Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

Платих на кръчмаря с едната гривна и му рекох да се отнася с нея внимателно, защото още е мокра от урината на една бременна. Шегата ми се стори много забавна, кръчмарят също се разсмя и ми върна шепа щемпелувани късчета сребро, така че можах да възнаградя и роба. Той ми се поклони до земята, а кръчмарят ни изпрати до вратата и ме подкани да не забравям „Сирийската делва“. Увери ме също, че познавал много млади и непринудени момичета, които на драго сърце щели да се запознаят с мен, ако им занеса от неговото вино. Но Тутмос вметна, че още дядо му бил спал със същите сирийки и затуй по-добре е човек да ги нарича бабички, а не сестрици. Какви шегобийци бе направило виното от нас!

Слънцето беше залязло, разхождахме се по улиците и аз изучавах онази Тива, която не знае що е нощ — уредниците на забавления се бяха постарали нощта в пищния им квартал да бъде светла като ден. Пред увеселителните заведения пламтяха факли, а върху стълбовете по уличните ъгли горяха лампи. Роби носеха паланкини на бегом и виковете на слугите пред тях се смесваха с долитащата от сградите музика и с крясъка на пияните. Надникнахме през вратата на една кушитска пивница — негри удряха с ръце и палки по тамтамите си, чийто страхотен тътен огласяше цялата околност. В надпревара с тях звучеше писъкът на първобитната сирийска музика. От нея непривикналото ухо изпитваше болка, но ритъмът й беше завладяващ и караше кръвта да кипне.

Никога дотогава не бях ходил в публичен дом и малко се боях, когато Тутмос ме заведе в „Котката и гроздето“. Беше малка чиста къща с меки постелки за сядане и приятно жълто осветление. Млади, според мен хубави момичета с начервени длани пляскаха в такт с флейтите и струнните инструменти. Когато музиката спря, те седнаха до нас и помолиха да ги почерпя с вино, защото гърлата им били сухи като слама. Музиката отново засвири и две голи танцьорки заиграха сложен, изискваш, много умение танц, който следях с голям интерес. Като лекар, бях свикнал да гледам голи женски тела, само че техните гърди, малки кореми и бедра не се бяха движили така примамливо, както тези.

Но от музиката в мен пак се надигна тъга и копнеж по непознатото, което ме привличаше. Едно от момичетата сложи ръката си в моята, притисна се до мен и каза, че съм имал поглед на мъдрец. Ала нейните очи не бяха зелени като Нил по време на летния зной, нито дрехата й беше от царски лен, макар че не покриваше гърдите й. Затуй пиех вино, не я поглеждах в очите и нямах желание ни да я наричам сестрица, ни да се забавлявам с нея. И нищо чудно, че последното, което си спомням и отнесох от публичния дом, беше злостният ритник на негъра и цицината на главата ми, когато се търколих по стълбите. Стана точно така, както беше предсказала майка ми Кипа — лежах край уличния ъгъл без късче мед в джоба, с раздърпана наметка и цицина на главата. Тутмос подложи силното си рамо да се облегна и ме отведе на кея, където утолих жаждата си с вода от Нил и се измих.

На сутринта пристигнах в Дома на живота с подпухнали очи, с болезнен оток на главата, с мръсна наметка и без ни най-малкото желание да питам „защо?“. Трябваше да дежуря в отделението за глухи и страдащи от ушни болести. Поизчистих се набързо, навлякох бялата лекарска мантия и поех натам. Обаче в коридора ме срещна моят учител и попечител, огледа ме и почна да ме укорява с думи, които бях чел и знаех наизуст.

— Какво ще излезе от теб — гълчеше той, — щом скиташ нощем като сомнамбул и не знаеш да пиеш с мярка? Какво ще излезе от теб, щом си пилееш времето в публични домове и хлопаш с тояга по делвите, та да се плашат хората? Какво ще излезе от теб, щом се биеш люто и удряш на бяг пред стражите?

Като изпълни дълга си, той се подсмихна и въздъхна облекчено, заведе ме в стаята си и ми даде да пия лек за прочистване на стомаха. Почувствувах се по-добре и разбрах, че в Дома на живота виното и публичните домове не са забранени, стига да не се задава въпросът „защо?“.

6

Така шеметът на Тива проникна и в моята кръв, нощта започна да ме привлича повече от деня, трептящият пламък на факлите — повече от слънчевата светлина, сирийската музика — повече от стенанията на болните, шепотът на хубавите момичета — повече от старинните знаци на пожълтелите папируси. И никой за нищо не ме упрекваше, щом си гледах работата в Дома на живота, щом си вземах изпитите и ръката ми не губеше сигурността си. Всичко това беше част от живота на ръкоположения — малцина имаха средства да свият собствено гнездо и да се оженят, преди да са завършили учението. Ето защо учителите ми даваха да разбера, че най-добре е да се поотракам, да не изтезавам тялото си и да дам воля на сърцето си. Независимо от това аз все още не бях се докосвал до жена, макар да бях доста сигурен, че женските обятия не изгарят като огън.