Съкрушени

Ариа стисна ръката му, но усмивката й бързо се стопи и тя извърна глава. Предишния ден Спенсър го беше включила в списъка със заподозрени… и Ариа й беше позволила да го направи. Това бе достатъчно, за да я накара да се почувства омърсена и засрамена.

Спенсър беше пращала през целия ден на Ариа съобщения с въпроса дали вече е попитала нещо Ноъл. Но какво да го попита, по дяволите? Хей, ти ли уби в Ямайка едно момиче, което се правеше на Алисън, и опитали се после да ни го припишеш? Не осъзнаваше ли Спенсър, че това щеше да е краят на връзката й с Ноъл — единственото хубаво нещо, което й се беше случило напоследък?

Как изобщо приятелките й могат да си помислят, че Ноъл помага на Али? Добре, той беше с тях в Ямайка — възможно е да е видял момичетата на покрива с Табита. Но беше абсолютно невъзможно той да й е казал репликите на Али. Нима наистина вярваха, че той е убил Табита на брега? Ноъл гонеше паяците от къщата си, вместо да ги смачка. Не искаше да ходи в общинския кучкарник, защото казваше, че ще отведе всички кучета със себе си вкъщи.

Да, той беше познавал Али — и двете Алита. Дори в края на седми клас известно време беше излизал с Тяхната Али, но тя беше скъсала с него след две срещи, може би защото харесваше Иън Томас.

Когато Ариа отново вдигна глава, на екрана се беше появила Пени.

— Освен това ще ви съобщя вълнуващата новина за това кой е избран за отговорник по декорацията на бала. На тайна среща с учителския състав на „Роузууд дей“, учениците и нашите щедри спонсори, беше решено, че тази година главният отговорник за осъществяването на темата „Звездна нощ“ ще бъде… Ариа Монтгомъри!

Всички се обърнаха и зяпнаха Ариа. Тя примигна, вперила поглед в телевизора. Пред очите й се завъртяха спиралите от „Звездна нощ“ на Ван Гог, придружавани от техно парче. След това се появи нейна снимка от предишната година. „АРИА МОНТГОМЪРИ — пишеше най-отдолу. — ОТГОВОРНИК ЗА ДЕКОРИТЕ НА МАЙСКИЯ БАЛ“.

— Поздравления! — Девън Арлис я потупа по гърба. — Адски ти завиждам.

— Мога ли да ти помагам? — попита въодушевено Колийн Бебрис, макар че тя беше едва второкурсничка.

— Това е страхотно! — Пред очите на Ариа се появи лицето на Ноъл. — Винаги си искала да бъдеш отговорничка по декорите, нали?

— Н-но аз не съм кандидатствала — изтърси Ариа.

Ноъл се намръщи.

— Не искаше ли?

Ариа преглътна с усилие.

— Аз… — Не много отдавна умираше от желание да стане отговорник. Но сега последното нещо, с което искаше да се занимава, бе да създава огромен стенопис на „Звездната нощ“.

Мислите й се върнаха към онази нощ в Исландия. След като Хана я хвана да се целува с Олаф, тримата се върнаха, залитайки, в бара. Ариа беше сигурна, че веднага щом стъпи вътре, Ноъл щеше да разбере… но той си приказваше с две руси мацки от Полша. Момичетата караха него и Майк да произнасят разни думи с американски акцент; всеки път, когато Ноъл казваше нещо, момичетата се смееха и тръскаха гърдите си. Изобщо пукаше ли му дали Ариа се е хванала с някой друг? Дали тя изобщо означаваше нещо за него?

Онази нощ тя искаше да докаже нещо на себе си. Че все още е част от този свят. Че все още е Исландската Ариа. Тя хвана Олаф за ръката и прошепна:

— Нека да откраднем онази картина, която е заключена в имението.

Олаф примигна.

— Сериозно ли говориш?

— Да! — Ариа подскочи. — Ще бъдем крадци на изкуство! Ще се обадим на вестниците и ще кажем, че сме я спасили, за да я изложим в музей! Може да направим наш собствен музей!

Олаф се усмихна и край очите му се образуваха бръчици.

— Толкова си сладка, когато се развълнуваш.

— Тук не става въпрос дали съм сладка или не! — извика Ариа. — Ще го направиш ли?

Олаф погледна към Ноъл, сякаш искаше да каже: „Нали няма да повикаш и приятеля си?“. След това сви рамене.

— Какво пък, по дяволите.

Двамата изчакаха още един час — по това време Ноъл вече беше започнал да говори нечленоразделно и заедно с Майк и Хана се приготвяха да се връщат в пансиона. Ариа тръгна с него, но след това каза, че е забравила нещо в бара и трябва да се върне. Ноъл отиде, залитайки, до леглото, без дори да я попита какво. Ариа изтича в съседната уличка, където Олаф я чакаше в джипа си. Той я взе в прегръдките си; дъхът му миришеше сладко, а не на алкохол — Ариа внезапно осъзна, че младежът цяла вечер беше стоял на една бира.

— Това е наистина невероятно — прошепна той.

— Знам — отвърна Ариа, но се отдръпна от него. Беше твърде пияна — дори за целувки.

Поеха по неравните улици на Рейкявик. С едната си ръка Олаф шофираше, а другата беше поставил на коляното на Ариа. Когато пред очите им се появи каменната ограда на върха на хълма, Ариа направо ахна. По прозорците на масивната каменна сграда имаше стъклописи. На покрива се въртеше ветропоказател. Къщата имаше гаргойли, кулички с орнаменти и богато украсени арки — изобщо не приличаше на спортните, семпли домове в града.