Шестият

Бънтинг простена, скочи на крака и се запрепъва към прозореца. Опря чело в стъклото и застина.

— Съжалявам, Питър — промълви Пол.

В стаята се възцари тежка тишина.

— Той беше още хлапе!

— Така е — кимна тя.

— Защо трябваше да умре? Не е оперативен агент, а обикновен чиновник.

— Много хора не би трябвало да са мъртви, но вече ги няма. Сега ние с теб трябва да се съсредоточим върху онова, което предстои вдругиден.

— Планът ни не работи. Идеята беше да ги противопоставим един на друг, но не предвидихме този детайл. — Обърна се да я погледне и мрачно добави: — Те разполагат с цяла армия, Кели. А какво имаме ние?

— Бих казала, че имаме правото на своя страна, но при създалите се обстоятелства това няма никакво значение. Въпреки всичко обаче трябва да опитаме.

— Иска ми се да удуша със собствените си ръце Фостър и Куонтрел! Кълна се, че мога да го направя!

— Питър! Принудили са Ейвъри да ти позвъни с единствената цел да те изкарат от равновесие.

— И успяха! — мрачно тръсна глава Бънтинг.

— Очакват мисленето ти да се замъгли и да реагираш нерационално. Очакват просто да се предадеш.

— Дори не познавам тази Меган Райли, срещу която искат брат ти и мен!

— Убиха Ейвъри. Нищо няма да ги спре да убият и нея. А за капак заплашват да избият и още много невинни хора.

Бънтинг се върна на мястото си, избърса лицето си и пое въздух с пълни гърди.

— Добре — кимна той. — Трябва да обмисля ситуацията. Това е най-добрият начин да отмъстя за Ейвъри. Първо, защо вдругиден? Защо изчакват?

— Около Музея по аеронавтика винаги има много хора.

— Но защо вдругиден? Може би тогава хората ще бъдат повече?

Той измъкна телефона си, влезе в интернет и включи търсачката. Не след дълго затаи дъх и очите му се заковаха в дисплея.

— Трябва да им призная, че имат стил — въздъхна Пол, надничайки над рамото му.

— Предлагат размяна на заложници по време на многолюден антивоенен митинг — мрачно обяви Бънтинг.

81

Беше рано сутринта. Мишел беше шофирала почти цяла нощ, за да стигнат до Вашингтон. Шон спеше до нея, а Рой клюмаше на седалката отзад. Намръщеното небе обещаваше още дъжд. Лошото време беше предизвикано от обширен антициклон над Източното крайбрежие.

— Студено, мокро и тъмно. Точно като настроението ми.

Мишел извърна глава към Шон, който се беше събудил и гледаше през страничното стъкло.

Той усети погледа й, обърна се и й се усмихна примирено.

— Утре ни предстои много работа.

Прекосиха един мост и останаха в най-дясното платно, следвайки указанията, които им беше дала Пол, след като ги бе запознала със ситуацията около Меган Райли.

Мишел погледна към отсрещния ъгъл.

— Ей там бях на пост в продължение на дванайсет часа. Ден след събитията на единайсети септември. Никой не знаеше какво става. По онова време дори не работех в охраната, а ми бяха възложили някакво следствие за фалшификация в Мериленд. Изтеглиха много от нас за допълнителен охранителен екип на президента и заместника му. Когато най-после дойдоха да ме сменят, всички мускули ме боляха. Но познай какво направих.

— Отказала си да напуснеш поста.

— Откъде знаеш? — изненада се тя.

— Единайсети септември ме завари като практикуващ адвокат. Временно бях напуснал Сикрет Сървис. Проследих трагедията по телевизията като всички американци. Първата ми мисъл беше да зарежа всичко и да хукна към Вашингтон. Не го направих, разбира се… — Шон помълча малко, после тихо добави: — Но наистина много исках да се върна и да помогна.

— Нещата бяха страшно объркани, нали?

— Да, и то от дълго време. Което означава, че трябва да работим доста повече, за да ги оправим.

— Това е добра идея — обади се глас зад тях. Рой се беше изправил до седнало положение и прокарваше пръсти през косата си. — Светът е сложен и затова хората търсят сложни решения. В това няма нищо лошо, тъй като простите отговори най-често не водят до нищо. Понякога обаче решенията са наистина прости, но никой не ги вижда.

— В смисъл? — обърна се да го погледне Шон.

— При определени обстоятелства простият подход е по-добър, дори само защото по-малко неща могат да се объркат.

— Нали чу какво искат онези типове? — мрачно подхвърли Мишел.

— Да. Искат мен и Питър Бънтинг в замяна на Меган Райли. И заплашват да избият много невинни хора, разбира се.

— Какъв е простият отговор в този случай? — попита Шон.

— Да им дадем онова, което искат.

— Тоест да ви предадем в ръцете им? Бъди сигурен, че веднага ще ви ликвидират.

— Може би да, може би не.

— Ще ви убият! — настоя Шон. — Нямат друга причина да искат размяната.

— Върху това трябва да се помисли — някак разсеяно рече Рой.

— Отиваме при сестра ти и Бънтинг, след десетина минути ще сме там — обади се Мишел. — Мислиш ли, че и тя има прост отговор?

— Мисля, че има отговор. Такава си е Кели — за всичко има отговор.

— Но този път май няма много голям избор.

— Помислила е и за това.

— Тя няма да те предаде, Едгар — поклати глава Мишел. — Ти си й брат, не може да го направи.

— В такъв случай ще пострадат много хора.

— Може би ще се наложи да прибегнем до нещо, което военните наричат „ограничаване на щетите“ — подхвърли Шон.