Съкровището в Сребърното езеро

За съжаление не го споменаха. Както изглежда, възнамеряват да вземат със себе си чернобрадия и Леля Дрол. Така здраво са се сприятелили, че са наели съседни кабини за спане. В номер едно ще спи инженерът, номер две взе Олд Файерхенд, номер три Том, номер четири — Леля Дрол, и номер пет — малкият Фред.

— Кой е той?

— Момчето, което пристигна с Лелята.

— Негов син ли е?

— Доколкото разбрах, не е.

— Как му е фамилното име и защо е тръгнал с Дрол?

— За това не стана дума.

— Къде се намират кабините от едно до пет, отляво или отдясно?

— Оттук погледнато, са вляво. Дъщерята на инженера ще спи естествено в дамска каюта.

— Понеже се припознах в тези хора, съвсем ми е безразлично къде ще лежат и къде ще спят. Впрочем не им завиждам за тесните кабини, където ще се задушат, докато ние тук на откритата палуба имаме свеж въздух колкото си искаме!

— Well! Но и въздухът в каютите не е лош, защото на прозорците има поставен тюл. Най-зле сме ние. И когато не работим през нощта, трябва да спим долу. — Той, посочи към един люк, разположен наблизо, който водеше под палубата, — а ако боцманът ни разреши да си легнем на палубата при другите пътници, това е вече висше благоволение. През тесния люк чистият въздух изобщо не стига до долу, а от трюма излиза плесенясал въздух. През топлите дни човек може направо да се задуши.

— А помещението, където спите, свързано ли е с трюма? — запита Корнъл непринудено.

— Да. Една стълба води надолу.

— А трюмът заключва ли се?

— Не. Това би усложнило всичко.

— Тогава наистина си за окайване. Но стига сме дърдорили. В шишето има още бренди.

— Прав сте, сър. И от приказване пресъхва гърлото. Ще обърна още една чашка и отивам на сянка, за да си подремна. Щом изминат шестте часа, трябва да се връщам при котлите. Но какво става с моите долари?

— Държа на думата си, макар че ги плащам абсолютно напразно. Но тъй като сам съм си виновен за моето заблуждение, няма причина да те ощетявам. Ето ти трите долара. Не би трябвало да искаш повече, защото услугата ти не донесе никаква полза.

— Аз и не искам повече, сър. С тези три долара ще си купя толкова много бренди, че ще мога да се напия до смърт. Вие сте истински джентълмени. Ако желаете още нещо, обърнете се пак към мене, а не към някой друг. Можете да разчитате на мен.

Той изпи още една пълна чаша и отиде настрани, където легна в сянката на една голяма бала.

Трамповете гледаха предводителя си с любопитство. Бяха запознати с нещата в общи линии, но не можеха да разберат защо Корнъл беше задал някой от въпросите.

— Зяпнали сте ме за обяснения, нали? — каза им той и на лицето му се появи самодоволна усмивка на превъзходство. — Девет хиляди долара в банкноти, и то суха пара, а не разни полици и чекове, при изплащането на които си изложен винаги на опасности да те пипнат! Това е хубава сума, която ще ни бъде добре дошла.

— Ако я докопаме! — обади се мъжът, който обикновено изразяваше и мнението на другите.

— Ще я пипнем!

— А как? Как ще се доберем до ножа?

— Ще го вземем от кабината.

— Ти самият?

— Разбира се. Не мога да предоставя тази важна работа другиму.

— А ако те спипат?

— Невъзможно! Планът ми е готов и ще успея.

— Ако излезе вярно, само ще се радвам. Но когато се събуди инженерът, ще забележи липсата на ножа си. И ела да видиш каква олелия ще се вдигне тогава.

— Да, наистина ще се вдигне, ама ние няма да сме вече тук.

— Ами къде?

— Чуден въпрос! На брега, разбира се.

— Да не би да плуваме до него?

— Не. Няма да искам това нито от вас, нито от себе си. Не съм лош плувец, но не ми се ще да се доверявам нощно време на тази река, чиито брегове едва се виждат.

— Значи си решил да завладеем някоя от двете лодки?

— Пак не позна.

— Тогава не виждам как ще достигнем сушата, преди да са открили кражбата.

— Тъкмо туй е едно доказателство, че си овча глава. Защо разпитвах тъй подробно за трюма, а?

— Откъде да знам.

— Не можеш да знаеш, да, но би могъл да отгатнеш. Огледай се! Какво има до навитото котвено въже?

— Изглежда е сандък с инструменти.

— Позна! Вече видях, че в него има чукове, пили, клещи и няколко свредела, един от които е с диаметър от цол и половина. Хайде сега, помисли си какво общо могат да имат свределите и трюмът!

— By love! ((англ.) — За бога! Б. пр.) Да не би да искаш да пробиеш парахода? — подскочи другият.

— Разбира се, че искам. Щом параходът започне да пропуска вода, значи има нейде пробито място, а има ли пробито място, ще го откарат на брега, за да се избегне всяка опасност и за да има време спокойно да се огледа повредата.

— Ами ако я забележат късно?!

— Не бъди страхливец! Когато започне да потъва един параход, а то впрочем става бавно, линията, до която достига водата, почва да се качва. Боцманът или кормчията сигурно ще го забележат, освен ако не са слепи. Това ще предизвика такъв шум и паника, че отначало инженерът изобщо няма да помисли за ножа си. А когато открие кражбата, нас вече няма да ни има.

— А ако все пак се сети за ножа и докарат парахода до брега, но не пуснат никой да слезе? Всичко трябва да се премисли.