Съкрушени

— Точно така, аз съм Емили — каза тя. — Бях приятелка на Кортни. — Все още й звучеше много странно да нарича Тяхната Али Кортни. — А аз чух, че ти си била приятелка на Али — и съквартирантка. Искам да ти задам няколко въпроса за нея. Можем ли някъде да поговорим насаме?

Айрис скръсти ръце на гърдите си. За момент Емили беше сигурна, че ще й откаже, но после момичето сви рамене.

— Не знам какво бих могла да ти разкажа за нея, но добре, нека да поговорим.

После се завъртя на пети и тръгна към вратата. Емили я последва, опитвайки се да игнорира любопитните погледи. Зачуди се дали изобщо им е позволено да напускат дневната, но наоколо не се виждаха никакви сестри, никой, който да може да им попречи.

Айрис тръгна по коридора и отвори една врата до противопожарния изход. Вътре имаше две неоправени еднакви легла. Над едното имаше плакати на тийн изпълнители — Джъстин Бийбър и няколко звезди на Дисни ченъл — а по него имаше най-различни розови плюшени животни. Другото легло беше голо и безлично, като в хотелска стая. Айрис се тръсна върху него и погледна презрително към плакатите на Бийбър.

— Новата ми съквартирантка е такава смотанячка. — След това ясните й зелени очи се обърнаха към Емили. — И така. Какво искаш да знаеш за Али?

Емили се настани върху надраскания рипсен стол.

— Мисля, че тя все още е жива.

Айрис изсумтя.

— Глупости. Тя е била затворена във взривената къща.

— Може и да не е.

Айрис кръстоса крака. Кокалестите й колене изпъкнаха под тънката пижама.

— Ченгетата знаят ли го?

Емили поклати глава.

— Решихме сами да се опитаме да я намерим.

— Защо?

Емили заби поглед в дигиталния часовник, който висеше на стената. Как да го каже така, че да прозвучи нормално? Айрис нямаше вид на идиот; щом беше разбрала, че Истинската Али е умряла в къщата, значи сигурно е научила, че освен това ги е тормозела, представяйки се за А. Защо иначе ще искат да я намерят, ако не са решили завинаги да я спрат? Все пак Емили говореше за приятелката на Айрис. Тя едва ли щеше да се съгласи да я предаде.

— Забрави, всъщност не ме интересува — рече Айрис, сякаш усетила колебанието на Емили. След това светлината в погледа й се завърна. Тя се наведе към Емили. Внезапното й приближаване накара момичето да потрепне. Макар Айрис да беше дребничка, от нея струеше гневна енергия.

— Какво искаш да знаеш? — попита тя. — Мога да ти разкажа всякакви неща за нея.

— Наистина ли? — Емили се изпъна на стола.

— Аха. Но ще го направя само при едно условие. Да ме измъкнеш оттук.

Емили се засмя нервно.

— Оттук?

Айрис кимна.

— Вече казах на сестрите, че имам болна баба в болницата. Това е единствената причина да пуснат някой да излезе оттук за няколко дни — да посети болен роднина или да отиде на погребение. Голямо щастие, а? — Тя завъртя очи. — Просто чакам удобна възможност — и познай какво? Ти се появяваш. Сега върви отвън на рецепцията и им кажи, че си ми братовчедка и си дошла, за да ме вземеш, за да отидем при баба.

— Баба?

— Трябва да бъдем убедителни! — В гласа на Айрис се долавяше гняв.

— И после какво? — Емили постепенно осъзнаваше, че Айрис говори сериозно. — Вкъщи ли искаш да се прибереш?

— Всъщност си мислех да остана с теб.

— С мен?

Айрис скръсти ръце на гърдите си.

— Никакви въпроси, ясно ли е? Четири години без прекъсване съм затворена в тази дупка. Не можеш да си представиш какво е. Знам доста невероятни неща за Али, но ти няма да чуеш и думичка, освен ако не ми помогнеш. Навита ли си?

Емили загриза нокътя на палеца си.

— Чакай малко. Тук си от цели четири години?

Айрис посочи папката, която стоеше в пластмасово пликче, закрепено към вратата.

— Ако искаш, прегледай досието ми.

Тя не отместваше поглед от Емили. След кратко колебание момичето отиде до вратата, извади папката и прегледа съдържанието й. Вътре наистина имаше данни за Айрис отпреди четири години. Никъде не беше отбелязвано, че е била изписвана, дори за уикенда. Айрис казваше истината.

Емили пусна папката в плика. Щом Айрис е прекарала последните четири години тук, без да е излизала навън, значи нямаше как да е помагала на Али, да е убила всичките онези хора миналата зима и Табита в Ямайка през пролетта. Тя се почувства по-добре и се прокашля.

— Нали не искаш да си отмъстиш на никого навън? Ако ти помогна да излезеш, няма да се развилнееш?

Айрис се намръщи.

— Подобни хора никога не ги пускат навън. Защо, мислиш, Алисън никога не се прибра у дома?

Емили никога не се беше замисляла за това.

— Добре — рече тихо тя. Айрис можеше да остане няколко дни у тях. Ако това означаваше да научи повече неща за Али — за А. — щеше да си заслужава.

Но когато тръгна по коридора към фоайето, краката й продължаваха да треперят. Иззад бюрото й се усмихна същата жена, която я беше посрещнала.

— Ъъъ, забравих да спомена — започна Емили с треперещ глас. — Аз съм братовчедка на Айрис. Ще я заведа да види баба ни.