Съкровището в Сребърното езеро

Белите току-що се бяха нахранили. Хобъл Франк тикна ловджийския нож в колана си и каза на английски, за да може да бъде разбран и от двамата новодошли:

— Наядохме се и конете ни си отпочинаха; сега можем пак да тръгваме, за да стигнем до нашата цел още преди настъпването на нощта.

— Да — съгласи се Джими. — Но първо би трябвало да се запознаем и да разберем кой накъде отива.

— Имате право — кимна Кнокс. — Бихте ли ми казали коя е вашата цел за днес?

— Отиваме към Еленовите планини.

— И ние. Това е чудесно съвпадение. Можем да яздим заедно. Олд Шетърхенд мълчеше. Той направи скришом знак на Джими да продължи разговора, защото искаше да се намеси едва когато сметнеше, че е настъпил подходящ момент.

— Нямам нищо против — отвърна дебелият. — Но накъде ще се отправите след това?

— Още не сме решили. Може би ще отидем към Грийн Ривър, за да ловуваме бобри.

— Едва ли ще намерите там много бобри. Който иска да лови дебелоопашатковци, трябва да отиде още по-далеч на север. В такъв случай сте трапери, ловци на бобри?

— Да. Казвам се Кнокс, а моят спътник — Хилтън.

— Но къде са вашите боброви примки, мастър Кнокс, без които няма да уловите нищо?

— Откраднаха ни ги долу, край реката Сан Хуан; крадците бяха може би индианци. Надяваме се да срещнем някое поселище, където ще можем да си купим примки. Значи сте на мнение, че можем да се присъединим към вас поне до Еленовите планини?

— Нямам нищо против, ако спътниците ми са съгласни.

— Чудесно, мастър! Може би ще ни кажете имената си!

— Защо да не ви ги кажем? Наричат ме Дебелия Джими, а моят съсед вдясно е…

— Вероятно Дългия Дейви? — прекъсна го бързо Кнокс.

— Да. Досетихте се, нали?

— Разбира се! Вие двамата сте известни надлъж и нашир и където се намира Дебелия Джими, там няма нужда дълго да търсиш Дългия Дейви. А дребният мастър от лявата ви страна?

— Наричаме го Хобъл Франк; чудесна личност, която тепърва ще можете да опознаете.

Франк отправи сърдечен и признателен поглед към Джими, който продължи:

— А последното име, което остана да чуете, сигурно ви е много по-добре познато, отколкото моето. Смятам, че сте чували за Олд Шетърхенд. .

— Олд Шетърхенд? — извика Кнокс силно зарадван. — Наистина ли? Вярно ли е, сър, че вие сте Олд Шетърхенд? Ако е така, позволете ми да ви кажа, че се радвам много да се запозная с вас, сър!

При тези думи той подаде ръка на ловеца и същевременно хвърли на Хилтън поглед, който означаваше: „Радвай се, защото сега сме в безопасност!“ Но Олд Шетърхенд се направи, че не забелязва протегнатата му ръка, и отвърна студено:

— Наистина ли се радвате? Жалко, че не споделям радостта ви.

— Защо, сър?

— Защото сте хора, на които човек изобщо не може да се зарадва.

— Какво искате да кажете? — попита Кнокс, съвсем смаян от тази откровеност. — Предполагам, че се шегувате, сър? !

— Говоря сериозно. И двамата сте лъжци, ако не и нещо по-лошо.

— Охо! Да не мислите, че ще преглъщаме спокойно такива обиди?

— Точно така мисля; та какво друго ви остава да правите?

— Да не би да ни познавате?

— Не. Не би било особена чест за мене.

— Сър, ставате все по-безочлив. Докажете, ако можете, че сме лъжци!

— Защо да не ви докажа! — отвърна Олд Шетърхенд безразлично.

— Казвате, че долу край Сан Хуан сте поставяли примките си. А кога е било това?

— Преди четири дни.

— Значи идвате направо оттам?

— Да.

— Би трябвало да сте дошли от юг, а това не е вярно. Дойдохте тук малко след нас и ние щяхме да ви забележим в откритата прерия. На север обаче гората се вклинява доста навътре в прерията и сигурно сте се намирали зад нея, когато огледах прерията за последен път, преди да тръгнем по горската пътека. Дошли сте от север, а не от юг.

— Но, сър, казах ви истината. Не сте ни забелязали.

— Аз ли не съм ви видял? Ако имах толкова лошо зрение, досега щях да загина хиляди пъти. Не, не можете да ме метнете! А ето и следващия ми въпрос: къде ви са седлата и юздите?

— Откраднаха ни ги!

— Човече, не ме смятайте за някой глупав хлапак! — изсмя се Олд Шетърхенд презрително. — Да не би да сте оставили седлата и юздите на конете във водата при бобровите примки, та са ви ги откраднали заедно? Кой ловец сваля оглавника на коня си? А откъде имате тези индиански юзди?

— Купихме ги от един индианец.

— А може би и конете сте купили от него?

— Не — отвърна Кнокс, който разбра, че е безсмислено да поддържа и тази дръзка лъжа.

— Значи индианците юта са започнали да търгуват и с конски оглавници! Не бях чувал досега подобно нещо. А откъде взехте конете?

— Купихме ги във форт Дожд.

— Толкова далеч оттук? Обзалагам се, че тези коне са прекарали последните седмици само на изобилна паша. Един кон, който е носил ездач на гърба си от форт Дожд дотук, изглежда съвсем иначе. А защо вашите коне не са подковани?

— Трябва да попитате търговеца, който ни ги продаде.

— Глупости! Търговеца! Тези коне са крадени!

— Сър! — извика Кнокс, като хвана дръжката на ножа си. И ръката на Хилтън се насочи към пояса му.

— Оставете си ножовете на мира, иначе ще ви пребия! — заплаши ги Олд Шетърхенд.

— Мислите ли, че не виждам индианската дресировка на конете?