Шестият

— Отговорът и на двата въпроса е отрицателен. Запознах се с него в „Грийнбърис“ — една кафе-сладкарница в Шарлотсвил. Заговорихме се. Той ме нави да кандидатствам право. И впоследствие се превърна в главната причина отново да стъпя на краката си. — Замълча за момент, после добави: — Задължен съм му, Мишел.

— Значи и аз съм му задължена — тръсна глава тя.

Пътят до „Кътърс Рок“ се оказа доста заобиколен. Имаше прилив. Вълните на океана гневно блъскаха хлъзгавите скали, покрай които минаваха. Направиха плътен десен завой, после ляв. Изминаха трийсетина метра до някакво възвишение, след което зърнаха предупредителната табела: двуметров лист ламарина на дебели колове, забити дълбоко в каменистата земя. В общи линии надписът върху нея предупреждаваше разсеяните минувачи, че наближават строго охраняван федерален обект и това е последният им шанс да се върнат, ако нямат работа там.

Мишел натисна педала на газта и колата се понесе напред.

— Играеш ли си? — погледна я Шон.

— Не, просто гоня едни пеперуди — отвърна тя.

— Какви пеперуди, по дяволите… — започна той, но се овладя и стисна устни. Спомни си, че неотдавна партньорката му беше постъпила в психиатрична клиника, за да реши някакви лични проблеми.

— Добре — рече и отново извърна глава към пътя, който представляваше тясна асфалтирана дига, изградена от солиден мейнски камък.

Автоматичният портал беше изработен от масивна стомана, способна да издържи на танкова атака. Караулното побираше четирима въоръжени мъже, които изглеждаха така, сякаш никога през живота си не се бяха усмихвали. Коланите им бяха провиснали от специализирано оборудване — пистолет глок, белезници, сгъваема палка, електрошок, лютив спрей, зашеметяващи гранати.

И свирка.

Мъжете тръгнаха към тях.

— Ще заложиш ли десетачка, че няма да попитам най-едрия дали е надувал свирката си, за да предотврати бягството на някой превъртял психопат? — подхвърли полугласно Мишел.

— Ако само посмееш да си правиш майтап с тези горили, ще те гръмна! — мрачно отвърна Шон.

— Но те ще се ядосат на мен, а не на теб — усмихна се тя.

— Нищо подобно. Винаги го отнася мъжът. На дамата й се разминава. Все пак благодаря.

— За какво?

— За пеперудите. Вече са и в моята глава.

Периметърът беше ограден с почти четириметрова каменна стена, в горната част на която беше монтиран двуметров цилиндър от неръждаема стомана. Никой не би могъл да се задържи или да се покатери по него.

— Това оборудване ми е познато от затворите със строг режим, които съм посещавал — заяви Шон. — Последна технологическа новост за охрана на лошите.

— А ако някой реши да използва вакуумни възглавнички? — попита Мишел, оглеждайки стоманеното съоръжение.

— Няма начин. То се върти, на принципа на онези въртележки в клетката на хамстерите. По тази причина вакуумните възглавнички не вършат работа. Падаш на задника си и толкова. Освен това цилиндърът положително е оборудван със сензори за движение.

Провериха колата им със системата АВИАН, създадена специално за преглед и анализ на превозни средства. Използваха се свръхчувствителни сеизмични сензори, които са в състояние да уловят дори вълните, предизвикани от сърдечна дейност. Модерният алгоритъм за анализ на сигналите установи за по-малко от три секунди, че във форда няма друго живо същество, освен пътниците в купето. След това беше извършена проверка със специално устройство, чувствително към експлозиви и наркотици, включително и на пътниците в колата. Последваха старомодният ръчен обиск, разпит за целта на появата им и проверка в списъка на посетителите. Мишел инстинктивно отвори уста да даде обяснения за личното си оръжие, но навреме се сети, че пистолетът й беше останал в полицията. След всичките описани процедури им позволиха да продължат пътя си по тясна пътека между високите огради. Мишел внимателно оглеждаше загражденията.

— Наблюдателни постове на всеки трийсет метра с по двама въоръжени охранители — констатира тя, присвивайки клепачи срещу слънцето. — Единият носи автомат „Калашников“ с удължен пълнител, а другият — дългобойна пушка снайпер с инфрачервен оптичен мерник. Обзалагам се, че всеки пост е оборудван с допълнителни телевизионни камери, които са свързани с дигитални рекордери, съдържащи терабайти записи на данни. Плюс система от многофункционални детектори за микровълново и инфрачервено наблюдение на охраняваната зона, биометрични четци, сигурна високотехнологична Ай Ти мрежа, многостепенни непрекъснати вериги и мощни генератори за независимо захранване с електрически ток.

— Стига с тези описания! — намръщено я прекъсна Шон. — При наличието на такова оборудване никак няма да е чудно, ако се окаже, че не само ни наблюдават, но и ни подслушват.