Съкрушени

Тя реши, че администраторката няма да й се върже, но след няколко бързи проверки и разговор с отговорничката на Айрис, Емили получи разрешение да я отведе. Когато Айрис се появи във фоайето, тя беше облечена с дънки, които й бяха малко къси, сякаш ги беше купувала няколко години по-рано. Заедно с розовата парка и голямата кожена чанта, тя изглеждаше някак… смотано, като момиче, което винаги седи само в кафенето.

Двете излязоха заедно от болницата. Тревата шумолеше под краката им, докато вървяха към паркинга. Навън беше толкова тихо, че Емили можеше да чуе собственото си нервно, накъсано дишане. Тя се огледа, убедена, че А. ги наблюдава отнякъде, но на пътя или в алеята не се виждаше нито една кола. Единственият звук, който се чуваше, бе бълбукането на фонтана, издигнат в памет на Табита Кларк.

— Да се махаме, ку-учко! — извика Айрис, когато Емили отключи волвото. Тя се настани на пасажерското място, затръшна силно вратата и измъкна смачкан лист хартия от джоба си. — Така. Първа спирка, бар „Метрополитън“ във Филаделфия.

— Моля? — Емили я зяпна изненадано. — Защо ще ходим там?

Айрис й подаде листчето. На него имаше нещо като списък, надраскан с разкривен почерк. Да пия коктейли в бар „Метрополитън“. Да се направя, че яздя динозаврите в института „Франклин“. Да изтичам по стъпалата на Художествената галерия като Роки. Да намеря Трип.

— Това са нещата, които от четири години искам да направя. И ти ще ми помогнеш да ги осъществя.

— Всичките? — изблея Емили, оглеждайки списъка. В него имаше поне петдесет точки.

Айрис повдигна вежда.

— Всяко едно от тях, ако искаш да получиш информацията за Али.

— Добре — отвърна тихо Емили. Нищо не можеше да я убеди да си затвори устата толкова добре, колкото обещанието да научи тайните на Али. И тя имаше усещането, че Айрис е наясно с това.

Емили запали двигателя, стиснала зъби. Правя го за добра кауза, правя го за добра кауза. Въпреки това гърлото й беше пресъхнало. Тя погледна към екрана на телефона си, убедена, че А. е изпратил есемес, в който я заплашва, че това няма да й се размине.

Но там нямаше нищо.

8. Чудовището в гардероба

Последният час за деня на Ариа беше редактиране на статии, който се провеждаше в журналистическото депо. Макар че училищният вестник беше качен в интернет преди векове, сградата все още миришеше на мастило и вестникарска хартия. Стените бяха украсени със стари заглавия за важни събития в „Роузууд дей“, всичко — от 1982 година, когато момчешкият футболен отбор на „Роузууд дей“ беше спечелил щатския шампионат, до стоте дървета, които бяха засадени около училището в памет на жертвите на атентата от 11 септември.

Десет минути след началото на часа Ноъл се промъкна през задната врата.

— Къде беше? — попита го Ариа, когато той се плъзна на стола до нея.

Ноъл сви рамене.

— Опитах се да ти изпратя есемес, но получих съобщение, че телефонът ти е изключен.

Ариа заби поглед в жлебовете на бюрото си.

— Нали ти казах, че тази седмица зарязвам технологиите заради един научен проект. — Лъжата я накара да се чувства неудобно. Ноъл нямаше да се върже задълго на тази история.

Тонколоните пропукаха и познатото прокашляне подсказа, че директорът Апълтън се кани да говори.

— Ученици? — прогърмя гласът му. — Ще си пуснете ли училищния канал? Имаме няколко важни новини, свързани с майския бал.

Учителят, господин Тремънт, завъртя очи, но послушно включи телевизора, който висеше на стената до черната дъска. На екрана се появи Пени Дийтц, водещата на сутрешните новини.

— Добър ден, ученици на „Роузууд дей“ — пропя тя. Бузите й сияеха повече от обичайното. — Майският бал приближава и днес ще видим някои от кандидатите за крал и кралица на бала. Първо кралиците. Все още не сме получили клипа на Хана Мерин, затова нека да чуем Чейси Бледсоу.

Ноъл се намръщи.

— Не мога да повярвам, че вчера Хана не е направила клипа.

Ариа погледна настрани. Беше заета със срещата ни в тайната стая, където се опитвахме да открием кой е А.

На екрана се появи Чейси Бледсоу и започна свръхентусиазирано да говори за това колко е поласкана, че е номинирана и че утре организира тематична вечеря със спагети на тема „Гласувайте за Чейси“ в местното заведение „Маслинена градина“, собственост на чичо й.

След това дойде ред на кандидатите за крал на бала. Когато на екрана се появи Ноъл, сърцето на Ариа се разтуптя от гордост. Косата му беше сресана назад, разкривайки ясните му зелени очи. Черната риза, която беше облякъл, допълваше маслиновата му кожа.

Ариа го смушка игриво.

— Нищо чудно, че всички момичета те искат.

Ноъл се усмихна лениво.

— Но аз получих най-добрата.