше.

Свали кърпата от главата си и остави мокрите кичури на тъмната й коса да се разпилеят по гърба. Подсуши ги, доколкото можеше, разтърквайки с хавлиения плат всичко, което можеше да достигне, без да се напряга твърде много, след което дойде ред за сешоар, само че...

Такъв нямаше.

Огледа се наоколо и провери в шкафовете под умивалниците, ала откри единствено цял куп резервна тоалетна хартия, сапун, шампоан и балсам. Бръснарски ножчета. Кърпи за ръце и големи хавлии. Приближи се до шкафа на стената и откри... още хавлии. Които ухаеха на скъпо и бяха меки като нрясмо опечен хляб, но нямаше да й свършат работа. Крайната й цел беше съвършено суха коса. Или поне съвсем леко влажна.

Окей, май го беше загазила. Двамата трябваше да излязат в седем и половина, а без помощ, на нейната коса й бяха необходими около осемстотин часа, докато изсъхне...

Почукване на вратата я накара да вдигне глава.

- Да?

- Това като „влез“ ли да го разбирам? - долетя женски глас откъм коридора.

- Да. Моля. - Селена се уви плътно в халата на Трез и излезе в спалнята... а после застина, когато тежката врата се отвори.

- О, здравейте... ъъъ...

Бет, кралицата, пристъпи в стаята на Трез. Заедно с нея бяха дошли Мариса, Есен, Мери, Елена и Кормия. Бела. Пейн. Както и Хекс, която с късата си коса и кожения панталон изглеждаше малко не на място сред останалите. Или беше заради неловката й стойка, сякаш не бе сигурна какво прави с тях.

- Нуждаете ли се от нещо? - попита Селена кралицата и останалите.

Макар да си бе дала сметка единствено за присъствието на Кормия и Лейла, докато беше на легло, можеше да се очаква, че всички в къщата вече са научили за нейните затруднения... и силно се надяваше, че не са дошли, за да й поднесат съболезнованията си, докато е още жива.

За щастие, Бет се усмихна, вместо да извади носните кърпички.

- Да, да ни позволиш да те издокараме.

Веждите на Селена подскочиха и тя сведе поглед към краката си.

- Извинявайте, къде ще ме карате?

- Ами едно птиченце ни подшушна...

Мариса се обади:

- Всъщност каза ми го моят хелрен. А той го е научил от Вишъс.

- Че ще ходиш на среща - довърши Бет. - И решихме, че може би няма да откажеш да те поразкрасим.

Кормия вдигна ръце.

- Не че и така не си достатъчно красива.

Думите й бяха последвани от цял хор „о, не“, „повече от красива“ и „само ако ти искаш“...

Селена сложи ръце върху бузите си.

- Канех се да облека една от робите си и да си вдигна косата според традицията.

- Скучно - отбеляза Хекс. Останалите я стрелнаха с погледи и тя вдигна ръце. - Казах ви, че не ме бива в това! Господи, защо ме накарахте да дойда?

Бет отново се обърна към нея.

- Селена, ти винаги изглеждаш прелестно, но искаме да ти предложим нещо по-съвременно, малко по-...

- Дрехи, в които няма да приличаш на перде. - Хекс направи физиономия. - Знам, знам, повече няма да се обаждам. Но това е истината.

- Приличам на перде? - Селена погледна към тежките завеси на прозорците, чиито капаци току-що се бяха вдигнали. - Наистина ли е толкова зле?

Бет пристъпи към нея, взе ръцете й в своите и ги стисна лекичко.

- Имаш ли ни доверие?

- О, разбира се, кралице, просто... не знам... не мога да намеря сешоар и...

Мариса пристъпи напред, стиснала чанта, пълна с всевъзможни пособия за грим и прически.

- Не се тревожи, аз съм насреща!

Ето как Селена се озова седнала на едно столче насред банята на Трез, докато цял куп жени обикаляха около нея със сешоари, гребени и маши за коса.

Насред разкрасяването, очите на Селена се насълзиха.

- О, прекалено близо ли съм? - попита Есен над бръмченето на сешоарите.

Селена вдигна ръка, надявайки се да скрие сълзите си. Тази проява на доброта бе толкова неочаквана; буквално имаше чувството, че цялата къща е с нея и нейния мъж.

Хекс, най-коравата от тях, бе тази, която донесе кутията с носни кърпички. А когато Селена изпусна кърпичката, която си бе извадила, защото ръката й трепереше, пак Хекс взе друга и попи очите й.

Селена срещна погледа й с цвят като метал на пистолет и устните й оформиха едно беззвучно „благодаря“.

Хекс просто кимна и продължи да попива дискретно сълзите й, нежното й докосване - така различно от суровото й лице и мъжките дрехи... както и пистолета, който висеше на кръста й, въпреки че бяха на сигурно място в имението.

В главата на Селена не бяха останали никакви мисли, единствено чувства, прекалено силни, за да ги задържи в сърцето си.

Когато сешоарите най-сетне утихнаха, тя разбра, че е време да се вземе в ръце. Целите тези врява и безумие, докато се занимаваха косата й, й бяха дали нещо, зад което да се скрие, въпреки че всички я бяха видели да плаче.