— Семейството на Табита е богато. — Хана се наведе към екраните. — Освен това Али
— Може би някой друг й дава пари — каза Спенсър, докато прехвърляше маркера от ръка в ръка.
Настъпи тишина. В паник-стаята беше толкова тихо, че Хана можеше да чуе тиктакането на картието на Спенсър.
— Това обаче не обяснява защо Али я е пребила до смърт — каза тя. — Искам да кажа, че някой
Ариа си пое дъх.
— Някой може да е видял Истинската Али,
— Това ни връща към въпроса с парите — каза Спенсър и написа думата
— И да отиде на круиза — додаде Ариа. — За всичко това са нужни пари.
— Сигурно някой я финансира — заключи Хана. — Това е единственото възможно нещо — не само заради парите, а и заради другото. Тя просто не може да бъде на няколко места едновременно. Това просто не е възможно.
— Значи си има помощник — каза Спенсър. — Точно както си мислехме.
Хана кимна.
— Честно, кой може да каже, че Али изобщо
Тя потрепери, спомняйки си онази студена, зловеща нощ. Бяха се натъкнали на подпухналото, посиняло тяло и бяха хукнали обратно, за да извикат полицай Уайлдън, но когато се върнаха, откриха само отъпкана трева. Мисълта за това често я глождеше. Али беше силна, но не достатъчно, че да извлече високо метър и деветдесет и тежащо осемдесет и два килограма момче от местопрестъплението за по-малко от десет минути.
Спенсър седна на дивана.
— Освен това някой трябва да й е помогнал да качи Иън по стълбите и да го прибере в килера в къщата край Поконос. Сигурно точно той е отвлякъл Мелиса.
— И е убил Джена Кавана — каза Хана, размърдвайки се въодушевено на дивана.
— И е запалил пожара в задния двор на Спенсър — додаде Ариа.
Момичетата се спогледаха. Сега всичко им изглеждаше толкова ясно. Али не беше свръхчовек. Разбира се, че имаше помощник. Но кой би бил толкова луд, че да й помага?
— Очевидно трябва да е някой, който я обича — обади се Ариа със слаб гласец.
Спенсър написа думата
— Някой приятел или гадже, нали?
— Да, бе. — Емили като че ли се беше засегнала. — Би могъл да бъде
Хана се облегна назад и се замисли.
— Така, Истинската Али е прекарала доста време в Убежището. Значи може да е някой, с когото се е запознала там.
— Като Греъм, например? — попита Емили, поглеждайки към Ариа.
Ариа сви рамене.
— Греъм като че ли се интересуваше повече от Табита, отколкото от Али. Освен това ми каза, че никога не е посещавал Убежището. А и не мисля, че той е А. — нали е в кома отпреди новите съобщения, които получихме.
— Може би
— И евентуално е напълнила къщите ни с подслушвателни устройства? Не съм убедена. — Ариа подви краката си под дупето. — Освен това А. заплашва да ни натопи за нараняването на Греъм. Готова съм да се обзаложа, че Греъм е
Хана се надигна.
— Но Али е имала доста добри приятели в Убежището. Помните ли Айрис, нейната съквартирантка? Докато бях там, тя непрекъснато говореше за Али — е, наричаше я Кортни.
— О, това е добро. — Спенсър написа името на Айрис под Греъм.
След това Хана потупа с пръст по устните си.
— Въпреки това не съм убедена, че Айрис може да е помощникът на Али. Тя беше в Убежището по времето, когато Иън беше убит. Освен това не знам как би успяла да се измъкне, за да закарат тялото му до Поконос. Също трябва да намерим начин да проверим дали е била там по време на ваканцията ни в Ямайка.
— И все пак тя сигурно знае нещо. — Спенсър отново се обърна към списъка. — Кой друг?
— Не можем да изключим Джейсън — обади се Ариа.
Хана се намръщи.
— Братът на Али? Наистина ли смяташ, че й е помагал?
— Кой знае? — Ариа сви рамене. — Това семейство е доста странно.
Хана повдигна вежди, докато Спенсър записваше името на листа. Невероятно, че Ариа беше направила това предложение — тя цял живот си беше падала по Джейсън.