Съкровището в Сребърното езеро

— Не, аз ще ти кажа истинската причина. Ти мислиш, че съм по-сръчен и по-повратлив от теб, но не и по-силен. Чрез връзването ни с ласо се надяваш да премахнеш моето преимущество. Но нека бъде тъй! Все ми е едно. С какви оръжия ще се бием?

— Всеки ще получи нож в лявата си ръка и томахок в дясната. Ще се бием с тези оръжия, докато един от нас падне мъртъв.

Беше ясно, че вождът е избрал този начин на борба, защото мислеше, че така ще получи превъзходство над белия. Но ловецът заяви спокойно:

— Съгласен съм.

— Виж най-напред силата ми!

Вождът се приближи към един от големите камъни, вдигна го над главата си и отново го пусна на земята. Той притежаваше невероятна физическа сила и беше уверен, че белият не ще може да последва примера му. Наоколо от индианските гърла се разнесе едно „у ф“, което изразяваше задоволство.

— Силен мъж си — каза Олд Шетърхенд, — и се надявам, че ще разчиташ сам на себе си в тази борба!

— Така и ще направи Големия вълк. Та кой ще му помогне?

— Твоите воини. Изглежда, те все пак не изключват възможността да те победя. Защо са се въоръжили, сякаш отиват на битка?

— А твоите спътници не са ли въоръжени?

— Въоръжени са. Но ние ще отнесем всички наши оръжия във вигвама, който сте ни отстъпили. Ще покажеш ли, че и ти си смел?

— Нима искаш да обидиш Овутс Ават? — извика червенокожият гневно. — Той не се нуждае от помощта на други. Неговите воини ще отнесат всички свои оръжия във вигвамите си, ако и твоите приятели сторят същото.

— Добре! Съгласни сме. Аз ще задържа само ножа си.

Олд Шетърхенд даде пушката си на Хобъл Франк. Джими и Дейви последваха примера му. Същевременно той каза на Франк на немски език:

— Само привидно ще отнесеш оръжието във вигвама и когато никой не гледа натам, отново ще го измъкнеш навън под задната стена на вигвама. Няма да се връщаш. Всички ще гледат борбата и няма да забележат, че те няма. Ще пропълзиш под задната стена на вигвама и ще приготвиш конете ни за път.

Хобъл Франк се отдалечи. По заповед на вожда всички индианци дадоха оръжията си на жените да ги отнесат в шатрите. Вождът разголи горната част на тялото си, за да не му пречат дрехите. Олд Шетърхенд не последва примера му. Може би после с обличането си щеше да изгуби ценно време, което можеше да се окаже съдбоносно. Жените бързо се върнаха, за да не пропуснат нищо от зрелището. Погледите на всички бяха насочени към центъра на кръга и никой не обърна внимание на дребния саксонец.

— Сега желанието ти е изпълнено — каза Големия вълк. — Ще започваме ли?

— Най-напред един въпрос. Какво ще стане с моите спътници, ако ме убиеш?

— Ще бъдат наши пленници.

— Но нали победиха и са свободни да отидат накъдето пожелаят?

— Ще бъдат свободни, но на първо време ще останат при нас като заложници.

— Но това е против споразумението ни. Смятам обаче, че няма никакъв смисъл да си хабя повече думите. А какво ще стане, в случай, че те убия?

— Няма да има такъв случай — махна индианецът гордо с ръка.

— Все пак трябва да го предвидим като една възможност.

— Е, добре! Ако ме победиш, всички сте свободни.

— А никой ли няма да се опита да ни задържи?

— Абсолютно никой!

— Удовлетворен съм и можем да започваме.

— Да, нека започваме! Трябва да ни вържат. Ето ти един томахок.

Бяха оставени два томахока. Вождът, който, разбира се, беше въоръжен също така Със собствения си нож, взе един от томахоките и го подаде на Олд Шетърхенд. Белият го разгледа и после го запрати високо и далече зад кръга от зрители.

— Какво правиш? — попита Големия вълк учудено.

— Хвърлям томахока, защото нищо не струва. Както виждам, твоят е изработен превъзходно. Но другият би се строшил в ръката ми още при първия удар.

Въпреки дебелия слой боя, който покриваше лицето на вожда, можеше да се забележи подигравателния му израз, когато каза:

— Никой не ти забрани да хвърлиш томахока. Но никой няма да ти даде друг.

— Не ми и трябва. Ще се бия само с ножа си, на него мога да разчитам. .

— Уф! Да не си полудял? Първият удар на томахока ми ще те погуби. Овутс Ават има сега нож и томахок, а освен това ти не си толкова силен като него.

Олд Шетърхенд се наведе и хвана камъка, който преди малко бе вдигнат от Големия вълк, изтегли го първо на височината на пояса си, после го изтласка над главата си, задържа го малко, след което го запрати на около девет-десет крачки от себе си.

— Опитай се да направиш същото! — извика той на индианеца.

— Уф, уф, уф! — чуха се наоколо викове. Вождът не отговори веднага. Погледът му зашари от ловеца към камъка и после от камъка пак към белия. Беше изненадан и едва след известно време отново се чу гласът му:

— Да не мислиш, че ще изплашиш вожда? Не се самозалъгвай! Той ще те убие и ще вземе скалпа ти, ако ще борбата да трае и до довечера. Вържете ни с ласата!