Сфера

— Нека опитам аз — предложи той.

— Заповядай.

— Джери — започна Норман.

ДА НОРМАН. ТУК СЪМ.

— Джери, ние сме много развълнувани, че можем да разговаряме с теб.

БЛАГОДАРЯ ВИ. И АЗ СЪМ РАЗВЪЛНУВАН.

— Джери, ние те намираме за чудесно, очарователно същество.

Барнс завъртя очи и поклати глава.

БЛАГОДАРЯ ТИ, НОРМАН.

— И бихме желали да разговаряме с теб много, много часове.

ДОБРЕ.

— Ние се възхищаваме от твоя талант и дарба.

БЛАГОДАРЯ.

— И знаем, че притежаваш огромна сила и способност да разбираш всички неща.

ТАКА Е, НОРМАН. ДА.

— Джери, след като разбираш всичко, вероятно знаеш, че ние сме същества, привикнали да общуват помежду си, без да бъдат подслушвани. Всички сме крайно възбудени от срещата с теб и трябва да я обсъдим насаме.

Барнс продължаваше да клати глава.

АЗ СЪЩО ИМАМ МНОГО НЕЩА, ЗА КОИТО ИСКАМ ДА ГОВОРЯ. ПРИЯТНО МИ Е ДА РАЗГОВАРЯМ С ВАШИТЕ СЪЩЕСТВА НОРМАН.

— Да, зная, Джери. Но в мъдростта си, ти осъзнаваш, че ние имаме нужда да поговорим насаме.

НЕ СЕ СТРАХУВАЙТЕ.

— Ние не се страхуваме, Джери. Просто се чувстваме неудобно.

НЕ СЕ ЧУВСТВАЙТЕ НЕ УДОБНО.

— Не можем, Джери… такива сме си.

МНОГО МИ Е ПРИЯТНО ДА РАЗГОВАРЯМ С ВАШИТЕ СЪЩЕСТВА НОРМАН. АЗ СЪМ ЩАСТЛИВ. И ВИЕ ЛИ СТЕ ЩАСТЛИВИ?

— Да, много сме щастливи, Джери. Но, разбираш ли, ние имаме нужда…

ДОБРЕ. РАДВАМ СЕ.

— …да поговорим насаме. Моля те, не ни слушай за малко.

ОБИДИХ ЛИ ВИ?

— Не, ти си много мил и дружелюбен. Но трябва да поговорим помежду си, без да ни слушаш известно време.

РАЗБИРАМ, ИМАТЕ НУЖДА. БИХ ИСКАЛ ДА СЕ ЧУВСТВАТЕ УДОБНО С МЕН, НОРМАН. ЩЕ ИЗПЪЛНЯ ЖЕЛАНИЕТО ВИ.

— Благодаря ти, Джери.

— Да-да — рече Барнс. — Да не мислиш, че наистина ще го стори?

ОТНОВО ЩЕ БЪДЕМ С ВАС СЛЕД КРАТКА ПАУЗА, В КОЯТО ЩЕ ЧУЕТЕ РЕКЛАМА НА НАШИЯ СПОНСОР.

Екранът угасна.

Норман не издържа и прихна.

— Невероятно — рече Тед. — Изглежда той улавя телевизионните сигнали.

— Под водата е невъзможно.

— Невъзможно за нас, но по всичко изглежда, не и за него.

— Откъде да сме сигурни, дали вече не ни слуша — мърмореше Барнс. — Бас държа, че подслушва. Джери, тук ли си още?

Екранът оставаше пуст.

— Джери?

Никаква промяна. Екранът мълчеше.

— Отишъл си е.

— И така — обърна се към тях Норман. — Имахте възможност, да наблюдавате силата на психологията.

Не се сдържа. Все още беше обиден на Тед.

— Съжалявам — поде Тед.

— Няма нищо.

— Наистина, не мисля, че за един висш разум чувствата биха имали някакво значение.

— Да не започваме отново — предложи Бет.

— Не бива да забравяме, — продължи Норман, — че чувствата и разумът никога не са във връзка. Те са като два раздела на мозъка, или като два отделни мозъка, които не общуват помежду си. Ето защо интелектуалното разбиране е толкова безполезно.

— Интелектуалното разбиране било безполезно? — възкликна ужасено Тед.

— В много случаи, да — потвърди Норман. — Ако четеш книга за това, как се кара колело, научаваш ли се да караш? Не. Можеш да си четеш колкото искаш, но все един ден трябва да излезеш навън и да се захванеш за упражненията. Защото тази част от мозъка, която се учи да кара е различна от онази, която чете за това.

— И какво общо има това с Джери? — попита Барнс.

— Всички знаем, — продължи Тед, — че умният е изложен на емоционален стрес точно толкова, колкото и глупавият. Ако Джери наистина е емоционално същество — а не се преструва на такова — тогава длъжни сме да се съобразяваме не само с интелектуалната, но и с емоционалната страна на неговата същност.

— Много убедително — кимна Тед.

— Не съвсем — възрази Норман. — Да си призная честно, щях да съм много по-щастлив, ако Джери беше само един хладен, безчувствен интелект.

— Защо?

— Защото, — обясни Норман, — ако Джери е могъщ и същевременно способен на чувства, възниква един важен въпрос. Какво ще стане, ако си изгуби ума?

ЛИВАЙ

Групата постепенно се разпадна. Хари, изтощен от продължителните усилия по дешифрирането, заспа почти мигновено. Тед се премести в цилиндър В за да впише личните си наблюдения над Джери в записките по бъдещата книга, която възнамеряваше да публикува. Барнс и Флетчър се усамотиха в цилиндър Д, за да обсъдят бойната стратегия, в случай, че пришелецът реши да ги нападне.

Тина се зае да настройва многобройните монитори, а Норман и Бет я гледаха, докато работи. Най-много време загуби над някакъв пулт, който Норман досега не беше забелязвал. Серия от индикатори, обозначени с надписа „газ-плазма“ мигаха в червено.

— Какво е това? — запита Бет.

— ВПСЗ. Външен периметър на сензорната зона. Разполагаме с активни и пасивни сензори за всички модалности — топлинна, звукова, вълнова, за налягане — разположени в концентрични кръгове около станцията. Капитан Барнс ми нареди да ги пренастроя и да ги активирам отново.

— И защо? — поинтересува се Норман.

— Не зная, сър. Заповед.

Говорителите изпращяха. Разнесе се гласът на Барнс:

— Морякът Чен до цилиндър Д, яви се незабавно! И изключи комуникационната линия. Не желая Джери да подслушва плановете ни.

— Слушам, сър.

— Параноиден задник — промърмори Бет.

Тина събра разпилените документи и изтича навън.