Шестият

— На Стената се появи статия, публикувана в някакво неизвестно аграрно списание. В нея се споменаваше за учен, които никога не е крил симпатиите си към талибаните. Та този учен заминал за Индия, където въпросната зараза се е появила шест месеца по-рано, а после се разпространила в областите Хелманд и Кандахар. Пренесъл я в Афганистан и научил талибаните да я използват. Затова препоръчах на правителството на САЩ да вземе мерки за ликвидиране на епидемията и да насърчи местното население към засяването на по-големи площи с мак. Още следващата година се очаква значителен спад на цената на опиума, но за всеки случай им приготвих и една малка изненада.

— Каква е тя?

— Хибридни семена, които виреят много добре в афганистанския климат и дават отлична реколта. Но когато нещата опрат до извличане на опиум, крайната продукция не е хероин, а нещо, което е много близо до аспирина. Оттук макът се превръща в онова, което винаги е бил — едно красиво цвете.

— И ти си предложил всичко това? — ахна Мишел. — Но как?

— Стената ми доставя всичко, от което се нуждая. Към това обаче добавям и неща, които съм научил сам. Когато за пръв път се натъкнах на въпросния хибрид, той беше едно обикновено семе. Никой не го свързваше с производството на мак, а още по-малко с печалбите на талибаните. След като се запознах в детайли със свойствата му, не се поколебах да го предложа като тактически ход с евентуални стратегически последствия.

— В смисъл? — сбърчи вежди Шон.

Рой намести очилата си. Приличаше на разсеян професор, изнасящ поредната лекция пред студентите си.

— Работата е там, че отдавна вече не става въпрос за търсене и предлагане, нито пък за спекулация с цените — отново поде той. — Ако криминалните структури по света не могат да разчитат на стабилна реколта в Афганистан, те незабавно ще спрат да купуват от там. Това ще разгневи големите наркокартели, които ще бъдат бесни на талибаните за проваленото производство на хероин. Става въпрос за милиарди долари. Ще последват жестоки санкции. Ще бъдат избити голяма част от талибанските главатари. Ликвидирането на производството на опиум ще доведе до засяването на други растения с наркотичен ефект. Но това изисква огромни средства, а печалбата ще бъде далеч по-малка. Оттук и финансирането на терористите, които воюват с нас, ще бъде последна грижа за големите наркобарони.

— Впечатлена съм — промълви Мишел.

— Аз виждам гората, но виждам и всяко отделно дърво в нея. Нещата са взаимосвързани, като във всяка екосистема. Аз виждам отделните връзки, дори и онези, които на пръв поглед нямат нищо общо една с друга.

— Можеш да се превърнеш в абсолютен хит в предавания като „Заплаха“ — облегна се назад Мишел.

Рой прие идеята с видима тревога.

— Няма как да стане! Ще бъда толкова нервен, че сигурно ще започна да заеквам.

— Нервен ли? — учудено го погледна Шон. — Но това е само телевизионна игра! А ти формираш политиката на Съединените американски щати!

— Но не се състезавам с никого — поклати глава Рой. — Не е същото.

— Добре, щом казваш — предаде се Шон, но съмненията му останаха.

— Нашите спътници висят над всяка точка на земното кълбо. Голяма част от онова, което виждам на Стената, представлява материал на живо за събитията в съответната страна. — Рой замълча за миг, после добави: — Сякаш съм Господ Бог, който наблюдава своите творения и от време на време изпраща мълнии към онези, които заслужават това. В личен план обаче това изобщо не ме вълнува.

— Сигурно е така — промълви Мишел, отправила поглед в огъня. — Но при мисълта, че някой ме наблюдава от петстотин километра височина, направо ме побиват тръпки.

— Те не наблюдават всичко и всички, Мишел — успокоително се обади Шон. — Няма как да стане, защото на тази планета живеят повече от шест милиарда души.

— Така ли? — стрелна го с поглед Мишел. — Но въпреки това могат да наблюдават, когото си искат. Помниш ли как се промъквахме към къщата на Едгар? Никой не ни проследи, никой не можеше да ни види. Но въпреки това се появиха онези бандити. Откъде са разбрали, че сме там? Бас държа, че домът на Едгар е бил обект на наблюдение!

— Наблюдение ли? — вдигна глава Рой. — На къщата ми?

— Да — отсече Мишел. — Не виждам друг начин.

Очите на Рой изглеждаха огромни зад очилата. По стъклата им пробягваха отраженията на палави пламъчета.

— Мислите, че домът ми е бил обект на спътниково наблюдение двайсет и четири часа в денонощието и седем дни в седмицата?

Двамата партньори се спогледаха.

— Не знам — призна Шон. — Защо питаш?

Рой гледаше в огъня и мълчеше.

Шон бавно разбра за какво става въпрос.

— Чакай малко! — сепна се той. — Ако това е вярно, защо спътникът не е засякъл хората, които са подхвърлили труповете в хамбара ти?

Рой потръпна, вцепенението го напусна.

— Има само един отговор на този въпрос — промълви той. — Някой е дал команда на спътника да гледа в друга посока, докато това се е случвало.

— Подобна заповед задължително ще остави следа върху хартиен носител, защото може да бъде издадена само от най-високо място — поклати глава Шон.