Шестият

— Докато не го смени някой още по-откачен психопат.

— Извинете…

Обърнаха се. На вратата стоеше млад мъж, облечен в синя престилка. В ръката си държеше малък електронен бележник.

— Шон Кинг и Мишел Максуел?

Изправиха се едновременно. Главите им щръкнаха над младежа, който беше доста по-нисък от тях.

— Ние сме — рече Шон.

— Тук сте на посещение при Едгар Рой?

Шон се подготви за битка, сигурен, че ще ги разиграват, но Синята престилка просто добави:

— Моля, последвайте ме.

Минута по-късно ги предаде на жена, която изглеждаше доста по-заплашително. Беше висока почти колкото Мишел, но значително по-едра и по-пълна. Приличаше на защитник от отбор по американски футбол. Представи се като Карла Дюкс, директор на „Кътърс Рок“. Пръстите й стиснаха дланта на Мишел с такава сила, че тя неволно се запита дали името й всъщност не е Карл.

Кабинетът й представляваше квадратна стая пет на пет. Обзавеждането се изчерпваше с бюро, компютър и три стола, единият от които беше нейният. Нищо друго. Нито шкафове за документи, нито снимки на близки и приятели, нито картини по стените, нито гледка през прозореца.

— Моля, седнете — покани ги тя.

Седнаха.

Дюкс извади една червена папка от чекмеджето на бюрото и я сложи пред себе си.

— Научих, че Тед Бърджин е мъртъв — рече тя.

Слава богу, че започва без увъртания, рече си Шон. Сега обаче предстои истинската битка.

— Наистина е така — каза на глас той. — Разследването се води от ФБР. Но днес ние имаме насрочена среща с Едгар Рой, която не бихме искали да пропуснем.

— Срещата беше поискана от Тед Бърджин, а вие сте посочени само като негови придружители.

— Очевидно той не може да присъства — обясни спокойно, но твърдо Шон.

— Естествено. Но предвид обстоятелствата не съм сигурна, че…

— Защитата му няма да бъде прекратена — прекъсна я Мишел. — На даден етап той ще бъде изправен пред съда, където ще се нуждае от юридическо представителство. Между другото, Шон е лицензиран адвокат, който работеше в екип с Тед Бърджин.

— Наистина ли? — попита Дюкс, внимателно оглеждайки Шон. — До този момент си представях, че вие двамата сте само детективи.

— Две дини под една мишница — отвърна Шон, подемайки току-що родената тактика на Мишел. — Аз съм лицензиран частен детектив и едновременно с това редовен член на адвокатската колегия във Вирджиния, където ще бъдат повдигнати обвиненията срещу Рой.

— Имате ли някакъв документ, с който да докажете тези твърдения?

Шон й подаде членската си карта от щатската колегия.

— Ако звъннете в Ричмънд, ще получите потвърждение — спокойно рече той.

Тя му върна картата.

— А за какво по-точно желаете да разговаряте с Едгар Рой?

— Съжалявам, но това е поверително. Ако ви кажа, ще наруша конфиденциалността между адвокат и клиент. А това би било сериозно прегрешение от моя страна.

— Ситуацията е доста деликатна. Случаят с Едгар Рой е специален.

— Вече разбрахме това — обади се Мишел.

— Именно затова трябва да разговаряме с него — добави Шон.

— Сутринта ни се обадиха от ФБР — рече Дюкс.

— О, сигурен съм в това — кимна Шон. — Специален агент Мърдок, нали?

Директорката пренебрегна въпроса.

— Той каза, че убийството на Тед Бърджин има някаква връзка със защитата на Едгар Рой.

— И вие ли мислите така? — попита Мишел.

— Откъде мога да знам? — остро отвърна Дюкс, като я изгледа неприязнено.

— Бърджин е идвал при Едгар Рой, нали? — попита Шон.

— Разбира се. Той беше официалният му адвокат.

— Колко често? И кога за последен път?

— Не мога да ви отговоря наизуст. Трябва да направя справка.

— Направете я, моля.

Ръката й не помръдна към клавиатурата.

— Защо? Трябва да разполагате с цялата информация, след като наистина сте работили с него.

— Той пристигна тук сам. Снощи имахме уговорена среща, за да прегледаме заедно материалите по делото. За съжаление не получихме този шанс.

— Разбирам — каза Дюкс. Ръката й все още не помръдваше.

— Може би специален агент Мърдок е пожелал да се запознае с въпросната информация?

— Не мога нито да потвърдя това, нито да го отрека.

— Добре, ясно. Ще можем ли да се срещнем с Едгар Рой?

— Не съм много сигурна. Преди това ще трябва да се посъветвам с нашия юрисконсулт.

Шон бавно се изправи.

— Е, добре — тежко въздъхна той. — Не ми се искаше да поемам по този път, но…

— Какво имате предвид? — изгледа го Дюкс.

— Ще ми кажете ли къде е редакцията на местния вестник?

— Защо? — остро попита тя.

Той погледна часовника си.

— Ако побързаме, може би ще успеем да включим в сутрешното издание една доста любопитна информация за федерално учреждение, което отказва контакт между обвиняем и редовно назначения му юридически защитник. Предполагам, че тази информация ще стигне и до Асошиейтед Прес, което означава, че броени минути по-късно ще се появи и в интернет. Между другото, как точно се пише Карла?

Дюкс мрачно се втренчи в него, устните й леко потрепваха.

— Наистина ли ще го направите?

— А вие наистина ли ще нарушите закона?

— Кой закон? — сопнато попита тя.