Сфера

— След като си ни изпреварил толкова надалече, — каза Хари, — защо не ни съобщиш предположенията си и за този обект?

— С удоволствие — кимна Хари. — Този обект представлява една шлифована сфера, с диаметър приблизително десет метра, не е солиден и е излят от плътна метална сплав с непознат за нас състав. Кабалистичните означения от едната страна…

— Тези плетеници ли наричаш кабалистични?

— Може ли да свърша? Кабалистичните означение от едната страна несъмнено са с артистичен или религиозен характер и притежават ритуална стойност. Което означава, че обектът е имал значение за онзи, който го е създал.

— Мисля, че в това никой от нас не се съмнява.

— Лично моето мнение е, че тази сфера е била предназначена за форма на контакт с нас, посетителите от друга звезда, от далечна слънчева система. Тя е, ако искате, едно послание, поздрав или дори трофей. Доказателство, че във вселената съществуват по-висши форми на живот.

— Много добре казано, но встрани от темата — заключи Хари. — И какво точно е предназначена да върши?

— Не съм сигурен, че е предназначена за нещо конкретно. Тя просто съществува. Тя е каквото е.

— Съвсем като в Зен.

— Добре де, да чуем твоята идея.

— Да видим първо какво знаем — каза Хари. — А не какво си представяме или измисляме. Това е космически кораб от бъдещето, построен с различни технологии и материали, които все още не познаваме, макар вероятно скоро ще открием. Този кораб е бил изпратен от потомците ни през една черна дупка в друга вселена, или в друга част на нашата вселена.

— Да.

— На кораба няма екипаж, но затова пък е снабден с робот, очевидно създаден да хваща нещата, които открива. Следователно, бихме могли да предположим, че този кораб е едно огромно по размери подобие на автоматичната станция „Маринър“, която изпратихме на Марс през 1970 за да търси там живот. Този кораб от бъдещето е далеч по-голям и неимоверно по-сложен, но в същността си е подобен на споменатата станция. С други думи, това е сонда.

— Да…

— Та значи, тази сонда попада в друга вселена, където се натъква на сферата. Вероятно я среща в космическото пространство. Или може би сферата е изпратена, за да посрещне кораба.

— Правилно — кимна Тед. — Изпратена е, за да го посрещне. Като посланик. И аз така смятам.

— Във всеки случай, нашият кораб-робот съгласно заложените в него програми преценява, че сферата е интересна. Той я сграбчва с огромната си, механична ръка, прибира я в кораба и я връща у дома.

— Само че, на връщане се засилва повече от необходимото, и попада в миналото.

— В неговото минало — каза Хари. — И нашето настояще.

— Правилно.

Барнс изсумтя нетърпеливо.

— Добре де, значи космическият кораб излита, сграбчва тази сребърна извънземна сфера и я докарва обратно. Направо на въпроса — какво има в сферата?

Хари застана до нея, опря ухо в металната повърхност и почука с пръст. После докосна очертанията, а ръката му се изгуби в дълбоките бразди. Сферата беше толкова гладка, че Норман различаваше съвсем ясно лицето на Хари, изкривено от извивката.

— Да — рече Хари. — Както и предполагах. Тези кабалистични знаци, както благоволи да ги наречеш, въобще не са с декоративен характер. Целта им е съвсем друга — да скрият определени очертания по повърхността. Всъщност, те представляват врата. — Хари отстъпи назад.

— А какво представлява сферата?

— Ще ви кажа какво мисля — каза Хари. — Мисля че тази сфера е куха, мисля че вътре има нещо и това нещо ме плаши до смърт.

ПЪРВО ИЗСЛЕДВАНЕ

— Не, господин секретар — произнесе Барнс в слушалката. — Сигурни сме, че това е извънземен обект. Няма никакво съмнение.

Той погледна към седналия отсреща Норман.

— Да, сър — рече Барнс. — Ужасно вълнуващо.

Намираха се в подводната станция и още с връщането Барнс бе позвънил в Белия дом. Опитваше се да отложи завръщането им на повърхността.

— Още не, не сме я отворили. Всъщност, не успяхме да я отворим. Вратата е със странни очертания и е умело прикрита… Не, нищо не може да се пъхне в цепнатината.

Той погледна към Норман и завъртя очи.

— Да и това опитахме. Няма никакви следи от външни прибори за управление. Не, не сме получили послание от вътре. И никакви надписи. Всичко което открихме беше една фино шлифована сфера с дълбоки бразди от едната страна. Какво? Да я взривим за да влезем?

Норман му обърна гръб. Намираха се в цилиндър Д, в комуникационния сектор, заедно с Тина Чан. С неизменното си спокойствие, тя настройваше дузина монитори.

— Вие сте най-спокойният човек тук — каза Норман.

Тя се усмихна.

— Придържам се към инструкциите, сър.

— И това ли е всичко?

— Би трябвало, сър — отвърна тя и продължи да нагласява един от мониторите. На екрана се появи блестящата сфера. — Защото усещам, че сърцето ми се разтуптява. Какво мислите има вътре?

— Нямам представа — рече Норман.

— Дали не се е спотаил някой пришълец? Може би не бива да го пускаме, каквото и да има вътре.

— Не сте ли любопитна?

— Не чак толкова, сър.