Шоколад

Горкичката ми майка. Дори когато ракът я бе смалил наполовина, продължаваше да намира сили да се шегува със загубата на килограми. И докато тя се взираше в картите и си шептеше нещо едва чуто, аз прелиствах колекцията си от карти за готвене, повтарях като мантри магическите наименования на неопитвани ястия, за мен те бяха тайните формули на вечния живот. Boeufen daube85. Champignons farcis a la grecque86. Escalopes a la Reine87. Крем карамел. Шоколадова торта. Тирамису. Приготвях ги в кухнята на въображението си, вкусвах ги, опитвах ги до една, допълвах колекцията си от рецепти, където и да се озовавахме, залепвах ги в албума си като снимки на стари приятели. Те придаваха тежест на странстванията ми, лъскавите изрезки блестяха между омазнените страници като знаци край лъкатушеща пътека. Сега се връщам към тях като към отдавна изгубени приятели. Soupe de tomates a la gasconne88, сервирана с пресен босилек и парченце tartalette meridionale89, направена от тъничък слой pate brisee90 и попила аромата на зехтин и аншоа, към цялото това богатство се прибавят и сочните тамошни домати, гарнирани с маслини и леко опърлени, за да пуснат онова свое направо невероятно и неустоимо силно благоухание. Наливам „Шабли“ от ’85 във високите чаши за вино. Анук отпива от лимонадата си с някаква прекомерна изисканост. Нарсис проявява интерес към съставките на сладките с мармалад и изтъква достойнствата на безформения домат Roussette, сравнен с безвкусната блудкавост на европейския Moneyspinner. Рижия запалва мангалите от двете страни на масата и ги напръсква с цитронела срещу насекомите. Улавям Каро да гледа Арманд неодобрително. Не съм гладна. Попила отвсякъде ароматите на храните, с които се занимавам почти целия ден, се чувствам замаяна, превъзбудена и необичайно чувствителна, и когато ръката на Жозефин докосва крака ми по време на вечерята, подскачам и за малко да надам ужасен вик. Виното е студено и тръпчиво и пия повече, отколкото би трябвало. Цветовете започват да ми се струват по-ярки, звуците придобиват необичайна звънливост. Чувам как Арманд хвали гозбите. Бодвам си малко апетитна салата, за да прочистя небцето, после поставям парченце foiegras върху препечена филийка. Забелязвам, че Гийом тайничко хвърля на кучето си парченца мръвка под колосаната покривка. Минаваме от политическата обстановка към баските сепаратисти, прекрачваме от дамската мода към най-добрите начини за отглеждане на салата и предимствата на дивата маруля пред култивираната. Виното прокарва всичко през гърлата ни. Пристигат vol-au-vents, ефирни като талази летен прах, след тях шербет от цветове на бъз, последван от plateau de fruits de mer, състоящо се от печени langoustines, различни видове скариди, стриди, berniques, морски паяци и по-големите torteaux, които могат да отхапят човешки пръст с лекотата, с която човек си гризва стръкче розмарин, морски охлюви, palourdes91, най-отгоре на всичко това се пъчи гигантски черен омар, царствен в ложето си от морски поданици. Огромното плато искри в червени, розови, морскозелени, перленобели и пурпурни отблясъци, сякаш стоим пред тайното хранилище на морска сирена, омаяни от носталгичния солен мирис на море, който ни отнася към детските спомени за дните, прекарани край морето. Появяват се специални инструменти за раците, малки вилички за черупчестите, чинийки с нарязан лимон и майонеза. Не е възможно да стоиш настрана от подобна феерия; тя изисква внимание, близост. Чашите и сребърните прибори блестят на светлината на фенерите, които висят от асмата над главите ни. Нощта ухае на цветя и река. Пръстите на Арманд са чевръсти като на джебчия; чинията с черупки пред нея нараства почти без усилие. Нося още вино; очите заблестяват, лицата са напрегнати в усилие да се отделят черупките на морските дарове. Това е храна, върху която трябва да се съсредоточиш, храна, която изисква време. Жозефин се поотпуска, дори разменя някоя и друга приказка с Каро, която се бори с един краб. Ръката на Каро се подхлъзва, в окото й пръсва струйка солена вода от рака. Жозефин се засмива. След миг Каролин също избухва в смях. Аз също участвам в разговорите. Виното е бледо и мамещо, опиянението му е скрито под привидна безобидност. Каро вече е леко замаяна, лицето й пламти, от косата й са избягали непослушни кичури. Жорж ме стиска за крака под масата и ми смига похотливо. Бланш говори за пътешествия; двете с нея имаме общи места. Ница, Виена, Торино. Бебето на Зезет започва да плаче; тя топва пръста си в чашата с вино и му го поднася. Арманд и Люк си говорят за Дьо Мюсе, с всяка следваща глътка вино Люк заеква все по-малко. Най-сетне отнасям опосканото плато, от което са останали само натрошени черупки, разпределени в дванайсет чинии. Купички вода с лимонов сок и нарязан джоджен за пръстите. Раздигам чашите и на тяхно място поставям coupes a champagne92. Каро за пореден път изпада в ужас. Докато отивам към кухнята, я чувам да говори нещо на Арманд с тих, притеснен глас.

Арманд й изшътква.