Сфера

— Наистина ли? Ще долетиш тук чак от Тонга, аз ще ти кажа: „Тед, на дъното лежи космически кораб, който може би е обитаван от същества от друга галактика, но това е военна операция“ и ти ще отвърнеш: „По дяволите, аз не участвам“? Така ли би постъпил, Тед?

— Ами… — поколеба се Тед.

— Тогава, по-добре млъкни — рече Барнс. — Защото до гуша ми дойде от твоето позьорство.

— Слушай, слушай — ухили се Бет.

— Според мен, ти си надвишаваш правата — рече Тед.

— А според мен, ти си един егоманиакален задник — озъби се Барнс.

— Я почакайте малко — намеси се Хари. — Знае ли някой от вас защо Ливай е решила да излезе навън?

— Тя отговаряше за БОП — поясни Тина.

— За какво?

— Броячно Обусловено Препрограмиране — добави Барнс. — Това е вид дежурство. Ливай заместваше Едмъндс. След смъртта на Едмъндс, Ливай пое задължението да отива до подводницата на всеки дванадесет часа.

— Да отива до подводницата ли? И защо? — попита Хари.

Барнс посочи илюминатора.

— Виждаш ли ДС-7? Зад последния цилиндър е монтиран преобърнат наопаки хангар, а под него е миниподводницата, която водолазите оставиха.

При ситуация като тази, — продължи Барнс, — влиза в сила разпореждането, на всеки дванадесет часа всички записи да бъдат прехвърляни на борда на подводницата. Самата миниподводница е снабдена с програма за автоматично освобождаване от баласта и издигане на повърхността — броячът е нагласен на дванадесет часова задръжка. Така че, ако до изтичането на тези дванадесет часа, никой не се появи на борда, за да натисне бутона „задържане“, подводницата автоматично ще изхвърли своя баласт, ще изпразни водните резервоари и ще поеме към повърхността.

— Това пък защо?

— Ако тук долу се случи нещастие — да речем, с всички нас, — тогава след изтичане на споменатите дванадесет часа, подводницата ще се появи на повърхността, натоварена със събраните до момента записи. Нашите хора прибират подводницата и по този начин разполагат поне с частична информация за случилото се с нас.

— Разбирам. Подводницата е нашия бордови дневник.

— Може и така да се каже. Но освен това е и резервният ни изход нагоре, при екстремални ситуации.

— Значи Ливай е отивала в подводницата?

— Да. Вероятно е успяла да стигне до нея, защото все още е тук.

— Прехвърлила е записите, натиснала е бутона „задържане“ и е умряла на връщане.

— Да.

— Как е умряла? — запита Хари, вперил поглед в Барнс.

— Не сме сигурни — сви рамене Барнс.

— Тялото й беше смляно — поясни Норман. — Приличаше на голяма гъба.

— Преди час, — рече Хари на Барнс, — ти нареди всички сензори да бъдат препрограмирани и включени наново. Каква беше причината?

— Появата на странен сигнал малко преди това.

— Какъв сигнал?

— За нещо навън. Нещо огромно.

— Но алармата не се включи — възрази Хари.

— Не. Защото то надвишаваше зададените в алармената инсталация параметри.

— Искаш да кажеш, че е било прекалено голямо, за да задейства алармата?

— Да. При първата фалшива тревога, всички параметри излязоха от зададените граници. Наложи се да бъдат препрограмирани така, че да не реагират на обекти с такива грамадни размери. Точно това направи Тина.

— А какво включи алармата одеве? — попита Хари. — Когато Бет и Норман бяха навън?

— Тина? — погледна я Барнс.

— Не зная какво е била причината. Някое морско животно, предполагам. Безшумно и с огромни размери.

— Колко голямо?

Тя поклати глава.

— Ако се съди по електронния отпечатък, доктор Адамс, с размери колкото нашата станция.

БОЙНА ТРЕВОГА

Бет постави внимателно кръглото бяло яйце на стъклото под микроскопа.

— Без никакво съмнение, — промърмори тя, след като примижа над окуляра, — това е морско безгръбначно. Най-интересно от всичко е слузното покритие — тя побутна яйцето с пинсети.

— И каква е то? — попита Норман.

— Лепкаво. На белтъчна основа.

— Не, говоря за яйцето.

— Още не зная — Бет продължи да се взира. Внезапно алармата отново зазвуча и замигаха червени светлини. Норман почувства, че се изпотява.

— Сигурно поредната фалшива тревога — успокои го Бет.

— Внимание, до всички — чу се гласът на Барнс от говорителите. — Да всички на борда. Бойна тревога.

— О, по дяволите — ядоса се Бет.

Тя се спусна ловко по стълбата, сякаш беше пожарникарска тръба, а отзад несръчно я следваше Норман. В комуникационната на цилиндър Г двамата завариха вече познатата сцена: всички се бяха скупчили пред компютъра и няколко капака бяха вдигнати. Червените светлини продължаваха да мигат, а сирената пищеше неуморно.

— Какво става? — извика Норман.

— Авария!

— Каква авария?

— Не можем да изключим проклетата аларма! — изкрещя Барнс. — Включи се, а сега не иска да се изключи! Тини…

— Опитвам се, сър!

Беше приклекнала зад компютъра и Норман виждаше само превития й гръб.

— Изключи проклетата машина!

— Изключвам я, сър!

— Изключи я, не мога да чуя!

Да чуе какво? — зачуди се Норман, но в този момент в каютата влетя Хари и се блъсна в него.

— Божичко…

— Тревога! — крещеше объркано Барнс. — Тревога! Моряк Чен! Дай сонарно изображение!

Тина стоеше до него, спокойна както винаги, и следеше страничните монитори. После си нагласи слушалките.