Шоколад

„La Celeste Praline“. Дори името звучи непристойно. Ще взема автобуса до Ажен, ще отида в агенцията за недвижими имоти и ще се оплача. Първо на първо, изобщо не биваше да й позволяват да сключи тази сделка. Централното местоположение на магазина предполага неговия просперитет, насърчава изкушението. Епископът би трябвало да бъде уведомен. Може би той щеше да успее да окаже влияние, с каквото аз не разполагам. Още днес ще му пиша. Понякога я срещам на улицата. Носи жълт шлифер на зелени маргаритки, детска дреха, но по отношение на дължината изглежда неприлична за една жена. Не покрива косата си дори когато вали, блести и лъскавее като кожа на тюлен. Щом се пъхне под сенника, я изстисква, увивайки я като дълго въже. Там често вече я чакат хора, застанали на сушина, за да се предпазят от неизбежния дъжд и втренчили очи във витрината на магазина. Снабдила се е с електрическа печка, поставена достатъчно близо до щанда, предназначена да създава уют, без да топли толкова, че да унищожи стоката й. Като се прибавят високите столове и стъклените cloches36, пълни с пасти и пайове, сребърните буркани с шоколад върху плочите за притопляне, мястото заприличва повече на кафене, отколкото на магазин. Има дни, когато вътре се събират по десетина и повече души. Едни стоят прави, други са се подпрели на облицования плот и разговарят. В неделя и сряда следобед миризмата на печени сладки изпълва влажния въздух. Тя застава подпряна на външната врата, оцапана в брашно до лактите, и подхвърля дръзки забележки на минувачите. Удивен съм колко много хора познава вече — на мен ми бяха необходими шест месеца, за да науча имената на енориашите си. И като че ли винаги е готова да зададе въпрос, да изкаже мнение върху някаква страна от живота им, от проблемите им. Артритът на Поату. Синът на Ламбер, дето отиде войник. Нарсис и безценните му орхидеи. Дори знае името на кучето на Дюплеси. О, каква лисица е тя. Невъзможно е да не я забележи човек. А след това си длъжен да отговориш, защото иначе ще изглеждаш като грубиян. Дори аз, дори аз трябва да й се усмихвам и да я поздравявам, макар вътрешно да кипя. Дъщеря й ще стане точно като нея, обикаля „Les Marauds“ с цяла банда по-големи от нея момчета и момичета. Повечето са на по осем-девет години, а са се привързали към нея като към по-малка сестра, тя им е като талисман. Винаги са заедно, тичат, крещят, разперват ръце като бомбардировачи и стрелят един срещу друг, пеят, свиркат, сред тях е и Жан Дру, въпреки загрижеността на майка си. Тя се опита да му забрани веднъж-дваж пъти, но с всеки изминал ден той става все по-опърничав и войнствен, бяга през прозореца на стаята си, когато тя го заключва вътре. Но аз си имам по-сериозни грижи, mon pere, от непристойното поведение на някакви си необуздани хлапетии. Днес, докато минавах през „Les Marauds“ преди литургията, видях вързана на единия бряг на Тан къща лодка, от онези, които ние с теб толкова добре познаваме. Пълна развалина, боядисана в зелено, ала цялата олющена, с тъничък комин, бълващ отровен черен дим, с набръчкан покрив, същия като на мукавените бараки в марсилските bidonvilles37. Двамата с теб знаем какво означава това. Какво следва. Първите пролетни глухарчета подават глави изпод влажната земя край пътя. Всяка година се опитват, нахлуват по реката откъм градовете и пристанищата или още по-лошо, от още по-далеч, от Алжир и Мароко. Търсят работа. Място, където да се установят, да се размножават… Тази сутрин произнесох проповед срещу тях, но знам, че въпреки това някои от енориашите ми, сред които и Нарсис, ще ги приемат с отворени обятия, само и само за да са срещу мен. Тези скитници! За тях няма нищо ценно и свято. Цигани, живеещи по реката, разпространители на болести, крадци, лъжци, убийци, когато могат. Допуснем ли ги сред нас, ще разрушат всичко, което сме градили, mon pere. Край с нашата просветителска дейност. Хлапетата им ще играят с нашите, докато всичко, което сме направили за своето бъдеще, бъде съсипано. Ще отнемат разума на децата ни. Ще ги научат на омраза и неуважение към Църквата. На мързел и заобикаляне на отговорностите. На престъпления и пристрастеност към наркотиците. Нима вече забравиха какво се случи онова лято? Нима са толкова глупави, та да повярват, че това няма да стане пак?