Съкровището в Сребърното езеро

— Какво мислиш за него? — попита Олд Шетърхенд.

— Прилича ми на един от онези глупаци, които наскачали в пропастта, изпълнена с мъгла като мислили, че е памук — каза дребният ловец. — Що се отнася до краката, той ме превъзхожда трикратно. Но що се отнася до главата, смятам, че моето превъзходство е същото. Нека най-напред се опитаме да разберем какво разстояние ще пробягаме. Може би ще тичам с главата си по-добре и по-бързо, отколкото той с краката си.

Олд Шетърхенд се обърна отново към вожда:

— Решено ли е вече, къде ще се състои надбягването на живот и смърт?

— Да. Ела, Овутс Ават ще ти покаже!

Олд Шетърхенд и Хобъл Франк го последваха през кръга от индианци. Скачащия елен остана на мястото си. Той вече знаеше докъде щяха да бягат. Вождът посочи на юг и каза:

— Виждаш ли дървото, което се издига по средата на разстоянието между нас и гората?

— Да.

— Ще тичат до него. Победител ще бъде този, който обиколи три пъти около дървото и се върне първи тук.

Хобъл Франк измери разстоянието на око, а след това и цялата околност, разположена на юг, и после каза на английски език, който говореше, разбира се, правилно, без никакъв диалект: (горната забележка се явява необходима за обяснение на диалектната и литературната реч на Франк. Той говори литературно само когато се изразява на английски. Б. пр.)

— Надявам се, че и двете страни са длъжни да бъдат честни!

— Да не би да искаш да кажеш, че от нас може да се очаква измама? — попита вождът остро.

— Да.

— Искаш ли да те смачка Големия вълк?

— Опитай се! Куршумът на моя револвер ще бъде по-бърз от ръката ти. Не се ли обърна преди малко Големия крак, въпреки че бе забранено? Честно ли беше?

— То не беше нечестно, а хитро.

— Аха! Значи такива хитрости са позволени?

Вождът се замисли. Ако кажеше да, тогава щеше да оправдае поведението на Големия крак, а може би щеше да даде възможност и на Скачащия елен да се възползва от някоя хитрост. Тези бели умееха да постигат повече, отколкото можеше да се очаква. Може би и това дребно човече бе някой добър бегач. Ето защо не беше излишно да се остави някоя вратичка и за червенокожия. Затова вождът отвърна:

— Хитростта не е измама. Защо да бъде забранена?

— Добре, аз съм съгласен и съм готов да започна надбягването. Откъде тръгваме?

— Ще забием в земята копие. Оттам ще започне и там ще завърши бягането.

Големия вълк се отдалечи за малко и белите останаха сами.

— Навярно имаш някаква идея? — попита Олд Шетърхенд.

— Да. Личи ли ми?

— Разбира се, нали виждам самодоволната ти физиономия.

— Да се спукаш от смях. Вождът искаше да ми навреди с неговата хитрост, а става тъкмо обратното — прави ми огромна услуга.

— Как така?

— Сега ще чуете. Що за дърво е онова, около което ще трябва да обикаляме три пъти?

— Прилича ми на бук.

— А сега погледнете малко наляво! Там расте друго дърво, но се намира почти на два пъти по-голямо разстояние. Какво е то?

— Бор.

— Добре. А накъде трябваше да бягаме?

— Към бука.

— Но аз ще тичам право към бора. ; — Да не си откачил?

— Не. С главата си ще тичам към бука, а с краката си към бора, въпреки че до него разстоянието е почти двойно.

— Но защо?

— Ще разберете по-късно и ще има да се радвате. Струва ми се, че няма да се излъжа в очакванията си. Щом погледна фасадата на Скачащия елен, всяко заблуждение ми изглежда изключено.

— Франк, бъди предпазлив! Става въпрос за живота ти!

— Ами, ако се отнасяше само до живота ми, нямаше защо да се напрягам толкова. Ако ме победят, пак ще остана жив. Големия крак и Червената риба трябва всъщност да умрат, а ти сигурно ще пратиш вожда на земята. Би могло да бъда разменен срещу тримата. Ето защо не се страхувам за живота си. Но освен това става дума за честта ми. Нима може да пише в историята на четвъртата четвърт от деветнадесетия век, че аз, Хобъл Франк от Морицбург, съм бил надбяган от този индианец с овча физиономия? Няма да допусна такова нещо.

— Но обясни ми поне, какво намерение имаш. Може би ще мога да ти дам добър съвет!

— Почтено благодаря! Сам си дадох вече съвет и искам сам да си използвам изобретението. Само едно искам да ми кажеш: как е думата „бор“ на езика на юта?

— Овомб.

— Овомб? Странно наименование! А как ще бъде краткото изречение: „към онзи бор“?

— Инч овомб.

— Та то е още по-кратко, само две думи. Няма да ги забравя.

— Какво общо има това „инч овомб“ с плана ти?

— Туй изречение е пътеводната звезда в моя маратон. Но сега мълчете! Вождът идва!

Големия вълк се приближи отново. Заби едно копие в меката тревиста земя и заяви, че бягането започвало веднага. Франк свали всичките си дрехи, освен панталона. Скачащия елен носеше само една кожена престилчица. Той огледа противника си с такъв израз на лицето, който трябваше да изразява презрение, но всъщност беше олицетворение на глупостта.

— Франк, напрегни всички сили! — предупреди го Джими. — Спомни си, че Дейви и аз победихме!

— Само не ми хленчи! — успокои го Франк. — В случай че още не знаеш дали имам крака, или не, сега ще видиш как ще се размахват като крила на пеперуда.