Шестият

Шон стрелна с поглед Мишел.

— Труден избор — въздъхна тя.

— Аха.

— Вече стигнахме твърде далеч, за да се откажем, Шон — добави партньорката му. — Освен това все още не знаем кой уби Бърджин. Разбирам, че това е важно за теб.

Шон се обърна и срещна напрегнатия поглед на Кели Пол.

— Оставаме, но при едно условие — заяви той. — Да не използваме сила срещу федералните власти и представителите на реда.

— Срещу истинските федерални агенти — поправи го Мишел. — Защото вече имах случай да натръшкам неколцина фалшиви в Сентръл Парк и по време на една вечеря в Шарлотсвил.

— Разбрахме ли се? — попита Шон, без да сваля поглед от Кели Пол.

— Да — кимна тя.

— Благодаря ви! — развълнувано промълви Бънтинг и го докосна по рамото.

— Рано е за благодарности. Предстои ни дълъг и труден път.

След като другите се оттеглиха в стаите си, Кели Пол остана насаме с брат си.

— Радвам се да те видя, Еди — промълви тя. — Много ми липсваше. — Замълча за момент, после добави: — Все пак бих искала да се срещнем при други обстоятелства.

— И ти ми липсваше, Кел. Даже много.

— Трябваше да дойда много по-рано — сведе очи тя. — Преди да се случи всичко.

— Била си заета.

— Не чак толкова — въздъхна тя и го погледна в очите. — Аз съм тази, която те ангажира с Е-програмата. Лично те препоръчах.

— Не бих казал, че съм изненадан.

— Анализирал си ситуацията, а? — подхвърли с лека усмивка тя.

— Нали знаеш, че в това ме бива.

— Бънтинг буквално бълнуваше за теб.

— Сигурно — въздъхна Рой. — Но никак не е лесно да бъдеш…

— Господ?

— Разбираш за какво става въпрос. Не е роля за обикновен смъртен, независимо колко ум има в главата си. Ние се съмняваме, имаме предразсъдъци и допускаме грешки.

— Много хора дължат сигурността си на теб, Еди.

— Не по-малко съм убил — поклати глава той.

— Не директно.

— Без значение.

— Ти се опитваш да направиш света по-добър, по-сигурен и по-справедлив. Да, в резултат на решенията ти наистина умират хора, но в замяна далеч повече остават живи. Какво лошо има тук? Какво ще каже смайващият ти мозък по въпроса?

— Логически погледнато, няма нищо лошо. Но въпреки това не е лесно.

— Знам — облегна се в стола си Кели, помълча малко, после попита: — Имаш ли желание да продължиш?

— Не знам. Нека първо видим дали ще оцелея.

— Дали ще оцелеем. Ти и аз.

— Ти и аз — тихо повтори Рой, очевидно доволен от думите й.

— Аз те въвлякох в тая каша и аз ще те измъкна! — тръсна глава тя.

— Моята закрилница — една чуто прошепна той.

— Мога ли да те попитам нещо?

— Да.

— Защо предпочете да живееш във фермата след смъртта на мама? Можеше да я продадеш и да отидеш другаде.

— Там беше моят дом.

— И двамата знаем, че не е достатъчно основателна причина, Еди. — Тя направи кратка пауза, после добави: — Аз ходих там. Още преди да станеш Анализатор.

— А къде съм бил аз?

— На работа в данъчната служба.

— Защо си ходила там в мое отсъствие?

— Не знам. Може би се страхувах.

— Страхувала си се да ме видиш? — помръкна лицето му.

— Не, разбира се. По-скоро се страхувах да те видя там.

— Беше отдавна, Кел.

— Не толкова отдавна. Нито за мен, нито за теб.

— Но ти се върна.

— Знаех, че изобщо не трябваше да те оставям там — вдигна ръка тя. — Знаех го! При онова животно…

— Той е мъртъв, Кел. Всичко свърши.

— Никога няма да свърши, Еди! И двамата го знаем. Подобни белези остават завинаги. Аз така и не се омъжих. Не родих деца, защото не исках. Искаш ли да знаеш защо?

Той кимна.

— Защото не бях сигурна, че ще мога да ги закрилям. Така ми беше по-лесно. Проявих се като страхливка, Еди. Чисто и просто една страхливка!

— Грешката не е била твоя, Кел.

Пол скочи на крака и започна да обикаля около него.

— Разбира се, че беше моя, Еди. Аз те изоставих. А после цял живот вършех опасни неща, за да се самонакажа. Но наскоро разбрах, че докато съм вършила тези неща, съм пропуснала нещо много важно.

Изрече го на един дъх.

— Какво?

— Теб. — Тя коленичи пред него и хвана ръката му. — Забравих теб, Еди!

— Не си ме забравила. Пишеше ми писма, понякога идваше да ме видиш.

— Не е същото и ти го знаеш.

Тя се отдръпна и закри очите си с длан.

— Недей, Кел. Не бива да си тъжна.

Тя отново скочи на крака.

— Ще те измъкна от всичко това, Еди, обещавам ти! Дори с цената на живота си!

Кели Пол се обърна и с несигурна крачка напусна стаята. А в главата на по-малкия й брат нахлуха мисли, с които дори необикновеният му ум не можеше да се справи.

73

Елън Фостър седеше в подземния бункер, предназначен за много дискретни срещи. Тук не се водеха записки, липсваха записващи устройства и други средства за наблюдение.

Мъжът срещу нея я гледаше, без да отмества поглед.

— Никога няма да разбереш колко ме вбеси всичко това! — каза тя.

Мейсън Куонтрел не отговори. Пръстите му нервно почукваха по масата, а очите му не слизаха от лицето й.

— Това беше най-доброто, на което съм способна — продължи тя. — А ти просто трябваше да си свършиш работата. Но какво стана? — Дланта й се стовари върху масата. — Какво стана, Мейсън?!

Лицето на Куонтрел потъмня от приток на кръв.