Шпионинът

— Умът на различните индивиди е конструиран различно. Впечатленията на някои са ярки, но преходни. На други са по-дълбоки и трайни. Наистина има учени, които претендират, че могат да намерят връзка между физическите и умствените сили на едно животно. Но аз, мадам, дълбоко вярвам, че едното е резултат на навици и връзки, а другото се подчинява на законите на материята.

Мис Пейтън на свой ред се поклони в знак на съгласие с тази забележка и се оттегли с достойнство, за да въведе булката в стаята с гостите. Бе дошъл часът, в който според американските обичаи, трябваше да се разменят думите на брачната клетва и преизпълнена с чувства Сара, последва леля си в гостната. Уелмър скочи да поеме ръката, която тя с извърнато лице му подаде и за първи път английският полковник изглежда осъзна напълно важността на скорошната церемония. Досега той бе разсеян и объркан, но с появата на красотата, чийто блясък го ослепи, от погледа му изчезна всичко друго, освен сигурността за бъдещото му блаженство. Всички станаха от местата си и духовникът вече бе отворил свещената книга, когато бе забелязано отсъствието на Франсис. Мис Пейтън отиде да я търси и я откри в стаята й, обляна в сълзи.

— Ела, любов моя, всички чакат само нас! — каза тя и хвана нежно ръката на племенницата си. — Помъчи се да се овладееш, за да почетем избраника на сестра ти.

— Той… той заслужава ли я?

— А може ли иначе? Не е ли джентълмен? Смел войник, макар и без късмет? И, мила моя, по всичко личи, че може да направи всяка жена щастлива.

Франсис бе дала воля на чувствата си и с усилие можа да се овладее и да събере достатъчно решителност, за да се присъедини към гостите. Но за да смекчи неловкостта на положението, свещеникът зададе няколко въпроса на младоженеца, на един от които не получи задоволителен отговор. Уелмър бе принуден да признае, че няма пръстен, а свещеникът обяви, че канонически е невъзможно да извърши обреда без наличието на пръстен. Въпросът му, отправен към мистър Уортън, относно правилността на решението му получи положителен отговор, но щеше да получи и отрицателен, ако бе поставен така, че да води до такъв резултат. Собственикът на Локъст бе загубил и малкото си сили след удара, нанесен му с арестуването на сина му, и съгласието му със свещеника бе получено толкова лесно, колкото и съгласието му с прибързаното предложение на Уелмър. В този момент пристигнаха Франсис и мис Пейтън. Хирургът се приближи до лелята и като й подаде стол, отбеляза:

— Изглежда, мадам, че непредвидени обстоятелства са попречили на полковник Уелмър да осигури всички украшения, предписани от обичаите, древността и канона на църквата, като необходими при сключването на брак.

Мис Пейтън погледна смутения младоженец и като се увери, че е отрупан с достатъчно изящни украшения за внезапността на случая и времето, тя се обърна към лекаря с поглед искащ обяснение.

Той разбра желанието й и веднага се зае да го удовлетвори.

— Преобладава — започна той — мнението, че сърцето се намира в лявата част на тялото и че връзката на крайниците, намиращи се в тази част, е по-силна с така наречената люлка на живота, отколкото тази с противоположните им. Но това е грешка, която произлиза от непознаването на органичния строеж на тялото. Съгласно това мнение, се смята, че четвъртият пръст на лявата ръка съдържа добродетел, каквато няма нито един от останалите. И при церемонията на бракосъчетанието, той обикновено се опасва от един кръг, за да задържи чувствата в брака, нещо, което най-лесно се постига от добротата на женския характер. — Докато говореше хирургът изразително държа ръка на сърцето си и се поклони почти до земята, когато завърши.

— Не съм сигурна, че правилно разбрах думите ви, сър — каза мис Пейтън, чието неразбиране бе напълно обяснимо.

— Пръстен мадам — за церемонията няма пръстен.