Съкровището в Сребърното езеро

Бяха белите. Отправиха се към горния край на езерото: следователно се стремяха да достигнат потока и да продължат нагоре по него.

— Нека Олд Файерхенд ме последва! — отсече Винету. — Другите мои бели братя трябва да навлязат бързо с конете навътре в гората и да чакат там, докато се върнем. Нека вземат и нашите коне.

Двамата продължиха по високия бряг на потока, прикривайки се зад дърветата, докато стигнаха до едно място, откъдето можеха да наблюдават целия лагер, без самите те да бъдат забелязани. Там спряха.

Олд Шетърхенд се приближаваше бързо. Той и спътниците му се придържаха близо до водата, следователно яздеха долу, докато апачът и Олд Файерхенд се намираха високо горе. Изведнъж отгоре се разнесе глас:

— Уф! Нека моите бели братя спрат! Четиримата опънаха поводите на конете си и погледнаха нагоре.

— Винету, Винету! — извикаха те едновременно.

— Да, тук е Винету — отвърна апачът, — а до мен стои още един приятел на моите бели братя. — Той накара грамадния ловец да се покаже. .

— Олд Файерхенд! — извика учудено Олд Шетърхенд. — Ти тука? Каква радостна изненада! Сами ли сте двамата?

— Не. С нас са около четиридесет ловци и рафтъри. Ще намериш добри познати между нас. Но сега нямаме време за разказване.

— Към Сребърното езеро ли отивате?

— Да. Тъй се уговорихме с Винету.

— Чудесно. А сега препускайте по-нататък! Щом преследвачите ви минат оттук, ще ги последваме и те ще се окажат помежду ни.

— Великолепно! — извика Олд Шетърхенд. — Какво щастие, че ви срещаме тук! Вижда ли се отгоре лагерът?

— Да.

— Тогава внимавайте да не бъдем изненадани. Искам да ви съобщя най-важното.

Той разказа всичко колкото се можеше по-накратко, след което се обади Винету:

— Моят брат Шарли познава дълбоката клисура, която бледоликите наричат Найт Каньон. Оттука може да се стигне до нея за пет часа; в средата си тя се разширява, образувайки кръгло място, обградено с високи стени, които сякаш стигат до небето. Спомня ли си Олд Шетърхенд това място?

— Разбира се.

— Нека моят брат язди дотам. Нека заеме позиция отвъд разширението на каньона. Там проходът е толкова тесен, че двама ездачи ще се разминат с мъка. Той сам би могъл да задържи с карабината си „Хенри“ стотици юта. Когато отрядът преследвачи стигне до това място, няма да може да продължи напред, но няма да може и да се върне, защото ние ще бъдем по петите им.

— Добре, ще последваме съвета ти. Но преди всичко искам да знам защо сте се отправили към Сребърното езеро с такава голяма група?

— Ще ти обясня — отговори Олд Файерхенд. — Горе се намира богата сребърна мина, но в една толкова безводна местност, че експлоатацията й е направо невъзможна, ако не успеем да намерим вода. Тогава ми дойде мисълта да се опитам да прокарам вода от Сребърното езеро. Ако това ни се удаде, мината ще ни донесе милиони. Със себе си водя инженер, който ще огледа въпроса от техническата му страна, и в случай че оценката му е положителна, ще се заеме с изпълнението на проекта.

По лицето на Олд Шетърхенд пробягна лека усмивка, когато подхвърли думите:

— Мина ли? А кой я е открил?

— Аз самият участвувах в откриването й.

— Хмм! Ако отведете водите на езерото към тази мина ще улучите с един куршум два заека! На дъното на езерото има такива съкровища, в сравнение с които вашата сребърна мина е съвсем нищожна.

— Ах! Съкровището в Сребърното езеро ли имаш предвид? Какво знаеш за него?

— Повече, отколкото си мислиш. Ще научиш по-късно. Но и ти самият спомена съкровището. От кого си чул за него?

— От… е, ще трябва и аз да ти разказвам после. Тръгвайте! Виждам, че от лагера излизат индианци на коне.

— Колко са?

— Петима.

— Pshaw! Няма защо да се страхуваме От тях. Сигурно е само челната група, която не бива да ни изпуска из очи. Главният отряд ще последва скоро. И така — напред! Довиждане в Найт Каньон!

Олд Шетърхенд пришпори своя Хататитла и скоро изчезна с тримата си другари. Олд Файерхенд и Винету залегнаха, за да наблюдават петимата юта. Те наближиха и отминаха, като погледите им бяха отправени зорко напред и към земята.

Сега двамата се върнаха при спътниците си. Останалите се бяха оттеглили навътре в гората и се намираха близо до мястото, където потокът се вливаше в езерото. Олд Файерхенд се канеше да им разкаже за какво бяха говорили с Олд Шетърхенд, когато погледът му забеляза няколко индианки, които се приближаваха към брега на езерото. Носеха различни риболовни принадлежности. С един многозначителен жест той ги посочи на Винету.

Жените наближаваха все повече, явно нямаше да ловят риба в езерото, а в устието на потока. Насядаха на това място една до друга, хвърлиха въдиците във водата и започнаха да приказват. Изглежда, и през ум не им минаваше, че въдичарят не бива да говори. Винету се запромъква безшумно към тях и се скри зад храстите, до които седяха и те. Той остана там около четвърт час, а после се върна и каза: