Шоколад

Днес следобед се обадих на Арманд Воазен. Има рожден ден, в къщата й цари трескава подготовка. Разбира се, бях информиран, че се организира някакво тържество, но не предполагах, че става въпрос за подобно нещо. Каро ми подхвърли веднъж-два пъти. Не й се ходи, но се надява да използва възможността да се сдобри с майка си веднъж завинаги. Макар че съм почти сигурен, че реално не очаква кой знае каква промяна. Виан Роше беше в кухнята, бе прекарала по-голямата част на деня в готвене. Жозефин Муска бе предоставила кухнята си, тъй като къщата на Арманд е твърде тясна, за да побере подобно мащабно мероприятие. По пътя заварих цяла орда от помагачи, натоварени с камари чинии, тигани и супници. Откъм отворения прозорец към мен политна букет от опияняващи аромати, устата ми се изпълни със слюнка. Нарсис бе в градината, украсяваше с цветя импровизирана беседка, построена между портата и къщата. Ефектът е поразителен: по дървеното скеле плъзват клематис, грамофончета, люляк и жасмин, над главите се образува пъстро було, през което се процеждат слънчевите лъчи. Арманд не се вижда никъде.

Извръщам глава, смутен от подобна разточителност. Съвсем в нейния стил, да избере именно Разпети петък за пищното си тържество. Всичкото това изобилие от цветя, храна, каси шампанско, натрупани край вратата и посипани с лед, е почти богохулно, подигравателен вик в лицето на пожертвалия се Божи син. Утре ще трябва да си поговоря с нея за това. Тъкмо се канех да вървя, когато забелязах Гийом Дюплеси да стои край оградата и да гали котките на Арманд.

— И ти ли помагаш? — попитах го. Гийом кимна.

— Обещах, че ще се включа. Чака ни още много работа до довечера.

— Изумен съм, че изобщо си се съгласил да имаш нещо общо с подобно предприятие — строго го смъмрих аз. — Точно днес! Наистина ми се струва, че този път Арманд стигна твърде далеч. Дори само от гледна точка на разходи, без да говорим за неуважението към Църквата…

Гийом сви рамене.

— Има право да отпразнува рождения си ден — меко отвърна той.

— По-вероятно ми се струва да се убие от преяждане — продължих все така остро.

— Мисля, че е на достатъчно години, че да знае какво иска — рече Гийом.

Изгледах го с неодобрение. Откакто общува с Роше, се е променил. Изражението на мрачно смирение е изтрито от лицето му, наместо него се е появила една упоритост, дори бих казал опърничавост.

— Не ми харесва начинът, по който семейството на Арманд се опитва да управлява живота й. — Думите му потвърдиха впечатлението ми.

Свих рамене.

— Изненадан съм, че точно ти заемаш нейната страна.

— Животът е пълен с изненади — отвърна. Де да беше.

36 Петък, 28 март

В един момент забравих какъв всъщност е истинският повод за това тържество и се отдадох на приповдигнатото си настроение. Докато Анук си играеше в Les Marauds, аз дирижирах подготовката на най-мащабното и пищно угощение, което бях организирала някога. Усетих как потъвам в сладостните подробности. Разполагах с три кухни: големите фурни в La Praline, където изпичах блатовете, Cafe des Marauds за морските деликатеси, и малката кухничка на Арманд за супата, зеленчуците, сосовете и гарнитурите. Жозефин предложи на Арманд допълнителни прибори и чинии, по тя поклати усмихнато глава.

— Всичко е уредено — отвърна и наистина бе така.

Рано сутринта в четвъртък пристигна фургон с емблемата на голяма фирма от Лимож и докара два кашона чаши и сребърни прибори, плюс един фин порцелан, всичките натъпкани с нарязана хартия. Докато Арманд подписваше ордера, доставчикът й рече с усмивка:

— Сигурно жените някоя внучка, а?

Арманд му отвърна с весел смях.

— Възможно е. Твърде е възможно.

Целия петък бе в добро настроение, все се въртеше около мен, уж само да хвърли по едно око, ала всъщност само ми се пречкаше. Също като палаво дете топеше пръсти в сосовете, повдигаше похлупаците на платата и капаците на горещите тенджери, докато накрая се наложи да помоля Гийом да я заведе на фризьор в Ажен за няколко часа, само и само да не ми се мотае в краката. Върна се променена: с къса младежка прическа под екстравагантната шапка, с нови ръкавици и обувки. Всичките аксесоари бяха в любимия й черешов цвят.

— Започнах от долу на горе — доволно ме информира тя и се пльосна на любимия си стол. — До края на седмицата може да събера кураж да си купя цяла червена рокля. Представи си ме как дефилирам в църквата с нея. Уха!

— По-добре си почини — тросвам й се аз. — Довечера те чака празненство. Не искам да ми заспиш по средата на десерта.