Силата на силните

„Добре — рече Дългия зъб, — тогава и аз ще стана силен човек“ — сдоби се с царевица, започна да вари огнено питие и да го продава срещу връзки пари. И когато Кривите очи се оплака, Дългия зъб каза, че и той е силен човек и ако Кривите очи вдига още шум, той ще му счупи главата. Кривите очи се изплаши и отиде да се посъветва с Трите крака и Свинската челюст. След това тримата отидоха да се посъветват с Кучешкия зъб. Кучешкият зъб пък каза нещо на Морския лъв и Морския лъв изпрати скороходец с поръчение до Тигровото лице. А Тигровото лице изпрати стражите си, които изгориха колибата на Дългия зъб заедно с огненото питие, което той беше сварил, и убиха него и семейството му. Тлъстия каза, че правилно са постъпили, а Бръмбара запя песен, колко добре е да се спазва законът и каква хубава страна е Морската долина, и как всеки човек, който обича Морската долина, трябва да тръгне да убива месоядците. И отново неговата песен запали огън в нас и ние забравихме да негодуваме.

Имаше и друго чудновато нещо. Когато Малкия корем уловеше толкова много риба, че трябваше да я продава на много хора за малко пари, той изхвърляше голяма част от рибата обратно в морето, за да може да му платят повече пари за това, което е останало. И Трите крака често оставяше обширни поля да пустеят, за да получи повече пари за царевицата си. А жените, които правеха пари от раковини, направиха повече пари, отколкото бяха нужни, за да се купува с тях, и Кучешкия зъб спря да прави пари. И жените останаха без работа, затова заеха местата на мъжете. Аз работех на яза и получавах по една връзка пари на всеки пет дена. Но след това сестра ми започна да върши моята работа и получаваше една връзка пари на десет дена. Трудът на жените се плащаше по-евтино, а храна имаше по-малко и Тигровото лице ни предложи да станем пазачи. Само че аз не можех да стана пазач, защото бях куц с единия крак и Тигровото лице не искаше да ме вземе. Имаше много други като мене. Ние бяхме недъгави и можехме само да молим за работа или да се грижим за малките деца, докато жените работеха.

Жълтата глава също огладня от разказа и си изпече на въглените къс месо от мечката.

— Но защо вие не се надигнахте и не убихте Трите крака, Свинската челюст, Тлъстия и останалите, за да имате достатъчно храна? — попита Страх ме е от мрака.

— Защото още не разбирахме — отвърна Дългата брада. — Имаше толкова неща, за които да мислим, а и стражите ни мушкаха с копията си. Тлъстия говореше за Божеството, а Бръмбара пееше нови и нови песни. И ако някой съзреше истината и я кажеше, Тигровото лице и стражите му го хващаха и го завързваха за скалите при отлив, така че прииждащите води да го удавят.

И парите бяха странно нещо. .Те бяха като песните на Бръмбара. Уж всичко им беше наред, а всъщност не беше, така. ние бавно разбирахме това. Кучешкия зъб започна да си крие Парите. Трупаше ги на голям куп в една сламена колиба, която се пазеше ден и нощ от стражи. И колкото по-голям куп натрупваше той в колибата, толкова по-скъпи ставаха парите, така че човек работеше много по-дълго за един наниз пари, отколкото преди. Пък и непрекъснато се говореше за война с месоядците и Кучешкия зъб, и Тигровото лице напълниха много колиби с царевица, сушена риба, пушено козе месо и сирене. И тези планини от храна стояха натрупани там, а хората нямаха какво да ядат. Но какво значение имаше това? Когато народът възроптаеше много високо, Бръмбара запяваше нова песен, а Тлъстия казваше, че по нареждане на Божеството трябва да избиваме месоядците; Тигровото лице ни повеждаше през вододела да убиваме и да бъдем убити. Аз не ставах за пазач и да лежа и да се угоявам под слънцето, но започнеше ли война, Тигровото лице с радост ме вземаше със себе си. И като изядяхме струпаната в колибите храна, спирахме да се бием и отивахме отново да работим, за да натрупаме нова храна.

— Та вие сте били без ум — каза Бързоходния елен.

— Да, наистина бяхме без ум — съгласи се Дългата брада. — Всичко беше толкова странно. Но веднъж Разцепения нос каза, че нещата не вървят както трябва. Каза, че наистина сме станали по-силни, като сме събрали силите си наедно. И каза също, че е било правилно отначало, още когато образувахме племето си, да отнемаме силата на онези, които вредяха на останалите — разбиваха главите на братята си и крадяха братовите си жени. А сега, каза той, племето ни не ставало по-силно, а ставало по-слабо, защото имало хора с друг вид сила, която пакостяла на племето — хора като Трите крака, който имал силата на земята; или силата на яза като Малкия корем, или силата на козето месо като Свинската челюст. И това, което трябвало да направим, каза Разцепения нос, било да отнемем от тези хора пакостната им сила, да ги накараме да отидат на работа и който не работи, да не му даваме да яде.

Но Бръмбара запя песен за хората като Разцепения нос, които искали да се върнат назад и да заживеят отново по дърветата.