Шестият

— Не е игра, Мейсън. Но ти явно не проявяваш интерес към онова, което исках да ти кажа. Имам един последен въпрос: как ще реагираш, когато хората на Фостър дойдат да те арестуват?

Този път коремът на Куонтрел болезнено се сви и той неволно се прегъна надве.

— Фостър?

— Нима си въобразяваш, че ще се отървеш с лекотата, с която ще го направи тя? Няма да стане, приятелю. Тази жена е твърде умна, за да го допусне.

— Накъде биеш? — прошушна Куонтрел и безсилно се отпусна на стола.

— Твоите горили свършиха и другата мръсна работа, нали? Имам предвид шестте трупа, заровени в хамбара на Рой, а по-късно и убийствата на Мърдок, Дюкс и…

— Хей, чакай малко!

— Изиграла те е, Мейсън. А сегашните събития са толкова обезпокояващи, че вероятно вече е активирала спасителния си план. Ще избърше пода с теб, приятелю. Наивната и лековерна министърка и коварният търговец на оръжие. Класика в жанра, която не би трябвало да те изненадва. По същия начин и ти постъпи с мен. Но аз поне проявих достатъчно разум да си плюя на петите. А ти си седиш в луксозния офис въпреки мишената, която е изписана на челото ти.

— Ти… Нямаш никакви доказателства… Аз мога да… Имам много приятели…

— И аз мислех, че имам — въздъхна Бънтинг. — Но Фостър успя да ги настрои срещу мен. В момента прави същото и с твоите приятели, а ти добре знаеш, че тя може да бъде безкрайно убедителна. Питам се дали вече е успяла да поиска извънредна среща с президента, за да го информира за предателството ти.

— Какво предателство?! — процеди Куонтрел.

— О, не ти ли казах? Днес сутринта госпожата е получила пълен набор от памет картите от камерите, придружен от подробен доклад за тяхното съдържание. Знам го от своя резервен информатор в „Кътърс“, когото предвидливо оставих в сянка до последния момент. Наречи го един добър подарък от мен. Като цяло ще бъде предостатъчно за една сурова присъда. Компанията ти ще бъде изхвърлена от списъка с държавните поръчки, което автоматично означава крах на целия ти бизнес, защото не се занимаваш с нищо друго. На теб обаче ще ти е все едно, защото ще се намираш в някоя голяма федерална клетка, чиито обитатели с удоволствие ще те приемат.

— Но аз мога да проваля тази кучка! — изкрещя Куонтрел. — Знам много неща за нея!

— Няма как да стане, Мейсън. Тя просто е по-умна от теб. Няма значение какво знаеш, защото тя е министър в действащото правителство, а твоята репутация не е от най-безупречните. Защо мислиш, че е избрала именно теб за подобна операция, глупако?

Осъзнал какво го чака, Куонтрел усети как кръвта се опича от лицето му. Облиза пресъхналите си устни и тихо промълви:

— Спомена за някакъв изход…

— Да, така е. Искаш ли да го чуеш?

Куонтрел се закашля, усетил сухота в гърлото си.

— Да — прошепна той едва чуто.

— Много добре. Не мърдай никъде и чакай да ти се обадя.

Куонтрел понечи да изкрещи в слушалката, но Бънтинг вече беше затворил.

75

Благотворителният галаконцерт в Линкълн Сентър беше в разгара си. Участваха звезди и от двете крайбрежия. Като член на управителния съвет, съпругата на Питър Бънтинг беше хвърлила много усилия за организацията, но здравословното състояние не й позволи да присъства. Затова поканата й използваше друга дама.

Висока и царствена, облечена в дълга рокля и с прибрана коса, от която се спускаха няколко немирни кичура, Кели Пол крачеше по коридора с чаша бордо в ръка. Макар да беше непозната за гостите, повечето от тях я оглеждаха с интерес.

Имаше една-единствена причина за присъствието й тук и тя скоро я откри.

Елън Фостър не се чувстваше особено добре. Не само поради проблемите с Едгар Рой, но и защото присъстваше на събитие, на което нямаше как да бъде център на вниманието. Тук нейната популярност беше ограничена, въпреки че едва ли някой друг в огромната сграда разполагаше с повече публична власт от нея. Разделени на групички, възбудените гости просто я заобикаляха, устремени към поредната холивудска или рок звезда.

Фостър се разхождаше с чаша шампанско в ръце и крадешком оглеждаше лицата на хората, очаквайки някой от тях да я разпознае и евентуално да я заговори, за да изрази почитта си. Не намери такъв и след кратко колебание реши да се насочи към дамската тоалетна.

Изправи се пред едно от огромните огледала с намерението да си сложи още малко червило.

— Здравей, Елън — разнесе се един глас.

Тя трепна и за миг се вцепени. В огледалото не се виждаше никой.

— Няма да ни безпокоят, защото заключих вратата — обади се отново гласът.

Фостър бавно се обърна.

— Въоръжена съм! — обяви тя.

— Не, не си.

От сянката се появи високата фигура на Кели Пол. Дори на седемсантиметровите си токчета Фостър изглеждаше като джудже пред нея.

— Кели Пол? — втренчи се в нея тя и поклати глава. — Трябва да си луда, за да правиш това!

— Какво да правя? Да се изпишкам ли? Нима това вече е забранено в Линкълн Сентър?

Фостър се облегна на гранитния плот и скръсти ръце пред гърдите си.

— Мога да заповядам да те арестуват.

— За какво?

— За куп неща.

— Бъди по-конкретна, ако обичаш.

— Къде е брат ти?

— И аз исках да ти задам същия въпрос.

— Виж какво, нямам време за подобни игри.