Силата на силните

Тлъстия и Счупеното ребро подкрепиха Кучешкия зъб, когато той си взе втората жена, а после и третата. Те казаха, че Кучешкия зъб е различен от другите хора, че от него по-високо стои само Божеството, което Тлъстия пази в своята свещена колиба, и Кучешкия зъб каза същото и поиска да разбере кои са тези, които роптаят срещу това колко жени ще си вземе той. На Кучешкия зъб направиха едно голямо кану и той отдели още много мъже от работата, които само лежаха на слънце и не правеха нищо друго освен да гребат вместо Кучешкия зъб, когато той се качеше в кануто. Той също така направи Тигровото лице главатар на всички пазачи, Тигровото лице му стана дясна ръка и когато той не харесваше някой човек, Тигровото лице отиваше и го убиваше вместо него. А Тигровото лице си взе друг един човек за дясна ръка, на когото даваше заповеди, и той убиваше вместо него.

Но ето кое беше чудното: колкото повече време минаваше, ние работехме все по-усилено и по-усилено, а получавахме по-малко и по-малко храна.

— А какво ставаше с козите, царевицата и сладките корени и рибата — попита Страх ме е от мрака. — С тях какво ставаше? Нямаше ли храна, която човек да спечели с труда си?

— Имаше, как да нямаше — потвърди Дългата брада. — Трима души на яза улавяха много повече риба, отколкото можеше да улови цялото племе, преди да го имаше язът. Но нали вече ви казах, че бяхме глупави. Колкото повече храна успявахме

да набавим, толкова по-малко оставаше за нас да се

нахраним.

— Не разбирахте ли, че тези малцина, които не са работели нищо, са я изяждали всичката? — попита Жълтата глава. Дългата брада кимна унило:

— Кучешкия зъб тъпчеше псетата си с месо, слугите му, които се излежаваха по цял ден на слънце и нищо не работеха, трупаха лой, а в същото време имаше гладни деца, които заспиваха с плач и при всяко ридание гладът още по-остро ги мъчеше.

Бързоходния елен, подтикнат от този разказ за глада, откъсна едно голямо парче от мечето месо, опече го на една пръчка на въглените и с мляскане го изяде, а Дългата брада

продължи:

— Когато негодувахме, Тлъстия се изправяше и с гласа на Божеството казваше, че Божеството е избрало мъдрите мъже да владеят земята, козите и язовете и огненото питие и че без тези мъдри мъже ние сме щели да бъдем само едни животни както в дните, когато сме живели по дърветата.

И после измежду нас се издигна един, който започна да пее песни за главатаря. Наричаха го Бръмбара, защото беше дребен, с грубовато лице, непохватен в ръцете и не се отличаваше нито в работа, нито в каквото и да било друго нещо. Той обичаше най-тлъстите мръвки, най-хубавата риба, прясно издоеното, още топло козе мляко, ранозрейната царевица и най-удобното местенце край огъня. И като взе да пее песни за главатаря, той си намери начин, без да прави нищо, да се охранва. И когато хората все повече и повече роптаеха и някои взеха да замерят с камъни сламената колиба на главатаря, Бръмбара запя една песен колко хубаво било да си рибоядец. Песента му разказваше, че рибоядците били избрани от Божеството, че били най-великият народ, създаден от Божеството. Той пееше, че месоядците били свини, гарвани, пееше колко хубаво и приятно било за рибоядците да се бият и умират, вършейки делото на Божеството — да убиват месоядците. Думите на неговата песен, сякаш запалваха в нас огън и ние се провиквахме да ни поведат срещу месоядците. Забравяхме, че сме гладни и защо сме негодували и с радост тръгвахме след Тигровото лице през вододела, където избивахме много месоядци, и това ни стигаше.

Но нещата в Морската долина не се оправяха. Единственият начин да се сдобием с храна, беше да работим за Трите крака или Малкия корем, или Свинската челюст, защото не беше останало и късче земя, на която човек да си посее царевица за самия себе си. А често пъти имаше повече хора, отколкото работа при Трите крака и останалите господари. И тези хора гладуваха, гладуваха и жените им, и децата им, и старите им майки. Тигровото лице им казваше да станат пазачи,

ако искат, и много от тях ставаха и след това вече не работеха нищо, а само мушкаха с копията си онези, които работеха и които негодуваха, че хранят толкова лентяи.

И щом започнехме да роптаем, Бръмбара запяваше нови песни. Казваше, че Трите крака, Свинската челюст и другите господари били силни хора и затова имали толкова много. Казваше също, че трябвало да сме доволни, дето имало сред нас силни хора, иначе сме щели да загинем от собствената си малостойност и от месоядците. Затова трябвало с радост да оставяме тези силни хора да вземат всичко, което им падне под ръка. И Тлъстия, и Свинската челюст, и Тигровото лице, и всички останали казаха, че това е точно така.