Шестима братя

Сутринта беше студена, а духащият откъм мразовитото море вятър развяваше кичурите коса, които се бяха изплъзнали от разхлабената ми опашка. Тичах по улицата като освободена жена, поне засега, избягала от новооткрития авариен изход, забутан в дъното на клуба, за който повечето вероятно бяха забравили.

Цикламено розовите ми маратонки „Найк“, в ярък контраст с бронзовата ми кожа, удряха по пътната настилка, докато спринтирах далеч от жилищната сграда към дестинацията ми, намираща се на няколко пресечки в обратната посока на „Va Va Voom“.

Поех по панорамния маршрут, въпреки че беше по-дълъг и се отклоняваше от целта ми, но толкова дълго бях живяла далеч от морето и сега не можех да му се наситя.

След около десет минути бях запъхтяна, а изхлузилите се от опашката ми кичури бяха залепнали по врата. Преди бях доста по-издръжлива, отколкото сега, но напоследък единственото ми упражнение беше да смуча пениса на Дорнан, което не можеше да се каже, че гори някакви калории.

Изоставената корабостроителница пред мен беше обградена с висока бодлива тел, но успях да намеря една малка дупка, през която да се промуша. Мястото беше мръсно и отблъскващо, с избуяла висока растителност, а по средата на плаца имаше запустяла сграда със счупени прозорци. Точно както харесвах местата си за тайни срещи.

Трябваше да се срещнем от другата страна на сградата — тухлена постройка, в която някога е имало офиси. Сега беше празна, а птиците, които влизаха през счупените прозорци, свиваха гнездата си по дървените греди.

Когато заобиколих края на сградата, го видях.

— Елиът! — казах и разтеглих устни в усмивка. Той се усмихна и стомахът ми се сви. Беше изминала седмица, откакто го бях видяла последно. Сред цялата суматоха, която бе настанала покрай смъртта на Чад, не бях имала възможност да напусна клуба сама за повече от пет минути, още по-малко да отида до студиото на Елиът в другия край на града или да използвам уличен телефон.

Пиеше кафе, погледът му беше замъглен и беше облечен с дънки и суичър.

— Хей — каза и поспря за момент, сякаш не беше сигурен с какво име да се обърне към мен.

Добре. Учеше се бързо.

Когато приближих, разтвори обятията си и ме притегли в мечешка прегръдка. Първоначално потръпнах, защото не бях свикнала на подобна проява на привързаност, но не след дълго се разтопих в ръцете му.

Целуна ме братски по челото и отстъпи, разглеждайки обикновеното ми облекло.

— Къде ти е курвенския екип днес? — попита и повдигна ръце отбранително, когато се засилих да го ударя.

— Млъквай — казах, като откраднах кафето му и отпих глътка. Течността беше черна и горчива, без мляко и захар, и аз се намръщих, връщайки му чашата обратно. — Човече, това е отвратително.

Той се усмихна и ми намигна, преди отново да стане сериозен.

— Чух за Чад — каза, а челото му се набразди в гримаса. — Добре ли си?

— Да, нищо ми няма — отвърнах. — Защо трябва да ми има нещо?

Елиът кръстоса ръце на гърдите си и ме погледна неспокойно.

— Амии, нека помисля… може би защото ти си тази, която го уби?

— Елиът! — възроптах. — Божичко!

Той повдигна небрежно рамене и отпи от кафето.

— Е, за какво да говорим? За времето ли?

— Мамка му, кучешки студ е.

— Никога преди не си псувала, когато си била с мен — каза той. — Секси е.

— Доста неща се промениха, откакто ме напусна — отвърнах, като наблегнах на „ме“ и „напусна“.

— Защо всъщност искаше да се срещнем? — попита той, очевидно избягвайки хапливата ми забележка за раздялата ни. Проточи врат и се огледа наоколо. — Със сигурност има и по-приятни места за нашето рандеву.

Завъртях очи.

— Донесе ли нещата, които ти казах да вземеш?

Той въздъхна.

— Още не съм сигурен как да се чувствам от факта, че ти нося тези лайна, Джу… — Спря по средата на думата и ме погледна. — Как каза, че ти е стриптийзьорското име?

— Астрид Джуъл — отвърнах. — Задник.

— Астрид Джуъл Задник? — повдигна вежди. — Уоу, добре, това е доста интересно име. — Извади малко найлоново пликче от джоба на дънките си и го плесна в отворената ми длан.

— Хуй — казах и прибрах пакетчето в джоба си.

Ухили се като Чеширския котарак, показвайки зъбите си и отново стана сериозен.

— Притеснявам се за теб. Господи, Джулс, не мога да мисля за нищо друго.

— Добре съм — отвърнах с половин уста.

— Не, не си — настоя той, като тресна чашата кафе върху перваза зад него. — Мислиш, че не знам какво е нужно, за да влезеш в клуба на мъж като Дорнан Рос?

Изведнъж цялото му изражение се промени, сякаш някой му беше натиснал копчето. Можех да усетя как яростта и раздразнението се излъчваха от тялото му.

Ужасът…

И разбирах защо се държеше така.

Защото веднъж вече ме бе спасил от Дорнан, а и двамата знаехме, че няма да успее да го направи отново.

— Мислиш, че съм някое уплашено момиченце ли, Елиът? Защото не съм. Израснала съм в тази среда, помниш ли? По дяволите, първият ми шибан детски спомен е как сварих майка ми да лапа хуя на Дорнан. Колкото и да ти се иска, този живот не е нещо ново за мен.

Потърка брадичка развълнувано и внезапно съжалих за думите си.