Съкровището в Сребърното езеро

— А нима самият Голям вълк не е сляп? Изглежда, че не може да види конете ни. Нима те са били някога собственост на юта? Между тях има и едно муле. И то ли е откраднато от юта? Как е възможно Големия вълк да ни мисли за конекрадци? Нека погледне черния ми жребец! Имали ли са юта някога такова животно? То е от онази порода, която се отглежда само за Винету, великия вожд на апачите, и за неговите приятели. Нека воините на юта чуят дали името ми е име на куче. Бледоликите ме наричат Олд Шетърхенд; на езика на юта това име означава Покай Му — Убиващата ръка.

Вождът не отговори веднага и настъпилата тишина трая няколко минути. Това беше сигурен признак, че името на ловеца е направило силно впечатление. След като изминаха няколко минути, гласът на Големия вълк се разнесе отново.

— Бледоликият се представя за Олд Шетърхенд, но ние не му вярваме. Олд Шетърхенд е безстрашен, а на тебе страхът ти е отнел смелостта да се покажеш пред нас.

— Ако всичко това е вярно, тогава воините на юта се страхуват повече от мене, защото са се скрили заедно с тебе само от четирима мъже. А аз ще ти докажа, че не знам що е страх. Сега ще ме видите. — Той се измъкна от скривалището си и се изкачи на най-високата скала, огледа се бавно наоколо, като стоеше така отпуснато и безгрижно, сякаш никакви пушки не го заплашваха с куршумите си.

— Инг Покай Му, инг Покай Му, хау! — разнесоха се няколко силни гласа. — Той е „Убиващата ръка“, той е „Убиващата ръка“ наистина!

Уестманът продължи да стои безстрашно и извика на вожда:

— Чу ли как твоите воини доказаха кой съм? Сега вярваш ли, че аз съм наистина Олд Шетърхенд?

— Вярвам ти. Смелостта ти е голяма. Куршумите ни стигат много по-надалеч, отколкото си застанал. Колко Лесно може да изгърми някоя наша пушка!

— Но няма да стане, защото воините на юта са храбреци, а не убийци. А освен това, ако ме убиете, за моята смърт ще ви бъде жестоко отмъстено.

— Не се боим от никакво отмъщение!

— Но то ще ви настигне навсякъде и ще ви унищожи, без да ви пита дали се боите от него, или не. Аз изпълних желанието на Големия вълк и му се показах. Защо самият той се крие все още? Страх ли го е, или мисли, че съм подъл убиец, който иска да го застреля?

— Вождът на юта не се бои. Той знае, че Олд Шетърхенд прибягва до оръжието си само когато е нападнат; сега ще се покаже.

Той излезе иззад дървото, така че цялата му великанска фигура можеше да се види.

— Сега доволен ли е Олд Шетърхенд? — попита той.

— Не. Бих искал да говоря с тебе по-отблизо, за да чуя по-добре желанията ви. Приближи се на половината разстояние между нас, аз ще сляза от скалите и ще дойда при теб. Там ще седнем заедно да се съвещаваме, както подобава на двама достойни воини и вождове.

— А не е ли по-добре ти да дойдеш при нас?

— Не, и единият, и другият трябва да покажат взаимното си уважение, като изминат един срещу друг еднакво разстояние.

— Но в такъв случай на поляната ще бъда изложен на изстрелите на твоите хора.

— Давам ти дума, че няма да ти се случи нищо лошо. Моите хора биха стреляли само ако воините ти ми изпратят някой куршум. В такъв случай ти наистина ще бъдеш загубен.

— Щом Олд Шетърхенд дава думата си, тогава съм спокоен, той държи на нея като на най-свята клетва. Ще дойда. А какво оръжие ще носи белият ловец?

— Ще оставя тук всичките си оръжия, но ти си свободен да правиш каквото пожелаеш.

— Големия вълк ще покаже, че има не по-малко смелост и доверие. Слез от скалите!

Вождът остави всичките си оръжия в тревата, където стоеше и зачака Олд Шетърхенд на уговореното място.

— Рискът е твърде голям — предупреди Джими ловеца. — Убеден ли си, че не те заплашва опасност?

— Да. Ако преди да дойде на уговореното място, вождът се бе оттеглил назад, за да се съвещава с хората си и да им даде някакво нареждане или някакъв знак, то аз естествено не бих му имал никакво доверие. Но тъй като не предприе нищо подобно, мисля, че мога да му се доверя.

— А ние какво да правим през това време?

— Нищо. Скришом ще държите пушките си насочени към него и ще го застреляте веднага, ако бъда нападнат.

Той слезе от скалите и се отправи към индианеца. Когато стигна до него, му подаде ръка и каза:

— Не бях виждал досега Големия вълк, но често съм слушал за него — знам, че е най-мъдрият в света на племето си и най-смелият по време на битките. Радвам се да видя лицето му и да го поздравя като приятел. .

Индианецът не обърна внимание на ръката на белия, огледа фигурата и лицето му с изпитателен поглед и посочи към земята:

— Да седнем! Воините на юта бяха принудени да изровят бойните секири срещу бледоликите и затова не съществува нито един-единствен бледолик, когото мога да поздравя като приятел.