Сфера

Норман погледна сферата на един от мониторите. Сферата беше затворена.

Бет спря до илюминатора и се зае да разглежда белезникавия материал, който я покриваше плътно от другата страна. Барнс се мяташе като побъркан под червените лампи, крещеше и проклинаше всичко наоколо.

И тогава ненадейно тревожният сигнал замря и червените светлини угаснаха. Всички мълчаха. Флетчър се изправи и въздъхна.

— Мислех, че ще го поправиш… — заговори Хари.

— Шшшшт.

До ушите им достигна едва доловимото понг на сонарните импулси. Тина притисна слушалките с ръце и се намръщи съсредоточено.

Никой не помръдваше. Стояха замръзнали, с напрегнати изражения, заслушани в далечното ехо на сонара.

Барнс прошепна тихо на останалите:

— Сигналът дойде преди няколко минути. Отвън. Нещо много голямо.

— Не чувам нищо, сър — рече след малко Тина.

— Премини на пасивни.

— Слушам, сър. Преминавам на пасивни.

Тихият пукот на сонара изчезна. На негово място се появи слабо свистене. Тина усили говорителите.

— Хидрофони? — запита тихо Хари.

Барнс кимна.

— Полюсни стъклени трансдюсери — поясни той. — Най-добрите в света.

Всички напрегнаха слух, но не чуваха нищо освен свистенето. Норман си помисли, че прилича на изтрит запис, примесен от време на време със слабо бълбукане на вода. Ако не беше така напрегнат, звукът сигурно щеше да му се дразнещ.

— Умно копеле — подхвърли Барнс. — Успя да ни заслепи, покри всички прозорци с лепило.

— Не лепило, а яйца — поправи го Бет.

— Добре де, важното е, че са покрити всички илюминатори на станцията.

Съскането продължаваше, без никаква промяна. Тина завъртя циферблата на хидрофона. Чу се тихо пращене, като от смачкан целофан.

— Какво е това? — запита Тед.

— Риба. Яде — поясни Бет.

Барнс кимна. Тина завъртя циферблата. Отново се разнесе съскащият звук. Напрежението в стаята спадна. Норман се почувства изморен и седна. До него се настани Хари. Норман забеляза, че Хари е по-скоро замислен, отколкото угрижен. В другия край на каютата, Тед стоеше до илюминатора и хапеше устни. Приличаше на уплашено хлапе.

Разнесе се тих електронен сигнал. Стрелките на индикаторите подскочиха.

— Имам позитивен на периферните термочувствителни датчици — обади се Тина.

— Посока? — запита Барнс.

— Източна. Приближава.

Последва остро металическо издрънчаване. После още едно.

— Какво е това?

— Мрежата. Блъснал се е в нея.

— Да се е блъснал? Звучи сякаш я разглобява.

Норман си спомни за мрежата. Беше изплетена от триинчови тръби.

— Някоя голяма риба? Акула — запита Бет.

Барнс поклати глава.

— По движението не прилича на акула. И е твърде голям.

— Позитивни топлинни от вътрешния периметър — обяви Тина. — Приближава се.

— Премини на активни — нареди Барнс.

Познатото понг на сонара отекна в каютата.

— Делта е захваната — докладва Тина. — Сто ярда.

— Изображение.

— ССО включен, сър.

Последва цяла тирада от ритмични сонарни шумове: понг! понг! понг! понг! След това кратка пауза и отново: понг! понг! понг! понг!

Норман завъртя неразбиращо глава. Флетчър се наведе над него и прошепна:

— ССО е сонар със спомагателни отвърстия, който създава детайлно изображение на базата на данни от няколко източника.

Норман усети, че от устата й лъха на алкохол. Откъде ли го е взела? — помисли си той.

Понг! Понг! Понг! Понг!

— Начално изображение. Деветдесет ярда.

Понг! Понг! Понг! Понг!

— Има изображение.

Всички обърнаха глави към екрана. Норман забеляза някаква аморфна, изпъстрена с нишки капка. На нищо не му приличаше.

— Исусе — възкликна Барнс. — Вижте само колко е голям!

Понг! Понг! Понг! Понг!

— Осемдесет ярда.

Понг! Понг! Понг! Понг!

Появи се ново изображение. Сега вече капката беше с променена форма, а нишките сочеха в друга посока. Изображението беше по-контрастно по границите, но все още не приличаше на нищо. Просто голяма капка, покрита с нишки…

— Майчице! — вайкаше се Барнс. — Че той е най-малко трийсет, четирийсет фута!

— Не съм чувала за толкова голяма риба — отбеляза Бет.

— Кит тогава?

— Не е кит.

Норман забеляза, че челото на Хари е покрито с пот. Хари свали очилата и ги отри в комбинезона си. След това ги постави и внимателно ги нагласи. Очилата се плъзнаха надолу. Хари погледна Норман и се намръщи.

— Петдесет ярда — докладва Тина. — Приближава.

Понг! Понг! Понг! Понг!

— Трийсет ярда.

Понг! Понг! Понг! Понг!

— Трийсет ярда.

Понг! Понг! Понг! Понг!

— Спря на трийсет ярда, сър.

Понг! Понг! Понг! Понг!

— Все още е там.

— Изключи активните.

Отново, за кой ли път, съскането на хидрофона. Заедно с него далечно слабо потракване. Очите на Норман горяха. Пот се лееше по челото му. Той го изтри с опакото на ръкава си. Останалите също се потяха. Напрежението беше непоносимо. Норман погледна към монитора. Сферата си беше затворена.

Съскането на хидрофоните внезапно изчезна. Чуваше се едва доловимо подраскване, като че ли някой влачеше по дъното мрежа. После пак съскането.

— Искате ли отново да подам изображението? — прошепна Тина.

— Не — поклати глава Барнс.

Напрегнаха слух. Подраскване. Кратък миг тишина, последван от бълбукането на вода, този път силно и от близо.

— Майчице — възкликна Барнс. — Той е точно пред нас.