Силата на шестимата

— Ами Шест ме обижда, та реших да я поставя на място. Не виждаш ли?

Продължавам да вися с краката нагоре, като се нося на метър и нещо над средата на басейна. Усещам хватката на Шест около десния си глезен и имам чувството, че ме държи с една ръка.

— Аа, очевидно. Явно си я поставил на място — отговаря Сам.

— Тъкмо щях да действам, нали знаеш. Чаках сгоден случай.

— И така, какво мислиш, Сам? — пита Шест. — Да му дам ли урок?

Върху лицето на Сам цъфва усмивка:

— Хайде, давай!

— Ей! — казвам аз точно преди тя да ме пусне.

Политам с главата надолу във водата и когато изплувам, Шест и Сам се кикотят истерично.

— Това беше първи рунд — казвам и се покатервам навън. Смъквам ризата си и я захвърлям върху бетона. — Хвана ме неподготвен, само почакай да видиш.

— Какво стана с печения мъжага? — пита Сам. — Не каза ли точно това, когато се острига?

— Стратегия — отвръщам. — Просто създавам у Шест фалшиво чувство за безопасност и когато тя се успокои и отпусне, ще издърпам килимчето под краката й.

— Да, бе — кима Сам. И добавя: — Господи, ще ми се и аз да имах завети.

Шест е застанала между нас, облечена с черен цял бански. Продължава да се смее, водата се стича по ръцете и краката й, когато се навежда леко напред и усуква косата си, за да я изцеди. Белегът на крака й е все така тъмен, но не морав като предишната седмица. Тя премята косата си назад. Двамата със Сам стоим като хипнотизирани.

— Значи, тренировка днес следобед? — пита Шест. — Или още мислиш, че мога да пострадам?

Издувам бузи и бавно изпускам въздуха.

— Може би ще се наложи да те пощадя. Искам да кажа, белегът върху крака ти все още не изглежда добре. Но да, разбира се, започваме.

— Сам, и ти ли си съгласен?

— Вие, какво, искате да тренирам? Ама наистина?

— Разбира се. Ти си един от нас — казва Шест.

Сам кима в знак на съгласие и потрива ръце.

— Дадено — казва той, хилейки се като дете пред коледните си подаръци. — Ама ако ме искате само за да ви бъда мишена, върху която да се упражнявате, си заминавам вкъщи.

Започваме в два часа, но като гледам мрачното небе, не очаквам тренировката ни да продължи много дълго. Сам подскача на пръсти, облечен е със спортни шорти и огромна тениска. Като го гледаш, е само колене и лакти, но ако броим желанието и непоколебимостта му, по размери се приближава до могадорианеца, когото видях на кораба.

Като начало Шест ни показва какви бойни техники е усвоила, много повече от това, което аз мога. Тялото й се движи бързо и прецизно като машина, когато рита с крак или забива юмрук, или когато прави задно салто, за да избегне атака. Показва ни как да контраатакуваме, както и предимствата на ловкостта и координацията, и ни кара да упражняваме едни и същи хватки, докато не се превърнат в наша втора природа. Сам попива жадно всичко дори когато Шест го блъска силно назад и той се преобръща през глава или когато му изкарва въздуха. Тя прави същото и с мен и макар да се опитвам да обърна всичко на шега и закачка, давам всичко от себе си, но тя все пак успява да ми разкаже играта. Направо не проумявам как е научила всичко това сама. Когато устата ми се напълва с трева и пръст за втори път, разбирам на колко много неща може да ме научи.

Дъждът започва след половин час. В началото е ситен дъждец, но не след дълго небето се отваря и ние бягаме вътре на сушина. Сам крачи из къщата, раздавайки ритници и юмруци на въображаеми врагове. Аз съм седнал на един стол, стискам в юмрука си синия амулет и дълго гледам през предния прозорец; просто съзерцавам, докато си спомням последните две бури, които видях да вилнеят само защото Шест им беше казала така.

Когато се обръщам, виждам, че тя спи дълбоко в ъгъла на хола, сгушена до Бърни Косар, който е прегърнала като възглавница. Тя винаги спи по този начин, настрани и свита на кълбо, а чертите на лицето й се отпускат и губят от остротата си.

Белите й стъпала са обърнати право към мен. Използвам телекинеза и я гъделичкам по дясната пета. Тя помръдва леко, сякаш прогонва нахална муха. Отново я гъделичкам. Тя размърдва крака си по-силно. Изчаквам няколко секунди и възможно най-лекичко я гъделичкам по продължение на цялото стъпало — от петата до големия пръст. Шест издърпва крака си, сетне го изправя целия и раздава ритник, от телекинетичната сила на който полетявам към най-близката стена, оставяйки дупка, зад която се разкриват жици и дървени прегради. Сам връхлита в стаята, заел идеалната поза за бой.

— Какво става? Кой е тук? — крещи той.

Изправям се, търкам лакътя си, понесъл цялата тежест на удара.

— Кретен! — казва Шест и сяда.

Сам отмества очи от мен и поглежда към нея.

— Хора, смешни сте — казва той и се връща обратно в кухнята. — Изкарахте ми ангелите с вашия флирт.

— Изкара и моите — казвам аз, без да обръщам внимание на коментара за флиртуването, но той вече е излязъл и не ме чува. Наистина ли флиртувам? Дали Сара би помислила, че това е флиртуване?

Шест се прозява, протяга ръка към тавана.

— Още ли вали?

— Абсолютно, но погледни на това откъм добрата му страна — времето те спаси от още контузии.

Тя клати глава.