Шоколад

Обслужих дамите — бяла кутия, златна панделка, две хартиени фунийки, една роза, бледолилава панделка за празника — под водопад от смехове и възклицания. Отвън Жозефин Муска си мърмореше нещо и се поклащаше, забила огромните си лениви юмруци в корема. После, точно докато се занимавах с последната клиентка, вдигна глава някак предизвикателно и влезе. Последната поръчка бе доста големичка и сложна. Мадам искаше точно определен подбор. Поръча всичко в кръгла кутия с панделки, цветя, златни сърчица и празна поздравителна картичка. Последното привлече погледите на другите дами и те избухнаха в пристъп на игриво въодушевление, хи-хи-хи! Така за малко да пропусна момента. Огромните ръце се оказаха изненадващо чевръсти: загрубели бързи длани, почервенели от домакинската работа. Едната остана потопена в бездната на стомаха, другата потрепна за миг покрай тялото като светкавичната ръка на гангстер. В следващия миг малкото сребристо пакетче с роза, струващо десет франка, беше изчезнало от плота и потънало в джоба на палтото й.

Добро изпълнение. Направих се, че не съм забелязала и изчаках дамите да излязат от магазина с покупките си. Жозефин, останала сама пред щанда, се престори, че разглежда витрината, нервните й пръсти внимателно опипаха няколко кутийки. Затворих очи. Мислите, които струяха от нея, бяха объркани, тревожни. В главата ми нахлу бърз поток от образи: дим, шепа долнопробни лъскави бижута, окървавено кокалче. Всичко това обляно в трескав поток от безпокойство.

— Какво ще обичате, мадам Муска? — Гласът ми е любезен и благ. — Или може би просто желаете да поразгледате?

Тя измърмори нещо, което не успях да чуя, и се обърна да си върви.

— Мисля, че имам нещо, което ще ви хареса. — Посегнах под щанда и извадих сребрист пакет, подобен на онзи, който я видях да пъха в джоба си, но по-голям. Беше овързан с бяла панделка, украсена с мънички жълти цветчета. Тя ме погледна, огромната й тъжна уста зейна панически. Приплъзнах пакета към нея.

— От заведението, Жозефин — промълвих. — Всичко е наред. Тези са ти любимите.

Жозефин Муска се обърна и изхвърча от магазина.

5 Събота, 15 февруари

Знам, че днес не е ден за посещения, mon pere, но имах нужда да поговорим. Пекарната отвори вчера. Но не е пекарна. Още със ставането вчера сутринта в шест видях, че оранжевата мушама я няма, сенникът и кепенците са в изряден вид, щорите на витрината са вдигнати. Онова, което доскоро представляваше най-обикновена, дори бозава стара къща, не по-различна от всички останали, се бе превърнало в златисто-червено бонбонче на ослепително бял фон. В сандъчетата по прозорците нацъфтяло в червено мушкато. Перилата обвити в гирлянди от креп и хартия. А над вратата ръчно изписана черна дъбова табела:

La Celeste Praline

Chocolaterie Artisanale10

Разбира се, всичко това е нелепо. Подобен магазин може да се радва на успех в Марсилия или Бордо — дори в Ажен, където сувенирната търговия бележи ръст от година на година. Но в Ланскене су Тан? При това в началото на постите, традиционното време за самолишение? Всичко това изглежда извратено, при това вероятно има за цел да бъде такова. Тази сутрин огледах витрината. На полица от бял мрамор са подредени безброй кутии, пакети, фунийки в златисти и сребристи опаковки, розетки, камбанки, цветчета, сърчица и дълги къдрици разноцветни панделки. В стъклени камбанки и чинии са положени шоколади и бонбони, Венерини зърна, трюфели, mendiants11, карамелизирани плодове, купчинки лешници, шоколадови мидички, захаросани розови листенца, виолетови целувки… Скрити от слънцето зад наполовина спуснати транспаранти, искрят приглушено, сякаш потънало съкровище, пещерата на Аладин, пълна със сладки формички. В средата е издигнала изумителна централна композиция. Шоколадова къщичка със стени от потопени в шоколад меденки, всичките й детайли подчертани със златиста и сребриста глазура, на покрива керемиди от флорентинчета, украсени с карамелизирани плодове, странни увивни растения от крем и шоколад, пълзящи нагоре по стените, марципанови птички, пеещи от шоколадови клони… И накрая самата вещица, цялата от натурален шоколад, от върха на острата шапка до ръба на дългата пелерина, понечила да яхне метлата си под формата на guimauve12, същата като дългите усукани пралини, преливащи от таблите на продавачите на лакомства из карнавалите. Прозорецът ми е точно срещу нейния, сякаш око, намигащо скришом с лукавство. Заради този магазин и предлаганите вътре изкушения Каролин Клермон наруши обета си за пост. Призна ми го на вчерашната изповед с онзи свой задъхан момичешки маниер, който изобщо не подхожда на обещанията й за разкаяние.

„О, mon pere, чувствам се толкова ужасно! Но какво да направя, когато тази обаятелна жена бе тъй мила и любезна? Искам да кажа, изобщо нямаше време да се замисля, докато не стана твърде късно. Макар че ако има някой, който наистина би трябвало да откаже шоколада… Тоест като знам как бедрата ми буквално набъбнаха през последните година-две, направо ми идва да умра…“