Читаем Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.)) полностью

Вечерта доста се обърка, защото баща ми също пи, и то повече, отколкото го бях виждал да пие друг път, така че накрая Кипа седна в кухнята, хвана се за главата и се завайка. Когато делвата с вино се изпразни, наченаха лековитите вина на баща ми, а като свършиха и те, минаха на обикновена бира, защото Птахор уверяваше, че не бил придирчив.

Разговаряха за времето, когато бяха учили заедно в Дома на живота, припомняха си историйки за учителите и се прегръщаха, клатушкайки се по верандата. Птахор разказваше за опита си като царски трепанатор и заяви, че това е последната област в медицината, на която лекарят би могъл да се посвети, и че мястото й било по-скоро в Дома на смъртта, отколкото в Дома на живота. Но тя била свързана с малко работа, а пък той открай време си бил мързелив, както баща ми, кроткият Сенмут, сигурно добре помнел. С изключение на зъбите, гърлото и ушите, които изисквали свои специалисти, черепът според него бил най-лесен за изучаване и затуй го бил избрал.

— Ако бях по-усърден — продължи той, — щях да стана обикновен честен лекар, за да раздавам живот, а не смърт, когато някой старей или неизлечимо болен омръзне на роднините си. Щях да раздавам живот като теб, приятелю Сенмут. Можеше и по-беден да бъда, ала щях да водя по-достоен и по-здравословен живот.

— Не му вярвайте, момчета — рече баща ми, защото и Тутмос седеше с нас, стиснал чашка вино в ръката си. — За мен е гордост да се наричам приятел на царския трепанатор Птахор — най-способния в професията си в цял Египет. Нали си спомням удивителните отваряния на черепи, с които спаси живота на високопоставени и низши и събуди всеобщо възхищение. Той прогонваше злите духове, дето карат хората да полудяват, и изчистваше кръглите им яйца от мозъка на болните. Благодарните пациенти го възнаграждаваха със злато и сребро, с огърлици и съдове за пиене.

— Но още по-богато ме възнаграждаваха благодарните роднини — добави Птахор с преплитащ се език. — Защото, ако случайно излекувам един на десет, един на петдесет, не, нека кажем един на сто души, толкова по-сигурна е смъртта на останалите. Ти чул ли си поле един фараон да е живял повече от три дни след отваряне на черепа му? Не. Колкото по-богати и по-високопоставени са неизлечимите и умопомрачените, толкова по-скоро ми ги пращат да ги оправя с кремъчния си нож. Ръката ми избавя от страдания, ръката ми раздава наследства, имоти, стада и злато, ръката ми издига фараони на трона. От мен се боят и никой не смее да ми противоречи, защото знам твърде много. Но колкото повече знам, толкова по-голяма става мъката ми. Затуй съм нещастен.

Птахор се разхлипа и избърса носа си в савана на Кипа.

— Ти си беден, но честен, Сенмут — изхълца той. — Затуй те обичам. А пък аз съм богат, ама скапан. Скапан съм като купчина тор, оставена на пътя от някое говедо.

Той сне обшитата си със скъпоценни камъни яка и я сложи на врата на баща ми. Сетне запяха песни, чиито думи не разбирах, ала Тутмос слушаше с интерес и каза, че такива непристойни песни дори във военния дом не се пеели. В кухнята Кипа почна да ридае, а откъм акациевите храсти единият негър се приближи, сграбчи Птахор и понечи да го отнесе в паланкина, защото времето за лягане отдавна беше минало. Птахор обаче се съпротивяваше, хленчеше горко, призоваваше стражите на помощ и викаше, че негърът щял да го убие. Тъй като от баща ми не можеше да се очаква подкрепа, ние с Тутмос заудряхме негъра с пръчки. Сипейки ругатни, той се оттегли разгневено и отведе другаря си заедно с паланкина.

Птахор изля последната бира върху себе си, поиска помада, за да намаже лицето си, и реши да се къпе в езерцето на двора. Тутмос ми подшушна, че най-добре би било да напъхаме старците в леглото. Така баща ми и царският трепанатор се озоваха прегърнати в брачното ложе на Кипа. Заспивайки, те с преплитащ се език продължаваха да се уверяват във вечното си приятелство.

Кипа плачеше, скубеше косите си и посипваше главата си с пепел от пещта. Мен ме тревожеше мисълта какво ще кажат съседите, защото в нощната тишина песните и олелията се бяха разнесли далеч из околността. Тутмос обаче не се притесняваше и твърдеше, че във военния дом и у тях бил виждал по-големи щуротии, когато водачите на колесници си спомняли за миналото и за наказателните експедиции в Сирия и страната Куш. Той дори смяташе, че вечерта е минала чудесно, понеже старците не били поканили да ги забавляват свирачи и танцувачки от увеселителните заведения. След като успя да успокои Кипа, ние криво-ляво разчистихме следите от празненството и отидохме да спим. Слугата остана да хърка под сикомората, а Тутмос легна при мен, прегърна ме и нали беше пийнал от виното, заговори за момичета. Но тъй като бях няколко години по-малък, те не ме интересуваха и аз бързо заспах.

Рано сутринта ме разбуди някаква тупурдия в спалнята. Надникнах и видях, че баща ми — облечен и с яката на Птахор на врата си — продължаваше да спи дълбоко, а Птахор седеше на пода, държеше се за главата и с жален глас се питаше къде ли се намира.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Живая вещь
Живая вещь

«Живая вещь» — это второй роман «Квартета Фредерики», считающегося, пожалуй, главным произведением кавалерственной дамы ордена Британской империи Антонии Сьюзен Байетт. Тетралогия писалась в течение четверти века, и сюжет ее также имеет четвертьвековой охват, причем первые два романа вышли еще до удостоенного Букеровской премии международного бестселлера «Обладать», а третий и четвертый — после. Итак, Фредерика Поттер начинает учиться в Кембридже, неистово жадная до знаний, до самостоятельной, взрослой жизни, до любви, — ровно в тот момент истории, когда традиционно изолированная Британия получает массированную прививку европейской культуры и начинает необратимо меняться. Пока ее старшая сестра Стефани жертвует учебой и научной карьерой ради семьи, а младший брат Маркус оправляется от нервного срыва, Фредерика, в противовес Моне и Малларме, настаивавшим на «счастье постепенного угадывания предмета», предпочитает называть вещи своими именами. И ни Фредерика, ни Стефани, ни Маркус не догадываются, какая в будущем их всех ждет трагедия…Впервые на русском!

Антония Сьюзен Байетт

Историческая проза / Историческая литература / Документальное
Полтава
Полтава

Это был бой, от которого зависело будущее нашего государства. Две славные армии сошлись в смертельной схватке, и гордо взвился над залитым кровью полем российский штандарт, знаменуя победу русского оружия. Это была ПОЛТАВА.Роман Станислава Венгловского посвящён событиям русско-шведской войны, увенчанной победой русского оружия мод Полтавой, где была разбита мощная армия прославленного шведского полководца — короля Карла XII. Яркая и выпуклая обрисовка характеров главных (Петра I, Мазепы, Карла XII) и второстепенных героев, малоизвестные исторические сведения и тщательно разработанная повествовательная интрига делают ромам не только содержательным, но и крайне увлекательным чтением.

Александр Сергеевич Пушкин , Г. А. В. Траугот , Георгий Петрович Шторм , Станислав Антонович Венгловский

Проза для детей / Поэзия / Классическая русская поэзия / Проза / Историческая проза / Стихи и поэзия