СЕНКИТЕ

- Защо тогава не може... - Мамка му, всеки път щом мигнеше, виждаше тялото на Селена, ужасяващо разкривено, опънато върху тази кушетка. - Защо не може да продължи да се бори с пристъпите и да се възстановява?

- Моето предположение е, че имунната система не издържа. В крайна сметка тук става дума за една невероятна последица от процеси на клетъчно ниво. Когато видях първите рентгенови снимки, никога не бих предположила, че тялото й би могло да се съвземе от това и да възвърне дори малка част от функциите си.

Приковал поглед в пода, Трез не отговори веднага.

- Исках да я изведа навън тази вечер. На среща. - Когато доктор Джейн не каза нищо, той вдигна очи. - Лоша идея, а?

Джейн скръсти ръце пред гърдите си и се затъркаля напред-назад на столчето си - седналата версия на това, да крачи из стаята.

Мамка му. Трябваше да проведе този разговор, преди да предложи да отидат на екскурзия...

- Колко откровена искаш да бъда? - попита доктор Джейн.

За миг Трез отново видя профила на Вишъс, облян от светлината в коридора отвън.

- Искам да знам истината.

Дори и тя да го убиеше.

Минаха една-две минути, преди доктор Джейн да отговори -вероятно прекарваше различни сценарии през ума си.

- Най-строгият подход би бил тя да не напуска имението, а аз да й направя пълни изследвания, включващи многобройни биопсии, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс в света на хората и консулти с човешки лекари посредством връзките на Мани. След това вероятно ще решим да започнем агресивен курс на лечение със стероиди... въпреки че става дума по-скоро за догадки, отколкото за категорична сигурност, предполагам, че възпалителният процес има нещо общо с всичко това. Възможно е да съществуват и други лекарства, които бихме могли да опитаме, може би някакви процедури, но от информацията, с която разполагам в момента, ми е трудно да кажа напълно категорично. - Тя разтърка късата си коса, докато русите кичури не щръкнаха право нагоре. - Ще трябва да действаме бързо, защото не знаем с колко време разполагаме, а и всичко ще бъде на принципа проба-грешка, с цел по-скоро печелене на време, отколкото лек. Макар че, пак повтарям, това са само предположения, нищо сигурно.

Трез затвори очи и опита да си представи как казва на своята кралица, че вместо да отидат в ресторанта, в който тя нямаше търпение да вечеря, щяха да...

- Ала не това бих сторила, ако бях на нейно място.

Трез отвори очи и погледна лекарката.

- Значи, има и друг вариант?

Доктор Джейн сви рамене.

- Вземайки всичко това предвид, трябва да помислите за качеството й на живот. Не съм сигурна какъв напредък ще постигнем с лечението и дори с разбирането на това заболяване, даже ако я превърнем в опитно зайче. Тя е, ако мога да заема един термин, свързан със заразните заболявания, нашият „пациент нула“. Никой не е виждал тази болест, въпреки че тя от поколения засяга малка част от нейните сестри. Става дума за много сложна поредица от процеси и просто... има толкова много неща, които трябва да разберем. И за какво? Наистина ли искаш да съсипеш последните й нощи...

- Нощи? - избъбри Трез на един дъх. - Боже, само с толкова ли разполагаме?

- Не знам. - Доктор Джейн вдигна ръце. - Никой не знае и именно там е работата. Какво предпочиташ - какво предпочита тя - да прекара времето, което й остава, като живее или просто като очаква смъртта? Казвам ти направо - ако аз трябваше да избирам, бих предпочела първото. Ето защо няма да я принуждавам да дойде тук, нито ще я карам да се чувства виновна, задето не бърза особено да легне на кушетката за прегледи.

Трез изпусна дъха си, който дори не бе усетил, че е задържал.

- Ривендж отиде на север. В колониите. За да види дали в познанието на симпатите няма нещо, което би могло да помогне.

- Знам, Елена ми каза. Надяваме се скоро да получим новини.

По професионалното звучене на гласа й Трез разбра, че не храни особени надежди.

- Какво ще стане, ако Селена... ако се случи нещо... докато сме на вечеря?

- Ще ни се обадите. Показах ли ти най-новата играчка на Мани?

- Моля?

Доктор Джейн се изправи и го потупа по коляното.

- Ела с мен.

Излязоха от стаята за прегледи и тя го поведе по коридора, покрай неизползваните класни стаи, към тежката стоманена врата на гаража. Отвори я и махна с ръка:

- Та-да!

Трез пристъпи в хладния влажен въздух. Огромната линейка беше лъскава като пени, четвъртита като блокче лего, по-голяма от хамъра на Куин. По-голяма от човешките линейки, които беше виждал из Колдуел. Беше с размерите на каравана.

- Сериозна машина - отбеляза той.

- Аха. Едно от нещата, за които с Мани се притеснявахме...

Задните врати на линейката се отвориха и човешкият колега на доктор Джейн изскочи отвътре.

- Стори ми се, че чувам гласове. - При вида на Трез изражението му стана сериозно. - Здрасти, мой човек, държиш ли се?

Двамата се здрависаха и Трез кимна към линейката.

- Виждам, че имаш повод да се похвалиш, а?

- Ела да я разгледаш отвътре.