Силата на силните

А Разцепения нос каза — не, той не искал да се върне назад, а да върви напред; че хората ставали силни само когато обединели силите си, и ако рибоядците съберели силите си с месоядците, нямало да има вече война и наблюдатели и пазачи и ако всички започнели да работят, щяло да има толкова много храна, че всеки щял да работи само по два часа на ден.

Тогава Бръмбара запя отново и в песента си каза, че Разцепения нос бил мързеливец и след това изпя „Песента на пчелите“. Това беше една чудновата песен и който я чуеше, загубваше ума си, сякаш беше пил от силното огнено питие. В песента се говореше за рой пчели и за една злосторна оса, която дошла да живее при пчелите и им крадяла всичкия мед. Осата била мързелива и ги учела, че няма нужда да се работи; казвала им също да се сприятелят с мечките, които не били крадци на мед, а много добри приятели. Бръмбара пееше с изопачени думи и тези, които слушаха, разбираха, че роят пчели е племето на Морската долина, че мечките са месоядците и че ленивата оса е Разцепения нос. Когато Бръмбара продължи да пее, че пчелите послушали осата и накрая едва не загинали, хората взеха да се бунтуват и роптаят и когато Бръмбара довърши песента — че най-после добрите пчели се надигнали и нажилили осата до смърт, хората събраха камъни от земята и замериха Разцепения нос, докато го убиха и от него остана да се вижда само купчината камъни, с които го бяха затрупали. И много от бедните хора, които оставаха без сили от дългата и тежка работа и нямаха какво да ядат, също помагаха и хвърляха камъни по Разцепения нос.

И след смъртта на Разцепения нос само един човек се осмели да стане и открито да възроптае и този човек беше Косматото лице. „Кои са силните?“ — попита той. — Ние сме силните, ние, и сме по-силни от Кучешкия зъб и Тигровото лице, от Трите крака, Свинската челюст и всички онези, които не работят нищо, ядат много и ни вредят с пакостната си сила,, която е лоша сила. Хората, които робуват, не са силни. Ако човекът, който откри ползата и изгодата от огъня, се беше възползувал от силата си, ние щяхме да му станем роби както-днес сме роби на Малкия корем, който откри ползата от язовете, и на хората, които откриха ползата от земята, лозите и огненото питие. Преди, когато живеехме по дърветата, братя мои, никой от нас не беше в безопасност. Но сега вече не се бием помежду си, защото обединихме силите си. Тогава нека не се бием повече и с месоядците. Нека съберем нашите и техните сили заедно и наистина ще станем силни. Ще излизаме

заедно на лов, рибоядците и месоядците, и ще избиваме тигрите и лъвовете, и вълците, и дивите кучета; и ще пасем козите си по всичките склонове, и ще засаждаме с царевица и сладки корени всички планински котловини. Тогава ще бъдем толкова силни, че всички диви животни ще бягат от нас, за да не загинат. И нищо няма да може да ни пребори, защото силата на всеки един от нас ще се равнява на силата на всички хора на света.

Ето това каза Косматото лице и те го убиха. Защото рекоха те, той бил безумен човек и искал да се върне да живее отново по дърветата. Много беше чудно. Когато някой се надигаше и искаше да тръгне напред, всички онези, които нищо не работеха, казваха, че се връщал назад и трябвало да го убият. А бедните хора бяха глупави и им помагаха, за да го убият с камъни. Всички бяхме глупави освен онези, които ядяха много и нищо не работеха. Глупавите ги наричаха мъдри, а мъдрите ги убиваха с камъни. Който работеше, нямаше какво да яде, а който не работеше, ядеше много.

И племето взе да отслабва. Децата бяха слаботелесни и болнави. И като не си дояждахме, налетяха ни неизвестни болести и взехме да измираме като мухи. Тогава ни нападнаха месоядците. Много пъти Тигровото лице ни беше водил през вододела да ги избиваме и те дойдоха да се изплатят с кръв. Ние бяхме много изнемощели и болни, за да застанем при голямата стена. И те ни избиха всичките. Пощадиха само някои жени, които взеха със себе си. Бръмбара и аз избягахме и аз се укрих в най-дивите места, станах ловец и вече не гладувах. Откраднах си една жена от месоядците и отидох да живея в пещерите, горе в планината, където те не можеха да ме намерят. Родиха ни се трима сина и всеки от тях си открадна жена от месоядците. Останалото знаете, защото сте синове на моите синове.

— А Бръмбара? — попита Бързоходния елен. — Какво стана с него?

— Той отиде да живее при месоядците и да пее песни за главатаря им. Сега е вече стар, но все още пее същите стари песни; и когато някой надигне глава и поиска да тръгне напред, той запява, че човекът искал да се върне назад и да живее по дърветата.

Дългата брада бръкна в разкъсания труп на мечката, извади шепа лой и я засмука с беззъбата си уста.