Читаем Силата на шестимата полностью

Вече цели четирийсет и пет минути отец Марко не спира монотонното си припяване. Най-накрая затварям очи и си мисля за пещерата и дали днес да взема с мен Елла. Това е свързано с няколко проблема. Първо, вътре е тъмно като в рог, а няма начин Елла да може да вижда в тъмното като мен. Второ, снегът още не се е разтопил напълно и не съм много сигурна дали тя ще може да извърви дългия път. Но най̀ се притеснявам, че ако я взема със себе си, ще я изложа на опасност. Могадорианците могат да се появят всеки момент и Елла ще бъде беззащитна. Въпреки всичките тези пречки и тревоги изгарям от нетърпение да я заведа там. Искам да й покажа рисунките си.

Във вторник, минути преди да тръгнем за училище, открих Елла наведена над леглото й. Още дъвчейки бисквитата от закуската, надникнах през рамото й и я видях увлечено да поставя светлосенките на една съвършена рисунка на спалнята ни. Детайлите, прецизната техника на всяка една пукнатина по стената, дарбата й да улавя и най-слабите слънчеви лъчи, падащи през прозорците сутрин, бяха поразителни. Все едно гледах черно-бяла фотография.

— Елла! — възкликнах.

Тя бързо обърна рисунката и със зацапаните си ръчички я притисна до учебника си. Досети се, че съм аз, но не се обърна.

— Къде си се научила да правиш това? — прошепнах. — Как се научи да рисуваш толкова добре?

— Баща ми — отвърна ми тя шепнешком тя, без да обръща листа, — той беше художник. Майка ми, и тя.

Седнах на леглото й.

— Само като си представя, че се мислех за добра художничка…

— Баща ми беше невероятен художник — каза ми тя простичко.

Преди да успея да й задам още въпроси, сестра Кармела ни прекъсна и ни изведе от стаята. Същата нощ открих рисунката на Елла под възглавницата си. Това беше най-страхотният подарък, който някога съм получавала.

Седя на литургията и си мисля, че Елла би могла да ми помогне с пещерните рисунки. Навярно бих могла да открия някъде тук електрическо фенерче или изобщо някакъв фенер за пещерата. Внезапен кикот до мен прекъсва мислите ми. Отварям очи и поглеждам натам. Елла е намерила гъсеница, обагрена в червено и черно, която пълзи по ръката й. С пръст до устни й правя знак да мълчи. Това я възпира за кратко, но гъсеницата започва да пълзи нагоре и тя отново започва да се киска. Лицето й почервенява от усилието й да сдържа смеха си, но това още повече влошава нещата. Накрая не издържа и избухва в истеричен кикот. Всички обръщат рязко глава да видят какво става, а отец Марко спира проповедта по средата на изречението. Сграбчвам гъсеницата от ръката на Елла, изправям гръб и се облещвам срещу втренчените погледи. Елла престава да се смее. Хората бавно обръщат глави напред и отец Марко, явно пообъркан докъде е стигнал, подновява проповедта.

Държа в ръка гъсеницата. Тя се гърчи, иска да се освободи. След минута разтварям пръсти и от внезапното движение малкото космато нещо се свива на топка. Елла повдига вежди, събира длани една до друга и аз пускам гъсеницата в тях. Тя се усмихва, свела поглед към нея.

Поглеждам към първата редица. Въобще не съм изненадана, когато виждам сестра Дора да ме гледа строго. Клати глава в знак на неодобрение, после отново се обръща напред, с лице към отец Марко.

Навеждам се към Елла, приближавам се достатъчно, за да й прошепна, без някой да ме чуе.

— Щом свърши молитвата — говоря тихо на ухото й, — трябва да се измъкнем оттук възможно най-бързо. И стой по-далече от сестра Дора.

Преди литургията сплетох косата на Елла в стегната плитка и сега, когато вторачва огромните си кафяви очи в мен, ми се струва, че плитката й натежава и дърпа главата й назад.

— Загазила ли съм?

— Надявам се всичко да е наред — казвам й, — но за всеки случай трябва да се измъкнем оттук още преди сестра Дора да успее да ни настигне. Разбрано?

— Разбрано — отвръща тя.

Но не ни се удава удобен случай. Когато остават само няколко минути до края, сестра Дора става и неочаквано тръгва към задната част на нефа, после застава на няколко крачки от вратата и изчаква. Когато отново отварям очи, последната молитва свършва с кръстене и сестра Дора слага ръката си върху лявото ми рамо.

— Ела с мен, ако обичаш — казва тя на Елла, пресята се през мен и я сграбча за китката.

— Какво правите? — казвам.

Сестра Дора изтегля Елла покрай мен.

— Не ти влиза в работата, Марина.

— Марина… — умолява Елла и ме гледа уплашено, докато я издърпват.

Паникьосвам се и се втурвам към предната част на черквата, където Аделина е станала права и разговаря с някаква жена от града.

— Сестра Дора току-що сграбчи Елла и я измъкна навън — изричам бързо и прекъсвам разговора й. — Трябва да я спреш, Аделина!

Тя ме поглежда невярващо.

— Няма да направя нищо подобно. И ме наричай сестра Аделина. Извинявай, Марина, но не ме прекъсвай, говоря — казва тя.

Клатя глава в недоумение. Очите ми се пълнят със сълзи. Аделина е забравила какво е да молиш за помощ и да не я получиш.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Смерти нет
Смерти нет

Десятый век. Рождение Руси. Жестокий и удивительный мир. Мир, где слабый становится рабом, а сильный – жертвой сильнейшего. Мир, где главные дороги – речные и морские пути. За право контролировать их сражаются царства и империи. А еще – небольшие, но воинственные варяжские княжества, поставившие свои города на берегах рек, мимо которых не пройти ни к Дону, ни к Волге. И чтобы удержать свои земли, не дать врагам подмять под себя, разрушить, уничтожить, нужен был вождь, способный объединить и возглавить совсем юный союз варяжских князей и показать всем: хазарам, скандинавам, византийцам, печенегам: в мир пришла новая сила, с которую следует уважать. Великий князь Олег, прозванный Вещим стал этим вождем. Так началась Русь.Соратник великого полководца Святослава, советник первого из государей Руси Владимира, он прожил долгую и славную жизнь, но смерти нет для настоящего воина. И вот – новая жизнь, в которую Сергей Духарев входит не могучим и властным князь-воеводой, а бесправным и слабым мальчишкой без рода и родни. Зато он снова молод, а вокруг мир, в котором наверняка найдется место для славного воина, которым он несомненно станет… Если выживет.

Александр Владимирович Мазин , Андрей Иванович Самойлов , Василий Вялый , Всеволод Олегович Глуховцев , Катя Че

Фантастика / Фэнтези / Современная проза / Научная Фантастика / Попаданцы