Читаем Сидхарта полностью

Сладостно звучеше преданието за Буда, очарование искреше от неговите думи. Светът беше болен, трудно бе да се понася животът — а тук, като че избликваше извор, като че ехтеше зов на вестител, изпълнен с утеха, блаженство и благородни обещания. Навсякъде, където стигнеше мълвата за Буда, във всичките земи на Индия младежите се заслушваха с трепет, усещаха копнеж, усещаха надежда, и всеки поклонник и чужденец бе добре приет между синовете на брамините в градовете и селата, ако носеше вест за него, за Възвишения, за Шакиямуни11.

Това предание бе стигнало и до саманите в гората, до Сидхарта и до Говинда — бавно, капка по капка, и всяка капка бе натежала от надежди и съмнения. Те говореха малко за него, защото най-старият от саманите бе враждебен на това предание. Той бе чул, че наричаният Буда по-рано бил отшелник и живеел в гората, но после се върнал към охолния живот и светските страсти, затова и не искаше да чуе за Гаутама.

— О, Сидхарта, — каза веднъж Говинда на приятеля си, — днес бях в селото и един брамин ме покани да вляза в къщата му; там бе пристигнал един брамински син от Магада.12 Той видял с очите си Буда и слушал проповедта му. Истина ти казвам, дъхът преряза гърдите ми и си помислих: „да бих могъл и аз, да можехме и ние двамата, Сидхарта, да доживеем часа, в който да чуем учението от устата на този съвършен!“ Кажи, приятелю, не искаш ли да отидем там и да чуем учението от устата на Буда?

Сидхарта каза:

— О, Говинда, винаги съм мислел, че Говинда ще остане при саманите, винаги съм вярвал, че целта му е да стане на шестдесет и седемдесет години и все повече да се отдава на изкуството и упражненията, които красят самана. Но ето че твърде малко съм познавал Говинда, твърде бегло съм долавял сърцето му. Сега, изглежда, ти, скъпи, искащ да поемеш по нов път и да отидеш там, където Буда проповядва учението си?

Говинда каза:

— Ти се подиграваш. Подигравай се, Сидхарта. Но нима в теб не се събуди желание и страст да чуеш това учение? Не ми ли каза веднъж, че няма да вървиш дълго по пътя на саманите?

Тогава Сидхарта се усмихна по своему, а в гласа му се прокрадна сянка от скръб и сянка от подигравка, и каза:

— Така е, Говинда, добре говориш и добре си спомняш. Но да би си спомнил и за другото, което си слушал от мене — че съм се изморял от учения и учене, че малко вярвам на думите, които изговарят учителите. И все пак, драги, готов съм да чуя онази проповед, макар че в сърцето си мисля, че ние вече сме вкусили най-добрия плод на това учение.

Говинда каза:

— Готовността ти радва сърцето ми. Но кажи ми как е възможно това? Как би могло учението на Гаутама, преди да сме го чули, да ни е дало най-добрия си плод?

Сидхарта каза:

— О, Говинда, нека се ползваме от този плод! Но този плод, за който вече можем да благодарим на Гаутама, се състои в това, че ни подтикна да се отделим от саманите! Дали ще ни даде и нещо по-добро, приятелю, нека да изчакаме това със спокойствие в сърцата.

Още същия ден Сидхарта съобщи на старея на саманите решението си да го напусне. Той съобщи това на старея с благопристойност и скромност, които подобават на по-младия, на ученика. Стареят на саманите обаче се разяри, че двамата юноши искат да го напуснат, разкрещя се и изрече хулни думи.

Говинда се изплаши и смути, но Сидхарта сведе устните си към ухото на Говинда и му прошепна:

— Сега ще покажа на старея, че съм научил нещо при него.

Като застана близо до старея и се съсредоточи, той долови погледа му със своя поглед, овладя го, принуди стареца да занемее, отне му волята, подчини и на своята воля, заповяда му безгласно да върши онова, което желаеше от него. Стареят занемя, очите му се втренчиха, волята му го напусна, ръцете му увиснаха, загубил сили — той се предаде на магията на Сидхарта. А мислите на Сидхарта завладяха старея на саманите, той трябваше да изпълни всичко, каквото му повеляваха. Старецът се поклони няколко пъти, извърши няколко благославящи движения и със заекване изрече благочестиво пожелание за добър път. Юношите отвърнаха с благодарност на благопожеланието и поклоните и като поздравиха, поеха пътя си. По пътя Говинда каза:

— О, Сидхарта, ти научи при саманите повече, отколкото предполагах. Трудно е, много е трудно да се омагьоса стар саман. Ако бе останал при тях, скоро щеше да се научиш да ходиш и по водата.

— Не желая да ходя по водата — рече Сидхарта. — Нека старите самани се утешават с тези изкуства.

ГАУТАМА

Всяко дете в град Савати13 знаеше името на Възвишения Буда и всяка къща бе готова да дава щедро милостиня на учениците на Гаутама, на просещите мълчаливо. Близо край града се намираше любимото място на Гаутама, горичката Иетавана, която богатият търговец Антапиндика, преданият поклонник на Възвишения бе подарил нему и на учениците му.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Я и Он
Я и Он

«Я и Он» — один из самых скандальных и злых романов Моравиа, который сравнивали с фильмами Федерико Феллини. Появление романа в Италии вызвало шок в общественных и литературных кругах откровенным изображением интимных переживаний героя, навеянных фрейдистскими комплексами. Однако скандальная слава романа быстро сменилась признанием неоспоримых художественных достоинств этого произведения, еще раз высветившего глубокий и в то же время ироничный подход писателя к выявлению загадочных сторон внутреннего мира человека.Фантасмагорическая, полная соленого юмора история мужчины, фаллос которого внезапно обрел разум и зажил собственной, независимой от желаний хозяина, жизнью. Этот роман мог бы шокировать — но для этого он слишком безупречно написан. Он мог бы возмущать — но для этого он слишком забавен и остроумен.За приключениями двух бедняг, накрепко связанных, но при этом придерживающихся принципиально разных взглядов на женщин, любовь и прочие радости жизни, читатель будет следить с неустанным интересом.

Альберто Моравиа , Галина Николаевна Полынская , Хелен Гуда

Эротическая литература / Проза / Классическая проза / Научная Фантастика / Романы / Эро литература / Современные любовные романы