Шпионинът

Следващата чаша затвърди у сержанта решителността, подкладена от ужаса пред упреците на капитана и той тръгна да събира дузината драгуни, оставени под негова команда. Момчето донесе халката, Цезар я сложи в джоба на жилетката си, непосредствено до сърцето, яхна коня, хвана го за гривата и продължи надолу в състояние на относителна безчувственост, докато животното спря пред вратата на топлата конюшня, откъдето бе тръгнало.

Драгуните, свикнали с темпото на походите, се придвижваха много по-бавно, защото бяха изпълнени с бдителност, която трябваше да ги предпази от лукавия лично.

XXII ГЛАВА

Когато погледът ви издаде,

с език веднага всичко замажете —

да крият своя срам кога,

къде било е толкоз трудно за мъжете?

Комедия от грешки Шекспир

През единия час, в който Цезар го нямаше, положението в къщата на мистър Уортън бе доста неловко. Скоростта на коня бе толкова голяма, че четирите мили и събитията там забавиха Цезар горе-долу толкова. През това време джентълмените се стремяха да направят таке, че тягостните моменти да отлетят колкото се може по-бързо, но предварително обмисленото щастие е от най-невеселия вид. Младоженецът и младоженката от край време имат правото да са отегчени и никой от близките им не бе разположен да не следва примера им. Английският полковник бе подобаващо притеснен от това отлагане на щастието му, и той седеше до Сара с променливо изражение на лицето, а тя сякаш се възползваше от паузата, за да събере сили за тържествената церемония. В неловката тишина, доктор Ситгрейвз, който бе успял да си осигури стол до мис Пейтън, се обърна към нея:

— Бракът, мадам, е почтен акт в очите на Бога и човека. Може да се каже, че в нашия век, той се управлява от законите на разума и природата. Древните, които са изпуснали от внимание законите на природата и са позволили полигамията са осъдили на нещастие хиляди хора. Но с напредъка на науката, мъдростта на обществото се е увеличила и според тази мъдрост, мъжът трябва да е съпруг само на една жена.

Уелмър хвърли на хирурга изпълнен с отвращение поглед, който издаваше отегчението му от неговите думи, а мис Пейтън с леко колебание, сякаш се боеше да не навлезе в забранени теми, отговори:

— Смятах сър, че дължим патите морални принципи по този въпрос на Християнската религия.

— Така е мадам, някъде в предписанията на Апостолите се говори за това, че половете трябва отсега нататък да са равни в тази насока. Но до каква степен полигамията може да повлияе на светостта на живота? Може би това е мъдро решение на Павел, който в бил учен и вероятно често е разговарял по този важен въпрос с Лука, който пък, както е известно е бил отгледан с медицината…

Не може да се каже докъде можеше да стигне въображението на Ситгрейвз по този въпрос, ако не го бяха прекъснали. Лоутън, който слушаше внимателно и мълчаливо разговора се възползва от забележката, за да попита рязко:

— Кажете полковник Уелмър, по какъв начин се наказва двуженството в Англия?

Младоженецът се стресна и устните му пребледняха. Той обаче бързо се съвзе и отговори с благост, подхождаща за толкова щастлив човек:

— Смърт — каквото това престъпление заслужава!

— Смърт и дисекция — продължи хирургът. — Законът рядко изпуска от погледа си ползата, която един престъпник може да допринесе. Бигамията е отвратително престъпление.

— Повече от безбрачието?

— Повече — отговори лекарят с простичко. — Човек останал сам може да посвети живота си на науката, на увеличаването на познанието, ако не на собствения му вид. Но този, който се облагодетелствува от присъщата на жените склонност към доверчивост и нежност, извършва грях, допълнително утежнен от долния характер.

— Сър, дамите са ви наистина задължени затова, че приписвате на пола им безразсъдство.

— Капитан Лоутън, животното у мъжа е по-облагородено, отколкото това у жената. Нервите му са надарени с по-малко чувствителност, целият организъм е по-твърд и неподатлив. Изненадващо ли е тогава, че тенденцията да се разчита на верността на партньора е по-присъща на нежния пол?

Уелмър, който изглежда нямаше никакво търпение да слуша, скочи на крака и започна да крачи из стаята. Свещеникът, който търпеливо очакваше завръщането на Цезар, съжаляваше за ситуацията и смени темата, а след няколко минути се появи и чернокожият. Той предаде на доктора бележката, която носеше, тъй като мис Пейтън изрично бе помолила Цезар по никакъв начин да не я свързва със задачата, по която бе изпратен. В нея се даваха обяснения по няколкото нареждания на доктора и се казваше, че пръстенът е у чернокожия. Поискаха му го веднага и той незабавно го предаде. По челото на хирурга премина тъга, когато той се спря за миг и мълчаливо погледна украшението. Той сякаш забрави къде се намира и заговори скръбно: