Сфера

Норман се обърна и седна на масата. Коленете го боляха, кожата над пристегнатите превръзки беше подпухнала. Беше го превързал някакъв военен лекар докато ги пренасяха от подводницата в камерата. От „Подводна звезда III“ се бяха прехвърлили на херметичен водолазен звънец, а от там ги преместиха в голямата декомпресионна камера на борда на кораба, която тук наричаха БДК — Бордова Декомпресионна Камера. Трябваше да прекарат четири дни в нея. Норман нямаше ясна представа колко време се намират тук. Почти веднага след прехвърлянето и тримата бяха заспали, а в камерата нямаше инсталиран часовник. Циферблатът на неговия ръчен часовник беше разбит, макар да не си спомняше кога се е случило това.

Някой бе надраскал върху плота на масата „ВМФ вони“. Норман плъзна пръст по браздите и си спомни за онези, другите бразди — върху повърхността на сферата. Но сега той, Бет и Хари се намираха в ръцете на военните.

И какво ще им кажем? — помисли си той.

— И какво ще им кажем сега? — попита Бет.

Изминали бяха няколко часа, Бет и Хари се бяха събудили и сега тримата седяха около надрасканата маса. Никой от тях не беше проявил желание да разговаря с екипажа отвън. Сякаш, помисли си Норман, и тримата споделяха някакво негласно желание, да останат колкото се може по-дълго в изолация.

— Според мен — всичко — заяви Хари.

— Не мисля, че е необходимо — възрази Норман. Беше изненадан от своята решимост, от твърдостта, с която го бе заявил.

— Съгласна съм — кимна Бет. — Не съм сигурна, че светът е готов за сферата. Аз, във всеки случай, не бях.

Тя погледна умолително Норман. Той постави ръка на рамото й.

— Така е — съгласи се Хари. — Но погледнете нещата от гледната точка на военните. Финансирали са широкомащабна и скъпа експедиция, шест човека са загинали и са разрушени две подводни станции. Военните ще искат отговори и ще настояват за това, докато ги получат.

— Можем да откажем да отговаряме — рече Бет.

— Това нищо няма да промени — възрази Хари. — Не забравяй, всички записи са в тях.

— Да, вярно, записите — досети се Норман. Съвсем беше забравил, че в подводницата бяха складирани всички записи. Документиран бе всеки един миг от живота им в подводната станция. Гигантският калмар, смъртните случаи, сферата. Всичко бе записано.

— Трябваше да ги унищожим — обади се Бет.

— Може би наистина трябваше — съгласи се Хари. — но вече е късно. Не можем да попречим на военните да получат отговорите, на които толкова много държат.

Норман въздъхна. Хари беше прав. На този етап, нямаше никакъв начин да скрият нещо от случилото се или да попречат на военните да узнаят за силата, която притежава сферата. За тях тази сила би изглеждала като абсолютното оръжие — като способността, да надвиеш врага с помощта на собственото си въображение. Сферата беше страшна заплаха и тримата не можеха да направят нищо срещу нея. Освен ако…

— Мисля, че има един начин да им попречим да узнаят всичко — заяви Норман.

— Как? — попита Хари.

— Все още притежаваме силата, нали?

— Мисля че да.

— И тази сила, — продължи Норман, — се изразява в способността да постигнеш каквото пожелаеш, само като си помислиш за него.

— Да…

— Тогава, можем да попречим на военните да узнаят. Просто ще решим да забравим всичко, което се случи.

Хари се намръщи.

— Ето един интересен въпрос — имаме ли достатъчно сила, за да забравим силата?

— Смятам, че трябва да забравим — съгласи се Бет. — Тази сфера е опасно нещо.

Тримата потънаха в мълчание, замислени над вероятните последствия, когато забравят за сферата. Защото сторят ли го, не само щяха да попречат на военните да научат за сферата, но и щяха да изтрият всяко познание за нея — дори тяхното собствено. Сферата щеше да изчезне от човешкото съзнание, сякаш не е съществувала никога. Щеше да изчезне и при това — завинаги.

— Трудно решение — съгласи се Хари. — В края на краищата, нима преживяхме всичко, само за да го забравим…

— Правим го, заради всичко, което преживяхме, Хари — рече Бет. — Хайде да си признаем — и тримата се провалихме.

Норман забеляза, че Бет вече не говори с предишната агресивност.

— Страхувам се, че си права — кимна Норман. — Сферата е била създадена, за да подлага на изпитание всяко разумно същество, с което се среща. И ние се провалихме на този изпит.

— Значи мислиш, че за това е била създадена сферата? — попита Хари. — Аз не смятам така.

— А за какво? — поинтересува се Норман.

— Ами… — поде замислено Хари. — Да погледнем на всичко от друг ъгъл. Представи си, че си разумна бактерия, която се носи из космоса, а после среща нашите комуникационни сателити, обикалящи около Земята. Ще си помислиш: Я какъв странен, чужд обект, ще взема да го изследвам. Вътре ще откриеш доста интересни неща и не малко загадъчни. Накрая ще се напъхаш в горивната камера и водородът ще те убие. И последната ти мисъл ще бъде: Този чужд обект очевидно е бил създаден за да подлага на изпитание бактериалния разум и да ни убива, ако в нещо сбъркаме.