Силата на силните

— Ние брояхме шейсет души — най-после успя да преброи той с помощта на устните и пръстите си. — И бяхме много силни, само че не го знаехме. Затова гледахме как десетината мъже нападат дървото на Бу-ух. Бу-ух се бори юнашки, но напусто. А ние само наблюдавахме. Когато неколцина от месоядците се опитаха да се покатерят по дървото, Бу-ух се показа навън, за да замери главите им с камъни. Тогава останалите месоядци, които тъкмо това и чакаха, го обсипаха със стрелите си. Така умря Бу-ух.

След това месоядците нападнаха пещерата на Едноокия. Те накладоха огън в отвора и димът го накара да излезе навън, както направихме ние днес с мечката. Сетне подгониха Шестте пръста по неговото дърво и докато го убиваха заедно с големия му син, ние останалите побягнахме. Месоядците хванаха няколко от нашите жени и убиха двама старци, които не можеха да тичат бързо, а също и няколко деца. Жените отведоха със себе си в Голямата долина.

След това ние, оцелелите, боязливо се върнахме обратно и може би защото се страхувахме и чувствувахме нужда един от друг, взехме да разискваме заедно случилото се. Това беше първият ни съвет — нашият истински първи съвет. И на този съвет ние обединихме нашето племе, защото бяхме получили добър урок. Всеки от десетината месоядци имаше силата на десетина, защото десетината се сражаваха като един човек. Те бяха съединили силите си. Докато ние шестдесетината мъже имахме силата на един човек, защото всеки се бореше сам.

Много дълго говорихме тогава и много трудно се разбирахме, защото още не бяха съчинени думите, с които говорим днес. Много време след това Бръмбара измисли най-различни думи, пък и ние самите измислихме по някоя. Накрая обаче се сговорихме да обединим силите си и да посрещнем заедно месоядците, когато те дойдат през вододела да крадат жените ни. Така се изгради племето ни.

Определихме двама души, които да стоят на вододела — единият през деня, а другият през нощта — и да следят дали

не идват месоядците. Това бяха очите на племето. Други шест души също ден и нощ трябваше да стоят будни с тояги, копия и стрели в ръце, готови да се бият. Преди, когато някой отиваше за риба, за миди или яйца от чайки, носеше оръжието си със себе си и половината време търсеше храна, а половината време се оглеждаше наоколо си от страх някой от другите да не го нападне. Сега вече всичко се промени. Мъжете излизаха без оръжие и цялото си време прекарваха в търсене на храна. А когато жените отиваха в планината да събират корени, диви ягоди, и къпини, петима от десетте мъже отиваха с тях да ги пазят. През цялото време, ден и нощ, очите на племето следяха зорко от върха на вододела.

Но ето че се появиха раздори. Както винаги, заради жените. Мъжете, които нямаха жени, искаха жените на другите мъже и започнаха сбиванията — ту на един смазваха главата, ту друг промушваха с копие. Докато единият от наблюдателите стоял на върха на вододела, някой му откраднал жената и той слезе, за да се бие. Тогава другият наблюдател, от страх да не откраднат и неговата жена, също слезе от вододела. Породиха се разпри и между десетината мъже, които винаги ходеха с оръжието си; сбиха се петима срещу петима, докато най-после едните побягнаха надолу към брега, а другите се впуснаха да ги гонят.

И така племето остана без очи и без пазачи. Силата ни вече не беше като на шестдесетина. Изобщо нямахме сила. Затова свикахме съвет и създадохме първите закони. По онова време аз бях още хлапак, но добре помня. Решихме, че за да сме силни, не бива да воюваме един срещу друг и създадохме закон, според който, ако някой човек убиеше друг, него пък племето щеше да го убие. Създадохме и един друг закон: племето да убива всеки, който открадне жената на другиго. Решихме, че ако някой има много голяма сила и тази сила вреди на неговите събратя, то трябва да го убием, тъй че силата му да не вреди повече никому. Защото оставехме ли силата му да злосторствува, събратята му щяха да се изплашат, племето да се разпадне и отново да станем толкова безпомощни, колкото бяхме когато месоядците за първи път ни нападнаха и убиха Бу-ух.

Ашикът беше силен човек, много силен и не следваше закона. Следваше само своята сила и подтикван от нея, взе, че открадна жената на Трите миди. Трите миди се опита да го пребори, Ашикът обаче му смаза главата с тоягата си. Но Ашикът беше забравил, че всички ние бяхме обединили силите си да спазваме закона помежду си; убихме го в подножието на неговото дърво и обесихме тялото му на един клон като предупреждение, че законът е по-силен от който и да е човек. Защото ние бяхме законът, всички ние и никой човек не можеше да бъде по-голям от закона.