Шоколад

Моят грях е моята маловажност, mon pere. Това е причината Господ да е безмълвен в дома Си. Знам го, но нямам представа как да излекувам това зло. Наложих си още по-строг пост, като реших да го продължа дори в дните, когато е позволен отдих. Днес например излях неделното си питие в хортензиите и определено почувствах как това повдигна духа ми. Засега водата и кафето ще са единствената добавка към храната ми. Кафето ще пия черно и без захар, за да подчертая горчивия му вкус. Обядът ми днес се състоеше от салата от моркови с маслини — корените и дребните плодове на пустошта. Вярно, чувствам се леко замаян, но усещането не е неприятно. При мисълта, че дори от лишенията си изпитвам удоволствие, усещам как в тялото ми се забива жилото на вината. Заричам се умишлено да стъпя на пътеката на изкушенията. Ще стоя пет минути пред витрината на пекарната и ще гледам пилетата на грил. Ако Арно се опита да ме изкуши, още по-добре. Във всеки случай би трябвало да е затворил за постите.

Колкото до Виан Роше… през последните няколко дена почти не съм се сещал за нея. Минавам покрай магазина й, отвърнал лице встрани. Търговията й потръгна, независимо от сезона и от възмущението на здравомислещите жители на Ланскене. Обяснявам си го с факта, че подобен род сладкарница е нещо ново тук. Но всяко чудо за три дни. Нашите енориаши едва свързват двата края и без да прахосват парите си в магазин, който определено би подхождал повече на голям град.