Читаем Шантарам полностью

— Абдула… — възкликнах и протегнах ръце да го прегърна. Тялото му беше силно. Топло. Живо. Притиснах го здраво, стиснал китката си зад гърба му. Усетих как ухото му се притиска в лицето ми и аромата на сапун по кожата му. Чух гласа му, преминаващ през гърдите му в моите като океански звуци, отекващи отново и отново, вълна след вълна, обливащи плътния мокър пясък на бреговете нощем. Затворил очи, притиснат в него, аз плавах по черната вода на скръбта си за него, за двама ни. Със сърце, вцепенено от страх, че съм полудял, че това в действителност е сън, кошмар, го стисках, докато не почувствах как силните му ръце ме оттласкват леко на една ръка разстояние.

— Всичко е наред, Лин — усмихна се той. Усмивката му беше нееднозначна, колебаеща се между обич и утеха, и малко шокирана, може би, от чувствата, изпълнили очите ми. — Всичко е наред.

Не е наред! — изръмжах и се изтръгнах от ръцете му. — Какво се случи, мамка му? Къде беше, мамка му? И защо, мамка му, не ми каза?

— Не, не можех да ти кажа.

— Глупости! Разбира се, че можеше! Егати тъпотията!

— Не — настоя той, приглади косата си, присви очи и впери в мен решителен поглед. — Помниш ли едно време как пътувахме с мотор и видяхме едни хора? Те бяха от Иран. Казах ти да изчакаш до мотора, но ти не изчака. Последва ме и се бихме заедно с тях. Помниш ли?

— Да.

— Те бяха мои врагове. И врагове на Кадер Хан. Имаха връзка с иранската тайна полиция, новия Савак.

— Можем ли… Чакай малко! — прекъснах го и се подпрях с ръка на вълнолома. — Имам нужда да запаля.

Отворих табакерата и му предложих.

— Забрави ли? — ухили се той щастливо. — Аз не пуша цигари. И ти не бива да пушиш. Пуша само хашиш. Имам, искаш ли?

— Заеби! — засмях се и запалих. — Няма да се напушвам с призрак!

— Тези мъже, с които се бихме, въртят бизнес тук. Предимно с дрога, но понякога и с оръжие, а и с паспорти. Те бяха пратени да ни шпионират и да докладват за всеки от нас, иранците, избягали от войната с Ирак. Хиляди хора избягаха тук, в Индия, хиляди, които мразят аятолах Хомейни. Иранските шпиони докладваха за нас в Иран на новия Савак. Те мразят Кадер, защото искаше да помогне на муджахидините в Афганистан и защото помогна на толкова много от нас, иранците. Разбираш ли я тази работа, братко Лин?

Разбирах я. Общността на ирански изгнаници в Бомбай беше огромна и имах много приятели, изгубили родината и семействата си, които се бореха да оцелеят. Някои работеха за съществуващите мафиотски банди като Съвета на Кадер. Други бяха събрали свои собствени банди и ги наемаха да изпълняват мокрите поръчки в бизнеса, който ставаше все по-кървав с всеки работен ден. Знаех, че иранската тайна полиция има шпиони, циркулиращи сред изгнаниците, които докладваха за тях и от време на време понамокряха ръцете си.

— Продължавай — казах и поех глътка задимен въздух от цигарата.

— Когато тези мъже, шпионите, докладваха, семействата ни в Иран страдаха много тежко. Майки, братя, бащи — всички ги прибраха в затвора на тайната полиция. Там измъчват хора. Някои умряха. Собствената ми сестра я измъчват и изнасилват заради доклада за мен. Чичо ми го убиват, защото семейството ми не могло да плати достатъчно бързо на полицията. Когато разбрах за това, казах на Абдел Кадер Хан, че искам да го напусна, за да се боря с тези мъже, шпионите от Иран. Той пожела да не го напускам. Каза ми, че заедно ще се борим с тях. Каза ми, че ще ги намерим един по един, и ми обеща, че ще ми помогне да ги избием всичките.

— Кадербай… — вдъхнах дим.

— И ние — двамата с Фарид и с помощта на Кадер — ги намерихме; някои от тях. В началото бяха девет. Открихме шестима. Довършихме ги. Останалите оживяха. Трима мъже. И те знаеха нещо за нас, знаеха, че има шпионин в Съвета, много близък до Кадер Хан.

— Абдул Гани.

— Да. — При споменаването на името на предателя той се извърна и плю. — Гани, той идваше от Пакистан. Имаше много приятели в пакистанската тайна полиция, ИСИ. Те работят тайно с иранската тайна полиция — новия Савак, и с ЦРУ, и с Мосад.

Кимнах. Слушах го и си мислех за нещо, което някога ми беше казал Абдул Гани: „Всички тайни полиции на света работят заедно, Лин, и това е най-голямата им тайна“.

— И така, пакистанското ИСИ съобщило на иранската тайна полиция за тяхната свръзка в Съвета на Кадер.

— Абдул Гани, да — отвърна той. — В Иран много се разтревожили. Шест добри предатели си отишли. Никой никога няма да намери телата им. Останали само трима. Тримата мъже от Иран и тогава работели с Абдул Гани. Той им казал как да ми заложат клопка. По онова време, помниш ли, ние не знаехме, че Сапна работи за Гани и крои нещо срещу нас. Кадер не знаеше. Аз не знаех. Ако го знаех, щях сам да пусна парчетата от тези Сапна в дупката на Хасаан Обикуа в земята. Но не знаех. Когато попаднах в капана близо до пазар „Крофорд“, иранците стреляха от едно място, близо до мен. Полицията реши, че аз стрелям, и стреля по мен. Умирам, знам, затова вадя пистолетите и отвръщам на огъня. Останалото ти е известно.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Адмирал Советского Союза
Адмирал Советского Союза

Николай Герасимович Кузнецов – адмирал Флота Советского Союза, один из тех, кому мы обязаны победой в Великой Отечественной войне. В 1939 г., по личному указанию Сталина, 34-летний Кузнецов был назначен народным комиссаром ВМФ СССР. Во время войны он входил в Ставку Верховного Главнокомандования, оперативно и энергично руководил флотом. За свои выдающиеся заслуги Н.Г. Кузнецов получил высшее воинское звание на флоте и стал Героем Советского Союза.В своей книге Н.Г. Кузнецов рассказывает о своем боевом пути начиная от Гражданской войны в Испании до окончательного разгрома гитлеровской Германии и поражения милитаристской Японии. Оборона Ханко, Либавы, Таллина, Одессы, Севастополя, Москвы, Ленинграда, Сталинграда, крупнейшие операции флотов на Севере, Балтике и Черном море – все это есть в книге легендарного советского адмирала. Кроме того, он вспоминает о своих встречах с высшими государственными, партийными и военными руководителями СССР, рассказывает о методах и стиле работы И.В. Сталина, Г.К. Жукова и многих других известных деятелей своего времени.Воспоминания впервые выходят в полном виде, ранее они никогда не издавались под одной обложкой.

Николай Герасимович Кузнецов

Биографии и Мемуары
100 знаменитых людей Украины
100 знаменитых людей Украины

Украина дала миру немало ярких и интересных личностей. И сто героев этой книги – лишь малая толика из их числа. Авторы старались представить в ней наиболее видные фигуры прошлого и современности, которые своими трудами и талантом прославили страну, повлияли на ход ее истории. Поэтому рядом с жизнеописаниями тех, кто издавна считался символом украинской нации (Б. Хмельницкого, Т. Шевченко, Л. Украинки, И. Франко, М. Грушевского и многих других), здесь соседствуют очерки о тех, кто долгое время оставался изгоем для своей страны (И. Мазепа, С. Петлюра, В. Винниченко, Н. Махно, С. Бандера). В книге помещены и биографии героев политического небосклона, участников «оранжевой» революции – В. Ющенко, Ю. Тимошенко, А. Литвина, П. Порошенко и других – тех, кто сегодня является визитной карточкой Украины в мире.

Валентина Марковна Скляренко , Оксана Юрьевна Очкурова , Татьяна Н. Харченко

Биографии и Мемуары