Шантарам

— Да, знам, че ти нямаш проблем с това. Приемам го. Не мога да очаквам всички да мислят като мен. Знам, че много мъже успяват така. Но това, че го разбирам, не означава, че ми харесва. Срещал съм такива в затвора. Двама от тях се опитаха да издевателстват над мен. Намушках ги. Никой от другите повече не се опита. Мълвата плъзна. Само опитай да издевателстваш над този тип и ще пробие дупка в теб. И така ме оставиха на мира. Точно това е. Ако бяха продължили да издевателстват над мен, щях да ги уважавам повече. Аз не бих престанал да се боря с тях — пак щях да ги коля, така е, но щях да ги уважавам повече, докато ги коля. Питай сервитьора тук, Сантош, какво мисли за Чуха. Дошли тук миналата седмица, Чуха и хората му, и го смачкали за петдесет кинта.

„Кинти“ наричахме в Бомбай рупиите. Петдесет рупии бяха толкова, колкото знаех, че Санджай оставя обикновено за бакшиш и на по-добрите шофьори на таксита.

— Тоя тип, ако вярваш на глупостите му, е шибан милионер — продължих, — а издевателства над скромен, работещ човек като Сантош за петдесет кинта. Това не го уважавам. А и вдън душата си, Санджай, мисля, че и ти не го уважаваш. Аз няма да предприема нищо. Това не е моя работа. Чуха си трупа печалбите, като мачка хората. Това го разбирам. Но ако някога се опита да издевателства над мен, ще го заколя. При това с удоволствие, човече.

Никой не каза нищо. Санджай присви устни, извъртя длан нагоре и погледна Салман, после Фарид. После и тримата избухнаха в смях.

— Ти го попита! — изкиска се Фарид.

— Добре де, добре — отстъпи Санджай. — Не попитах, когото трябва. Лин е луд, йаар. Хрумват му безумни идеи. Той замина — за Афганистан с Кадер, човече! Защо ли попитах човек, толкова луд, че да замине? Въртеше клиниката в жопадпати и не изкара от нея нито грош. Напомни ми за това, братко Лин, ако пак се обърна към теб по делови въпрос, на?

— Има и още нещо — додадох с каменно лице.

— Ей, Бхагван! — възкликна Санджай. — Имало и още нещо!

— Ако се замислиш за девизите, ще разбереш откъде съм стигнал до това.

— Девизите ли? — възрази Санджай и накара приятелите си да избухнат в още по-силен смях. — Какви шибани девизи, йаар?

— Знаеш за какво ти говоря. Девизът или мотото на бандата Уалидлала е „Пахилей шахад, таб джулм“. Мисля, че ще съм прав, ако го преведа като „Дърво медът, после безчинствата“, или дори „зверствата“. Правилно ли е? И не си ли го казват помежду си като свой девиз?

— Да, да, точно такъв е, човече.

— А какъв е нашият девиз? Девизът на Кадер?

Те се спогледаха и се усмихнаха.

— „Саач аур Химат“ — изговорих го вместо тях на глас. — „Истина и смелост“. Познавам мнозина, на които ще допадне девизът на Чуха. Ще го сметнат за хитър и забавен. Освен това той звучи безмилостно и те ще решат, че е суров. Но на мен не ми допада. Допада ми девизът на Кадер.

Разнесе се бръмчене на „Енфийлд“, аз вдигнах очи и видях как Абдула паркира пред чайната и ми махва. Време беше да тръгвам.

Бях казал истината — така, както я виждам, и бих се подписал под всяка дума, но вдън душата си знаех, че аргументът на Санджай, макар и да не бе по-добър, ще се окаже по-силен от моя. Бандата Уалидлала под ръководството на Чуха бе бъдещето на всички мафиотски съвети, в известен смисъл, и всички ние го знаехме. Уалид все още оглавяваше Съвета от негово име, но беше стар и болен. Бе преотстъпил толкова много власт на Чуха, че той беше младият управляващ дон. Чуха беше агресивен, преуспяваше и печелеше нови територии чрез завладяване или принуда през няколко месеца. Рано или късно, ако Салман не се съгласеше да се обедини с Чуха, това разширяване щеше да доведе до открит конфликт и щеше да избухне война.

Естествено аз се надявах, че Съветът на Кадер под ръководството на Салман ще победи. Но знаех, че ако победи, щеше да бъде невъзможно да претендира за територията на Чуха, без да поеме търговията с хероин, жени и порно. Просто в нея имаше твърде много пари. А парите, ако натрупат достатъчно висока купчина, са нещо като политическа партия — прави колкото добрини, толкова и злини, дава твърде много власт в твърде малко ръце. И колкото повече се приближаваш до тях, толкова повече се омърсяваш. В дългосрочна перспектива Салман можеше: или да се оттегли от борбата с Чуха, или да го победи и да стане като него. „Съдбата винаги ти дава две възможности за избор — каза веднъж Джордж Скорпиона. — Тази, която трябва да избереш, и тази, която избираш“.

— Хей, обаче това няма нищо общо с мен! — казах аз и станах да си вървя. — Честно, на мен не ми пука дали е така, или иначе. Транспортът ми дойде. Хайде, доскоро.

Излязох, сподирван от протестите на Санджай и смеха на приятелите му, заглушил тракането на порцелановите и стъклените чаши.

— Бахинчуд! Ганду! — провикна се Санджай. — Не може така да ми прецакаш веселбата и да си тръгнеш, йаар, връщай се!

Щом стигнах до Абдула, той запали мотора и го изправи, готов да потегли.