Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

След като почисти повърхността на черепа, Птахор показа на всички мястото, където костта се беше строшила навътре. С помощта на пробой, трион и клещи той направи голям колкото длан отвор и отново показа на всички съсиреците кръв, образували се между белите гънки на мозъка. Извънредно внимателно парченце по парченце той отстрани съсиреците и извади едно късче кост, проникнало в мозъчното вещество. Операцията продължи доста дълго, така че всеки ученик можа да проследи начина му на работа и да запомни добре как изглежда живият мозък. След туй Птахор сложи върху отвора почистена на пламък сребърна плочка, която междувременно бе приготвена с подходяща големина и форма, и с малки пирончета я прикрепи плътно към черепа. Като заши кожата и превърза раната, той каза да събудят пациента. Бедният отдавна беше загубил съзнание.

Робът беше развързан, в устата му наляха вино и му дадоха да помирише силно действуващи лекарства. След миг той седна и почна да ругае. Беше станало чудо, в което човек едва ли щеше да повярва, ако не го видеше сам — та нали преди трепанацията робът беше ням и не можеше да движи крайниците си! Този път не се наложи да питам защо, тъй като Птахор сам обясни, че проникналото в мозъка късче кост и съсиреците кръв са предизвикали появата на тези видими признаци.

— Ако до три дни не умре — подчерта Птахор, — ще го смятаме за излекуван, а след две седмици ще може да напердаши оня, дето го е цапардосал с камък по главата. Но не ми се вярва да умре.

После той любезно благодари на всички, които му бяха помагали. Мен също ме спомена, макар само да му бях подавал необходимите инструменти. Аз изобщо не бях отгатнал намерението му, когато ми възложи тази задача — пъхвайки абаносовото сандъче в ръката ми, той в същото време ме беше избрал за свой помощник в палата на фараона. Сега вече при две операции му бях подавал инструментите и следователно бях специалист, който при трепанации щеше да му бъде по-полезен, отколкото царските лекари. Но това още не ми беше известно и затуй невероятно много се изненадах, когато каза:

— Май че е време да се заемем с черепа на фараона. Ти готов ли си, Синухе?

И така, загърнат с простата си лекарска мантия, аз се настаних до Птахор в царския паланкин. Кръвоспирателят трябваше да се задоволи с мястото върху дръжката на носилката и робите на фараона ни понесоха бежешком към кея. Те тичаха толкова равномерно, че паланкинът дори не се люлееше. На брега ни очакваше разкошният кораб на фараона. Гребците бяха подбрани роби, гребяха ритмично и корабът сякаш не плуваше, а летеше над водата. От царския пристан бързо ни отнесоха в златния палат. Тази припряност никак не ме учудваше, защото по улиците на Тива вече маршируваха войници, портите се затваряха, продавачите прибираха стоката в складовете си и заключваха врати и кепенци. Всичко това ми даваше да разбера, че великият фараон беше на смъртно легло.

Трета книга Шеметът на Тива

1

Пред стените на палата се бяха стекли както високопоставени, така и обикновени хора, а край забранения бряг също гъмжеше от богаташки дървени ладии с гребци и бедняшки тръстикови лодки, намазани с катран. Щом се появихме, сред тълпата като клокочене на далечна река се разнесе шепот и вестта за пристигането на царския трепанатор тръгна от уста на уста. Хората вдигаха ръце в знак на скръб и по пътя ни до палата около нас се раздаваха горестни стонове и вопли, защото всички знаеха, че след отваряне на черепа му никой фараон не е доживявал до трета зора.

През лилиевата порта ни въведоха в преддверието на царските покои. Знатни придворни ни посрещнаха и като слуги се покланяха доземи пред Птахор и пред мен, понеже в ръцете си носехме смъртта. Предоставиха ни стая, временно пригодена за умивалня, но след като размени няколко думи с придворния лекар, Птахор просто вдигна ръце в скръбен жест и равнодушно пристъпи към процедурите на измиването. Следвани от носачите на свещения огън, ние минахме през бляскавите покои и влязохме в царската спалня.

Великият фараон лежеше под златен балдахин. Леглото му се опираше върху гърбовете на лъвски фигури, а колоните му изобразяваха боговете закрилници на фараона. Снел всичките си царски инсигнии, той лежеше гол, с подпухнало тяло, изнемощял и в безсъзнание. Измършавялата му старческа глава беше клюмнала настрани, дишаше тежко и от ъгъла на обезсилената му уста се стичаше лига. Земното могъщество и земната слава бяха толкова мимолетни и тленни, че фараонът не се различаваше от който и да било умиращ старец в приемната зала към Дома на живота. Но по стените наоколо той продължаваше да се носи в царската си колесница, теглена от украсени с пера коне, силната му ръка опъваше лъка и лъвове рухваха, пронизани от стрелите му. Стените на спалнята сияеха в червено, златисто и синьо, а подът беше украсен с плуващи риби, с диви патици в устремен полет и с полюшвани от вятъра тръстики.