Шестият

— Но мога да го превърна и в точно обратното.

— Аз не съм проститутка, госпожо министър.

— Ти си онова, което аз искам да бъдеш — отсече Фостър. — И така, как мислиш да се справиш със ситуацията?

— Имам задача, която трябва да изпълня.

— А след това?

— След какво?

Дългият й маникюр се плъзна по ръката му.

— Искам те, Харкс. А когато искам нещо, аз винаги го получавам. Просто и ясно.

— Защо? — вдигна глава и я погледна той.

— Какво защо?

— Вие можете да бъдете близка с посланици, сенатори или с някой от онези задници на Уолстрийт. На практика с всеки, с когото пожелаете. Защо аз? Какво изобщо означавам за вас?

— Имала съм мъже от всички тези категории, които изброи. Но то е като при сладоледа. Винаги ти се иска да опиташ нещо различно. — Помълча за момент, приведе се към него и добави: — След изпълнението на задачата ще продължиш да работиш за мен така, както аз искам. Ясно ли е?

— Да.

— Много добре — погали го по бузата тя. — А сега върви да си вършиш работата.

— Слушам.

74

— Той е на телефона, сър!

Мейсън Куонтрел вдигна очи от документите пред себе си и учудено погледна секретарката, която се беше втурнала в кабинета му, без дори да почука.

— Кой?

— Питър Бънтинг!

— Какво?! — стресна се той, моментално забравил текущата си работа. — Бънтинг ме търси по телефона?!

— Да, сър. На първа линия.

— Свържи се с охраната! Моментално да проследят номера!

Жената кимна и забързано напусна кабинета.

Куонтрел се втренчи в мигащата светлина на апарата пред себе си, изчака за миг и грабна слушалката.

— Ало?

— Здравей, Мейсън — любезно го поздрави Бънтинг. — Знам, че твоите експерти се опитват да засекат откъде се обаждам. Нямам нищо против това, защото боклуците, които продаваш на Пентагона на петдесеторна цена, просто няма как да пробият защитата ми. Но въпреки това ще бъда кратък.

— Къде е Едгар Рой, Бънтинг?

— Задаваш ми смешен въпрос, Мейсън. Особено на фона на онова, което се случи с твоите момчета.

— Нямам представа за какво говориш, по дяволите!

— Добре, добре, няма да спорим. Вероятно си представяш, че се намирам в Хувър Билдинг и този разговор се записва.

— Съмнявам се, че изобщо ще посмееш да се доближиш до Хувър Билдинг, освен ако не бъдеш арестуван! Положението ти е доста сериозно, приятелю.

— Мислиш ли? Аз пък съм на мнение, че твоето е направо отчайващо.

— Никога не те е бивало в лъжите, Пит.

— Беше огромен провал, да знаеш.

— Кое?

— Акцията на хората ти да измъкнат Рой. Нима е възможно да забравиш охранителните камери в „Кътърс“?

Коремните мускули на Куонтрел леко се стегнаха.

— Нямам представа за какво говориш.

— За охранителните камери, Мейсън. Нали си спомняш какво е предназначението им? Да виждат и снимат.

— Аз… От новините разбрах, че електрическото захранване е било изключено като част от плана за бягството… — Преглътна и тежко добави: — Твоят план!

— Но „Кътърс“ е федерален обект със специално предназначение, а Мейн е един много зелен щат.

— Това пък какво означава, по дяволите?

— Нима не си забелязал слънчевите панели, Мейсън?

Куонтрел не отговори.

— Май не си си направил труда да отскочиш лично до там, Мейсън. Предпочел си да се довериш на лакеите си. Да, в „Кътърс“ действително разполагат с авариен генератор за ток, но освен него разчитат и на слънчевата енергия. Тя не е достатъчна да захрани обекта, нито дори електрическата ограда. Но в замяна на това захранва камерите, и то в продължение на цели двайсет и четири часа.

— Слънчево захранване? — объркано повтори Куонтрел.

— Точно така, Мейсън. Благодарение на него камерите са направили отлични снимки на хората ти. Въпреки фалшивите униформи и оборудване на ФБР лицата им се виждат съвсем ясно.

— Не можеш да използваш това, Бънтинг! — отсече Куонтрел, но гласът му издайнически потрепна.

— На практика се опитвам да ти посоча начин за измъкване, Мейсън.

— Не ми трябва никакъв начин за измъкване, но защо, по дяволите, ще ми предлагаш подобно нещо? — засмя се пресилено Куонтрел.

— Камерите са заснели двама души, които са бивши твои служители, Мейсън. Напуснали са съвсем наскоро. Нима си толкова затруднен, че не можеш да си позволиш външна помощ? Знам, че държиш директора в джоба си, но малките камъчета преобръщат каруцата. А ти си допуснал цели две фатални грешки: забравил си за камерите и си използвал проследими изпълнители.

— Не вярвам нито дума от онова, което казваш!

— Всъщност не те обвинявам.

Куонтрел вдигна глава към мъжа, който се беше изправил на прага. Беше началникът на охраната, който мрачно поклати глава.

Шефът на фирмата го отпрати с гневен жест.

— Още ли си там, Мейсън? — развеселено подхвърли Бънтинг. — Май горилите току-що ти докладваха, че няма как да ме засекат, а?

Куонтрел скочи с такава сила, че столът му отлетя назад. Главата му се въртеше във всички посоки, напразно търсейки електронните или човешки очи, които явно наблюдаваха действията му.

— Успокой се, Мейсън. Няма нищо страшно. Не те виждам, но просто те познавам добре. Ти си предвидим човек.

— Каква игра играеш, Бънтинг? — изрева извън себе си Куонтрел.