Съкрушени

Момичето забеляза напред един магазин „Уауа“ и отби в паркинга му. Джипът мина покрай нея. Хана потърси химикал, за да запише номера му, но преди да успее да разчете последните две букви, колата се изгуби от погледа й. Тя превключи на задна скорост и се върна на магистралата. Когато отново се вля в трафика, черният джип вече не се виждаше никъде. Искаше й се да може да се обади на Майк и да му каже колко я бива. Но Майк дори не знаеше номера на новия й телефон, ужасна грозотия, за която сърце не й даде дори да й купи калъфче на Тори Бърч.

След двайсетина минути, още три подозрителни автомобила и няколко заблуждаващи отбивки Хана сви по тихата алея на една огромна, излята като от калъп къща. В далечината проблясваше ръчно изработен басейн — дори закръглените, пъстроцветни патета, които плаваха в него, изглеждаха като модели. Неколцина атлетично изглеждащи хора разхождаха кучетата си, макар да беше започнало да вали. Хана спря на дългата алея на номер единайсет, забелязвайки, че вътре свети лампа.

Тя слезе от колата и отиде на пръсти до вратата. В носа я удари силен боров аромат. За квартал в гъстонаселения Мейн Лайн, тук цареше зловеща тишина, като единствените звуци бяха чуруликане, пропукване на клонки и пърхания.

Преди да успее да натисне звънеца, една ръка я хвана изотзад. Тя се накани да изкрещи, но втора ръка, облечена в черна ръкавица, затисна устата й.

— Шшт — прошепна Спенсър, сваляйки качулката от главата си. — Не ти ли казах да не влизаш през входната врата?

— Забравих — отвърна Хана раздразнено. Беше се измъкнала от четири опашки! Не можеха да очакват от нея да помни всичко.

Спенсър я вкара през един страничен вход във фоайе, което миришеше на препарат за чистене и свещи с аромат на канела. После я поведе надолу по стълбите към обзаведения сутерен, където имаше игрална стая, изба и домашно кино. Вляво се виждаше тежка желязна врата с дръжка като на банков сейф. Спенсър я отвори.

— Влизай — прошепна тя и избута Хана вътре така, сякаш й беше заложница.

Момичето примигна под приглушената светлина. Стаята имаше дебели, солидни стени. Вътре бяха подредени малък диван, няколко стола, масичка в ъгъла, редом с библиотека, в която бяха подредени няколко списания и настолни игри. На две от стените имаше екрани, върху които се прожектираха кадрите от двете наблюдателни камери — монтирани на предната фасада и отзад. Известно време Хана ги наблюдава. Дърветата се поклащаха напред-назад. Едно зайче изскочи пред едната камера.

На единия екран се появи такси, което влезе в алеята. От колата се измъкна Ариа, облечена в същия черен суичър като Спенсър, и се промъкна към къщата. Спенсър се появи на екрана и поведе Ариа към същия вход, откъдето бе вкарала и Хана.

Емили пристигна няколко минути по-късно. След това Спенсър разгъна голямо парче картон и го залепи за затворената врата.

— Така. Да започваме.

Тя извади черен маркер от чантата си и написа едно голямо А. най-отгоре на картона.

— Какво знаем досега? — попита тя.

Хана затупа с крак.

— Ами, А. е убил Табита. Значи е някой, който е бил в Ямайка.

Ямайка, написа Спенсър.

— Какво друго?

— Как мислите, А. приятел ли е на Табита, или враг? — попита Емили. — Аз бих казала, че е враг, защото нали я уби, но пък може би той точно това иска да си мислим.

Ариа кимна.

— А. се е намирал на брега, значи е знаел, че Табита ще се качи на покрива, за да разговаря с нас. Смяташ ли, че А. е накарал Табита да ни каже всички онези неща, които толкова приличаха на нещо, което Али би казала? Като например как вие приличате на отдавна изгубени сестри, Спенс? Или как някога си била пълна, Хана?

— Може би. Сигурно пак той е дал на Табита онази гривна — отвърна Хана. — Но защо някой ще иска да си мислим, че Табита е Али?

— За да погъделичка любопитството ни, така че със сигурност да се качим на покрива с нея, когато ни повика? — каза Ариа. — А след това… какво? Да организира нещата така, че да блъснем Табита отгоре? Как би могъл да знае, че ще се случи точно така? А. не може да чете мисли.

— Това, че Табита падна, може да е станало напълно случайно — реши Хана. — Ами ако всъщност А. е искал Табита да блъсне мен? Но вместо това Ариа излезе напред и бутна нея. Всичко се е объркало, докато А. не е решил как да оправи нещата. Той е убил Табита, когато е паднала и след това е стоварил вината върху нас.

Спенсър сложи капачката на маркера.

— Предполагам, че точно това се е случило. Но кой би могъл да извърши нещо такова?

Емили погледна към момичетата.

— Не смятате ли, че отговорът е очевиден?

Хана преглътна тежко.

— Истинската Али?

Емили се размърда на дивана.

— Има логика в това. Първо, тя познава слабостите ни — няма да е проблем да каже на Табита какво да говори. Иска да си отмъсти веднъж завинаги. И е ясно откъде може да познава Табита — срещнали са се в Убежището. Но как е успяла да накара Табита да свърши всичко това — което дори би могло да доведе до убийството й? Какво би спечелила Табита от това? Мислите ли, че й е платила?